Решение № 961 от 02.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. Варна, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501330 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба с вх.

№36562/08.05.2026г., подадена от Община Варна, срещу Решение №1629/29.04.2026г., постановено по г.д. №4352/2025г. по описа на ВРС, 19 състав, с което Община Варна, ЕИК 000093442, е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на И. П. И., ЕГН **********, сумата в общ размер на 429,49 евро, представляваща имуществени разходи за закупуване на нова гума и репатриране с пътна помощ на лек автомобил с марка/модел „Ауди А8 Л”, с рег.№*******, настъпили на 17.03.2025г. около 16:20ч. в гр. Варна, на бул. „Вл. Варненчик“ около 100м. преди кръстовището с ул. „Перла“, вследствие на попадане на собственото на ищеца МПС, в необезопА.а и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 17.03.2025г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Сочи се, че ищецът не е съумял да докаже наличието на виновно поведение от страна на ответника, настъпили вреди и причинна връзка между тях, както и механизма на реализирането им. Акцентира се, че неустановен е останал и размерът на твърдените имуществени вреди. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор от И. И., в който се оспорва основателността на жалбата и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Допълва се, че в хода на първоинстанционното производство са били доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, отговорността на Общината да поддържа процесния пътен участък, настъпилите имуществени вреди и техният размер. Претендират се разноски.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание:

Въззивникът Община Варна, редовно призован, не изпраща представител. С молба вх. № 31164/29.09.2026 г., депозирана чрез гл. юрисконсулт Ж. Х., моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, заявява, че няма да сочи нови доказателства, поддържа въззивната жалба и искането за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на 1 иска. В същата молба е направено възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 36 ЗА.

Въззиваемият И. П. И., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.

И. В., преупълномощена от адв. А. Д.. Процесуалният представител на въззиваемия поддържа отговора на въззивната жалба, оспорва въззивната жалба като неоснователна, няма доказателствени искания и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът И. П. И. излага, че е собственик на лек автомобил „Ауди А8 Л“, с рег. № ******. Твърди, че на 17.03.2025 г. около 16:20 ч. в гр. Варна, на бул. „Вл.

Варненчик“, около 100 м. преди кръстовището с ул. „Перла“, при управление на автомобила е попаднал в необезопА.а и необозначена дупка на пътното платно, пълна с вода. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1928625/17.03.2025 г. от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, в който като причина за произшествието била посочена именно дупка на пътното платно. Ищецът твърди, че в резултат на инцидента по автомобила е настъпила имуществена вреда, изразяваща се в спукана предна лява гума.

Поради невъзможност автомобилът да продължи движението си безопасно, същият бил репатриран с пътна помощ до дома на ищеца, а на следващия ден — до сервиз/вулканизатор.

За възстановяване на автомобила ищецът заплатил 700 лв. за закупуване на нова гума и 140 лв. за пътна помощ, или общо 840 лв. Ищецът обосновава отговорността на ответника с твърдение за противоправно бездействие на служители или лица, на които Община Варна е възложила дейността по поддържане на общинската пътна мрежа. Според ищеца дупката на пътното платно е представлявала необезопА.о и необозначено препятствие, което общината е следвало да отстрани или най-малкото да сигнализира. Поддържа се, че вредите по автомобила са пряка и непосредствена последица от това неизпълнение. Искането е Община Варна да бъде осъдена да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 840 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането — 17.03.2025 г., до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В срока за отговор е депозиран такъв от Община Варна, с който искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Навежда твърдения, че поведението на водача е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като същият не е съобразил поведението си с изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и не е реагирал адекватно чрез маневра за избягване на препятствието или чрез спиране на автомобила. В тази връзка е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, което според ответника следва да доведе до намаляване на обезщетението. Ответникът оспорва наличието на доказана пряка и непосредствена връзка между твърдяното противоправно поведение и претендираните вреди. Поддържа, че претендираните суми са завишени, че водачът е имал обективна възможност да възприеме процесната дупка и да предотврати настъпването на резултата, както и че с неполагане на дължимата грижа е улеснил настъпването на вредите.

Оспорва се и механизмът на настъпилото ПТП. Моли искът да бъде отхвърлен.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С определение № 10905/12.08.2025 г. първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад по делото, като е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че пътният участък, където е станало процесното ПТП, се намира в населено място и представлява местен път, който се стопанисва от Община Варна.

От представеното по делото свидетелство за регистрация се установява, че ищецът И.

П. И. е собственик на лек автомобил „Ауди А8 Л“, с рег. № ******.

От приетата по делото фактура № 3927/18.03.2025 г., издадена от „Дживо“ ООД, ведно с фискален бон, се установява, че на 18.03.2025 г. ищецът е закупил 1 бр. гума 275/35R20 HANKOOK WINTER на стойност 700 лв., платени в брой.

От приетата фактура № 583/01.04.2025 г., издадена от „НИГ Транс 17“ ЕООД, ведно с фискален бон, се установява, че ищецът е заплатил 140 лв. за услуга „Пътна помощ“, включваща репатриране на автомобила „Ауди А8“, рег. № ******, от бул. „Вл. Варненчик“ до адрес в ж.к. „Възраждане“, както и последващо транспортиране от адреса до вулканизатор, включително товарене и разтоварване.

От представения Протокол за ПТП № 1928625/17.03.2025 г. се установява, че на 17.03.2025 г. около 16:20 ч. в гр. Варна, на бул. „Вл. Варненчик“, около 100 м. преди 2 кръстовището с ул. „Перла“, процесният автомобил е преминал през необезопА.а и необозначена дупка на пътното платно, пълна с вода. В протокола са отразени приблизителни размери на дупката около 40 см и дълбочина около 10 см, както и увреждане на предна лява гума.

От събраните гласни доказателства чрез разпит на св. Л. М. М., младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, съставил протокола за ПТП се установява, че е посетил мястото на инцидента след изпращане от дежурния за автомобил, преминал през дупка. На място свидетелят е установил автомобила, водача и дупката. Категоричен е, че дупката не е била обозначена и обезопА.а. Посочва още, че се извършва заснемане на дупката със служебен таблет, описват се размерите , както и коя гума е преминала през нея. Свидетелят установява, че гумата е била спаднала, като след удара автомобилът е продължил движението си малко напред и е отбил вдясно.

ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във въззивната жалба възражения, намира за установено от правна страна следното:

Във въззивната жалба са наведени основания за неправилност на решението поради несъответствие изводите на ВРС със събраните доказателства. Настоящият състав намира възраженията в жалбата за неоснователни:

С предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД ищецът ангажира гаранционнообезпечителната отговорност на ответника. Тази отговорност произтича от нормата на параграф 7 ал.1 т.4, във връзка с ал.1, т. чл. 2, ал.1, т.5 от Закона за общинската собственост, която предвижда, че собственик на общинските пътища, булеварди,улици, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване е съответната община, в чиито населени места се намират същите. Съгласно ЗП изграждането, ремонтът и поддръжката на общински пътища се осъществява от общините, в случая Община Варна, като изрично чл. 167, ал. 1 ЗДвП вменява на Община Варна задължението да поддържа пътя в изправно състояние, да обозначава препятствията по него с необходимите пътни знаци и да отстранява същите в най - кратък срок. Според § 1, т. 19 ППЗДвП "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества и други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението, респективно находящата се на пътя дупка представлява препятствие по смисъла на цитирания параграф. Отговорността на ответната община е ангажирана.

Досежно твърденията за съпричиняване, предвид довода, че водачът не е съобразил поведението си с чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съдът намира същите за неоснователни. В тежест на страната, която твърди, че е налице съпричиняване, е да установи горния факт. Това не е сторено. Видно от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на св. Л. М., младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна и съставител на протокола за ПТП, се установява, че след изпращане от дежурния е посетил мястото на инцидента по повод автомобил, преминал през дупка. На място свидетелят е установил автомобила, водача и дупката на пътното платно. Категоричен е, че дупката не е била обозначена и обезопА.а. Свидетелят установява, че гумата на автомобила е била спаднала, като след удара автомобилът е продължил движението си малко напред и е отбил вдясно.

Други доказателства, установяващи твърдението, че е налице неспазване на ЗДвП от водача, не са ангажирани. Възражението за съпричиняване е неоснователно.

Безспорно се установяват настъпилите щети по вид и размер. Неоснователно е оплакването, че размерът на обезщетението е недоказан. По делото са приети фактура и фискален бон за закупуване на нова гума на стойност 700 лв., както и фактура и фискален бон за пътна помощ на стойност 140 лв. Общият размер на доказаните разходи е 840 лв. Ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установи, че тези разходи не са извършени или че действителният размер на вредата е по-нисък.

От изложените по–горе съображения се налага извод, че се доказа наличието на всички предпоставки за уважаване на предявената претенция с правно основание чл.49 ЗЗД.

Предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца вреди, пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението му да извършва поддръжка на общинските пътища, е основателен и следва да бъде уважен, ведно с искането за заплащане на законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

Предвид направеното искане и изхода на спора на осн. чл.78 ал.1 ГПК в полза на 3 въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция.

Съобразно представения списък се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро. Въззивникът е направил възражение за прекомерност, което не е мотивирано съобразно изискването на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което не следва да бъде обсъждано. С определение № 2463 от 25.08.2026г. по гр.д.№ 1532/2025г. на ВКС, I т.о. е прието, че изискването за мотивирано възражение по чл.78, ал.5 от ГПК се отнася до посочване на аргументи, с оглед на които страната счита, че претендираното възнаграждение на насрещната страна е прекомерно, без необходимост от изчерпателност. В настоящия случай възражението е абсолютно бланкетно и се състои само в изявление за прекомерност. Предвид изложеното и въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сума в размер на 300 евро, представляващи направени разноски за заплатен адвокатски хонорар.