Решение № 207 от 28.05.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Карлово, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320101829 по описа за 2024 година

Производството е по главен и евентуален иск – двата с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предявени от Г. Я. С., ЕГН: ********** от гр. К., обл. П., бул. „***“ №***, вх.***, ет.***, ап.***, чрез пълномощника си адв. В.

М., ЕИК ************, от АК-П., личен № **********, съдебен адрес: гр. С.

***, ул. „***“ №***, ет.***, ап.***против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:

000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, ул.

„Околовръстен път“ №260, представлявано от Д. Б. Ш. – изпълнителен директор, и М. И. В. –прокурист.

Ищецът твърди, че на 02.08.2023 г. сключил договор за потребителски кредит PLUS-20090988 с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 10 000 лева, платим на 72 месечни погасителни вноски. Срокът на договора бил уговорен до 15.08.2029 год., при ГПР – 15.52 % и ГЛП – 13.55 %.

Твърди, че съгласно Договор за застрахователно посредничество, кредитодателят предлагал застраховки, в качеството му на застрахователен посредник/агент. Заемателят се присъединил към предлаганата от кредитодателя застраховка „Защита на плащанията“, като по този начин 1 задълженията към процесния договор била включена и сумата от 4269,60 лева, представляваща застрахователна премия.

Уговорена била и „Такса ангажимент“ в размер на 250 лева. Така общата дължима сума по кредита ставала в размер на 19005,12 лева, която страните се договорили да бъде върната на равни месечни вноски за периода на кредита.

До настоящия момент ищецът извършвал частични плащания на дължимите суми по договора. Същият твърди, че договорът за кредит е недействителен поради липсата на всяко едно от тези императивните на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК и чл.143-148 ЗЗП.

Счита, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора, както и договорът не е подписан на всяка страница. Твърди, че шрифтът на договора, както и приложенията към него са с шрифт по-малък от 12 и не отговарят на изискванията на закона Договорът бил недействителен и на още едно основание, а именно – в него бил посочен ГПР, но единствено като абсолютна процентна стойност, без да са посочени взетите допускания използвани при изчисляването му, каквото било изискването на чл. 11 т. 10 ЗПК. Това водело и до неяснота относно включените в него компоненти, което представлявало нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин ЗПК.

Отделно, в договора липсвала методика за формиране на годишния лихвен процент /ГЛП/ на разходите и кредита /кои компоненти са включени в него/, а се съдържали само абсолютните стойности на лихвения процент по заема и на годишния лихвен процент. Договорът за кредит бил изготвен в несъответствие на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Отразена била само такса ангажимент в размер на 250 лева. Никъде не било включено възнаграждението като разход по кредита, както и че потребителят следва да заплати застрахователна премия в общ размер на 4269,60 лева, което се равнявало на почти 50 % от главницата по кредита. Тези обстоятелства не били взети предвид при калкулациите на ГПР, а според чл.19, ал.1 от ЗПК трябвало да бъдат включени, тъй като ГПР изразява общите други преки или 2 косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. В процесния случай в посочения ГПР не били включени всички действителни разходи, поради което било налице противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и договорът за потребителски кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Това влечало след себе си последицата на чл. 23 ЗПК и съответно кредиторът имал право да получи само чистата стойност на кредита. В настоящия случай чистата сума по кредита не съответствала на уговорената главница в размер на 10 000 лева, защото от същата била приспадната такса ангажимент в размер на 250 лева. Така чистата сума, която кредитополучателят получил, била 9 750 лева, което отново водело до изменение в ГПР изначално.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не можел да изисква заплащането на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако бъде предвидено събирането на такива такси, то те трябвало да бъдат конкретно и точно посочени в договора. В настоящия случай застраховката по застрахователна програма „Защита на плащанията“ била сключена между „Кардиф Общо застраховане, клон България“ и кредитодателя, като последният бил застрахователен посредник и ползващо се лице, но кредиторът не договорял за себе си, а от името и за сметката на застрахователя (арг. чл. 313 КЗ). Кредитодателят бил трето правоимащо се и ползващо се лице по договорите за застраховки. Същият имал право да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. Неясно оставало в случай, че застрахователната премия се заплаща директно на застрахователя, как този разход бил включен в сумата за връщане към кредитодателя, но не бил отразен в ГПР.

Ищецът твърди, че така уговореното като застрахователна премия, добавена отделно към вноската по кредита, е елемент от същественото съдържание, за което страните се договарят индивидуално, доколкото не е формулиран ясно и разбираемо не само от граматическа гледна точка, но и по начин, позволяващ на клиента да осъзнае действително произтичащите за него икономически последици от съгласието му да бъде застрахован от кредитора си. В този смисъл счита, че всички вноски по застрахователна програма „Защита на плащанията“ представляват съществени услуги по усвояване и управление на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК са забранени.

3

Посочената такса – застрахователна премия от закупуване на застрахователната програма, на основание § 1, т. 1 от ДР към ЗПК представлявала „Общ разход по кредита за потребителя“, тъй като застрахователните премии се заплащат от кредитодателя, макар и формално да не са условие за сключването на договора. Тази застрахователна премия следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР по чл. 19 ЗПК (възнаграждение на кредитодателя). С включването на тези разходи под формата на пакет от допълнителни услуги се заобикаляло ограничението на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а заобикалянето на закона било самостоятелно основание за нищожност на клауза от потребителски договор за кредит, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 19. ал. 4 ЗПК ГПР не можел да е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, законната лихва била десет процентни пункта. В настоящия случай ГПР бил некоректно посочен и така се нарушавала императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за нищожен, сключения между страните Договор за потребителски кредит PLUS-20090988 от 02.08.2023 г., поради противоречие и заобикаляне на закона, и накърняване на добрите нрави,

В условията на евентуалност, ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузите от Договор за потребителски кредит PLUS-20090988 от 02.08.2023 г., предвиждащи заплащане на застрахователна премия и такса ангажимент, поради противоречие със ЗПК.

Ответната банка, чрез пълномощника си юрк. И. Б., оспорва иска.

Оспорва твърдението, че ищецът е имал качеството на потребител по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП при подписването на процесния договор за кредит. В закона не съществувала презумпция, че дадено физическо лице действа като потребител, когато сключва договор за кредит.

От ищеца напълно бланкетно и общо се сочело, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

4

Ищецът твърдял абсолютно неоснователно, че договорът за кредит е изготвен на шрифт по-малък от 12. Точно обратното, Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-20090988 от 02.08.2023 г. бил съставен в писмена форма, на траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора били представени на шрифт Garamond, размер 12, а погасителния план бил инкорпориран в съдържанието на споразумението.

По отношение на формата за действителност на застрахователните документи, съставени по желание на ищеца, приложими били императивните разпоредби на чл. 382, във връзка с чл. 344 от Кодекса за застраховането.

Същите включвали изисквания за общи условия и застрахователен сертификат, но не и за размер на шрифта, на който да бъдат съставяни застрахователните документи, като същите не препращали към ЗПК.

Договорът за застраховка, сключен по искане на насрещната страна, представлявал самостоятелно съглашение, различно от договора за потребителски кредит. Същият бил с различен предмет – закрила на неимуществени блага на застрахования – живот, здраве, работоспособност и различни страни – „Юробанк България“ АД, в качеството му на застрахователен посредник, Г. Я. С., като застрахован и застрахователите „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ. В случай, че се атакува действителността на застрахователния договор с твърдението, че не е спазена изискуема от закона форма, по делото като главна страна следвало да бъдат конституирани и застрахователите, тъй като същите били страна по това споразумение.

Застраховката представлявала допълнителна незадължителна услуга и ищецът не бил длъжен да се застрахова, за да му бъде отпуснат процесния кредит

Застраховката не била част от главницата, както неправилно се сочело в исковата молба, а твърденията за покупка на стока и т.н. не били относими, тъй като на ищеца не бил предоставян стоков кредит.

Напълно неоснователни и бланкетни били твърденията на ищеца, че не е посочено каква част от отделните задължения на кредитополучателя се погасяват с всяка погасителна вноска. В съдържанието на договора бил 5 инкорпориран погасителния план, като месечните погасителни вноски били ясно и точно описани.

Таксата ангажимент била включена в процента на годишно оскъпяване по процесния заем. Обстоятелството дали прихващането на такса ангажимент е задължително условие за отпускане на кредита или усвояването му при предложените параметри било от значение за включване на този разход в ГПР, а не за характеристиката му и по-конкретно дали е свързан с усвояването и управлението на заема.

Неоснователно било и твърдението, че Договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като съществува неяснота относно начина на формиране на годишния процент на разходите. На ищеца била предоставена пълна, ясна и точна информация за начина на формиране на ГПР, както и ясна и разбираема за потребителя информация какви разходи се включват в ГПР. По този начин кредитодателят изпълнил задължението си, както по националния закон - чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, така и изискванията на Директива 2008/48/ЕС).

Твърденията на ищеца относно размера на възнаградителната лихва и накърняването на добрите нрави, също били неоснователни.

Ответникът заявява, че процесният договор за потребителски кредит не противоречал на закона, нито го заобикалял и не накърнявал добрите нрави, поради което претенцията и по двата иска се явявала неоснователна. Моли съда да я отхвърли и да му присъди разноските по делото. Прави възражение относно дължимостта на адвокатското възнаграждението на адв. В. М..