Определение № 2030 от 29.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2030 гр. Варна, 26.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20233100500966 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 32277/28.04.2023 год. от Д. Н. В., чрез адв. Т. Д., срещу Определение № 3890/29.03.2023 год., постановено по гр. дело № 7671/2022 год. на РС - Варна, с което е оставена без уважение молбата на Д. Н. В. за освобождаването й от заплащане на държавна такса и разноски в производството по гр. д. № 7671/2022 год. по описа на РС - Варна.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Излага, че не получава доходи от трудова дейност, не извършва дейност като самоосигуряващо се лице, не работи и няма имущество, от което да се издържа. Сочи, че единствените й доходи са от пенсията й в размер на 467 лева месечно, който е под прага на бедност. Излага още, че ако заплати сумата от 1500 лева за възнаграждение за особен представител, за издръжка на семейството закупуването на храна и лекарства, както и за заплащане на кумунални услуги остават 62,27 лева. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за недоказаност на декларираното здравословно състояние.

Претендира отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. В евентуалност, ако съдът приеме, че не са налице условията за освобождаването й от заплащане на такси и разноски в производството, отправя молба за постановяване на съдебен акт, с който да бъде освободена от заплащане на депозит за особен представител.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

1

275, ал.1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните аргументи.

Производството пред РС - Варна е образувано по искова молба вх. № 40274/15.06.2022 год. по рег. на РС - Варна от Дебора Н. В., чрез адв. Т. Д., за допускане и извършване на делба на недвижим имот, находящ се в с. Въглен, общ. Аксаково, обл. Варна, разположен в ДВОРНО МЯСТО в УПИ VII-38 в кв. 4 по плана на селото, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА, която се състои от:

ЕТАЖ, без описана площ съобразно първичен документ за собственост, а съобразно данъчна оценка с площ от 35 кв. м., в който са разположени стая с размери 4.20 м. и 3.80 м., стая с размери 4.20 м. и 3.80 м., стая с размери 2.50 м. и 3.00 м. и коридор с размери 3.00 м. и 2.25 м. и МАЗЕ без описана площ съобразно първичен документ за собственост, а съобразно данъчна оценка с площ от 35.00 кв. м., в която са разположени помещение с размери 6.20 м. и 4.00 м. и помещение с размери 4.00 м. и 3.50м. при следните квоти: за Д. Н. В.

– 6/24 ид.ч., за Н. С. Н. – 6/24 ид.ч., за П. Д. Д. – 3/24 ид.ч., за М. И. Н. – 1/24 ид.ч., за И. С. Н. – 1/24 ид.ч., за Д. С. Н. – 1/24 ид.ч., за В. Ч. В. – 3/24 ид.ч. и за Н. Ч. Н. – 3/24 ид.ч.

С молба вх. №17700/08.03.2023 год. по рег. на РС - Варна Д. Н. В., чрез адв. Т. Д., е поискала освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски в производството по гр. д. № 7671/2022 год. на РС - Варна. Към молбата е приложена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 18.05.2022 год.; удостоверение от 06.03.2023 год., издадено от ТП на НОИ Варна на Д. В.; удостоверение от 07.03.2023 год., издадено от ТП на НОИ Варна на Иван Василев; удостоверение за граждански брак на Иван Василев и Д. Д.; нотариален акт за дарение на недвижим имот №140, том VI, дело №2604/1979 год.; договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 1980 год.; удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство от 11.06.2021 год.; справка №302747/07.03.2023 год. за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 год. до 07.03.2023 год., издадена от Агенция по вписванията за лицето Д. В.; справка №302797/07.03.2023 год. за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 год. до 07.03.2023 год., издадена от Агенция по вписванията за лицето Иван Василев; медицински документ, издаден от ДКЦ 4 Варна ЕООД- Лаборатория на 14.04.2022 год.; амбулаторен лист от 23.08.2022 год. и амбулаторен лист от 28.06.2022 год.

С Определение № 3890/29.03.2023 год., постановено по гр. дело № 7671/2022 год. на РС – Варна, е отхвърлена молбата на Д. В. за освобождаването й от заплащане на държавна такса и разноски в производството по гр. д. № 7671/2022 год. по описа на РС - Варна като неоснователна. За да постанови обжалваното определение РС –Варна е приел, че ищцата разполага с обективна възможност да се снабди със средства за 2 еднократно заплащане на дължимия депозит за особен представител в размер на 1500 лева, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК и липсва основание за бъде признато от съда, че няма достатъчно средства, по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна:

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, предвижда, че такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценката за наличие или липса на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса съдът се ръководи от представените от молителя доказателства за имущественото му състояние, за семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски по делото.

В случая от представените писмени доказателства и декларация за материално и гражданско състояние от 18.05.2022 год. се установява, че жалбоподателката е в пенсионна възраст и същата реализира доходи от получаване на пенсия в размер на 467 лв. Видно от представеното удостоверение от ТП на НОИ Варна съпругът на молителката получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 1095.21 лв. месечно. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката притежава идеални части от процесното делбено имущество, находящ се в с. Въглен.

Същата живее в недвижим имот в с. Въглен, лична собственост на съпруга й, съответно няма разходи за наем.

Представени са и доказателства, че молителката и съпругът й страдат от хронични заболявания, но от тях не може да бъде направен извод за ежемесечно реализируеми разходи за лекарства, възлизащи в размер приблизително 160 лв., както се твърди.

Следва да се отбележи и че ищцата е упълномощила адвокат, който да я представлява по делото, а доколкото няма данни процесуалното представителство да се осъществява по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, очевидно е, че същата има възможност да заплати дължимия депозит за възнаграждение за особен предтсавител.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3890/29.03.2023 год., постановено по гр. дело № 7671/2022 год. на РС – Варна.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4