Решение № 211 от 06.06.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Дупница, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20231510200473 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 6818369, издаден от ОДМВР-К..........., с който на Д. П. И., с адрес: с. Р..............., обл. К..........., ул. „Г...............“ №9, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.4, вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1700,00 лева, за нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че при издаване на процесния електронен фиш са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон свързано с посочената квалификация на деянието. Развиват се подробни доводи в тази насока, като се твърди, че недопустимо АНО е издал след връчване на ЕФ на жалбоподателя друг такъв приложен по АНП, в който е коригирал съобразно доводите в жалбата квалификацията на нарушението, като е добавил във вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично и не се представлява. От редовно упълномощения от него процесуален представител – адв. П. е депозирано писмено становище, ведно с копие от връчен на жалбоподателя на 24.02.2023 г.

ЕФ Серия К с № 6818369, за нарушение на чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП, както и списък за разноски и договор за правна защита и съдействие. В становището се поддържа жалбата, развиват се и допълнителни съображения, като се моли за отмяна на атакувания ЕФ и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното 1 заседание. Представено е писмено становище с молба от редовно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.08.2022 г. в 16:41 ч. жалбоподателят Д. И. управлявал собствения си лек автомобил „............“, с рег. № ..............., извън населено място в обл. К............ Общ. Б............. по път ПП-1 Е-79, км. 341+900 м., с посока на движение към гр. Благоевград, сигнализирано с ПЗ Д-11 при ограничение за посочения участък от пътя на максимално допустимата скорост на движение извън населено място – 90 км/ч, (което, доколкото пътния участък се намира извън населено място, следва от законовата разпоредба за максималната позволена скорост по такъв път – чл. 21, ал.1 ЗДвП, доколкото на самото място не е предвидено с пътен знак да бъде установена по-висока или по-ниска скорост като максимално допустима).

При посоченото нормативно въведено за движение извън населено място ограничение на скоростта до 90 км/ч, автомобилът, според приложения снимков материал е засечен да се движи със скорост от 175 км/ч., от която скорост е приспаднат 3% толеранс в полза на водача и същата се зачита като 170 км/ч. Нарушението се твърди в ЕФ, че е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение – АТСС TFR1-M, с фабр. № 563, снимка № 10957 – л. 14 от АНД № 222/2023 г., по описа на РС-К............ Нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок след влизане в сила на ЕФ Серия К № 5283490. За така установеното при условията на повторност превишаване на скоростта за движение е издаден и връчен процесния електронен фиш на жалбоподателя – л. 24 от делото, на обратна страна, с който на същия, основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1700,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: протокол от периодична проверка на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип, ведно с писмо на ГД „НП“, протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредбата, копие на ЕФ Серия К № 6818369– л. 24 от делото, на обратна страна, копие от друг ЕФ Серия К № 5283490, справка от АИС-АНД на МВР за ЕФ Серия К № 5283490. Справка за собственост на МПС; справка за връчване на ЕФ, протокол за обучение на служителите при АНО за работа с АТСС, както и от останалите приети по делото и служебно изисканите от съда писмени доказателства – справка от ОПУгр. К........... при АПИ относно разположението на пътния участък и въведените за него ограничения на скоростта, вкл. и приетите писмени доказателства приложени по АНД № 222/2023 г., по описа на РС-К............

Съдът не приема с доверие и не изгражда в никаква степен изводите си върху приложените преписи на л. 13 от АНД № 222/2023 г., по описа на РС-К........... и на л. 35 от настоящото дело на идентичен на ЕФ Серия К № 6818369, в който е посочена допълнителна правна квалификация на нарушението по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 2, т. 6 от ЗДвП , каквато липсва в представения, връчен ЕФ на жалбоподателя, който е идентичен по номер, дати и други данни, с изключение на вписаната в него квалификация по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП . Съдът приема, че този представен от АНО след подаване на жалбата ЕФ приложен в преписи на л. 13 от АНД № 222/2023 г., по описа на РС-К........... и на л. 35 от настоящото дело е създаден единствено и само за целите на настоящото съдебно производство и не е оригинално издадения такъв на 04.01.2023 г., и съответен на връчения лично на жалбоподателя на 24.02.2023 г., видно от приложената справка от АИС-АНД на л. 16 от АНД № 222/2023 г., по описа на РС-К............

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна 2 следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно чл. 63 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш формално съдържа почти всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; нарушените разпоредби според АНО; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при формално спазване на процесуалните правила. Съгласно датата на връчване на същия – 24.02.2023 г. отразена в приложената справка от АИС-АНД и отбелязването ръкописно на датата на връчването му върху копието от ЕФ представен от жалбоподателя, които съвпадат по дати, съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е и процесуално допустима.

Съдът намира, че ЕФ като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен изцяло, поради следното:

На първо място видно от приложения препис от връчен на 24.02.2023 г. на жалбоподателя ЕФ Серия К с № 6818369 – л. 24 от делото, на обратна страна е видно, че дадената при издаване на ЕФ от АНО правна квалификация на нарушението по чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП е непълна, а от там и неправилна, което обосновава неправилно приложение на материалния закон. Налице е безспорно непълна правна квалификация п о чл.182, ал. 4 от ЗДвП без връзка с основния състав по чл.182, ал.2 от ЗДвП, в случая.

Нормата предвижда, че когато нарушението по ал.1, т.1 - 5, ал.2 и ал.3, т.1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

АНО не е посочил нито конкретните фактически основания, нито приложимия състав по чл.

182, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, съответстващ на установеното превишение на скоростта. По този начин предявеното обвинение се явява и неясно, което пък възпрепятства упражняване на правото на защита от нарушителя в пълен обем. Нарушението е съществено и обуславя незаконосъобразността на обжалвания ЕФ.

Неприложима е нормата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, доколкото се касае за издаден ЕФ.

Относно дължимата привръзка на бланкетната норма на чл, 182, ал.4, във вр. с предходните алинеи, в случая ал. 2, т. 6 от същия член виж и актуалната практика на касационната инстанция при нарушения квалифицирани неправилно - Решение № 69 от 12.04.2023 г. по к. адм. н. д. № 48 / 2023 г. на VII състав на Административен съд – К...........; Решение № 68 от 11.04.2023 г. по к. адм. н. д. № 27 / 2023 г. на VII състав на Административен съд – К...........; Решение № 41 от 27.02.2023 г. по к. адм. н. д. № 33 / 2023 г. на VII състав на Административен съд – К........... и др.

Гореизложеното задължава съда да приложи стриктно императивните правила на закона и да санкционира драстично и безкомпромисно опита на АНО да създаде в хода на обжалването на ЕФ един нов, друг ЕФ Серия К с № 6818369, но с частично и качествено различно от първоначалното съдържание, в който да са отстранени допуснатите и посочени нагледно в жалбата подадена чрез АНО, неточности в правната квалификация на нарушението предмет на съставения и връчен по-рано на 24.02.2023 г., лично на жалбоподателя и обжалван от него като реквизити, вкл. неправилно посочена правна 3 квалификация друг ЕФ Серия К с 6818369. Подобно поведение на служителите при АНО е недопустимо и поставя в опасност устоите на правосъдието и най-вече доверието на гражданите в законосъобразността на действията на административните органи и структури от системата на МВР, каквато е ОДМВР-К............

По разноските:

С оглед изхода от правния спор и претенцията за разноски заявена своевременно от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е доказана от представения договор за правна защита и съдействие, и с оглед възражението за прекомерност, което е направено своевременно с молба - на л. 19 от делото, съдът приема следното:

Възражението на процесуалния представител на АНО е основателно и следва да бъде уважено, тъй като процесуалният представител на жалбоподателя не се е явявал лично по делото, а единствено е депозирал еднократно писмено становище по същество. Проведени са общо две съдебни заседания, без разпит на свидетели. Поради това и според съда е дължимо единствено адвокатско възнаграждение в минимален размер, , съгласно чл. 18, ал.

2, вр. с чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая с оглед размера на глобата по оспорвания ЕФ е в размер на 470 лева. Поради това и съдът приема, че следва да осъди ОДМВРК..........., със седалище гр. К..........., представлявано от Директора, да заплати в полза на Д.

П. И., с адрес: с. Р..............., обл. К..........., ул. „Г...............“ №9, с ЕГН **********адвокатско възнаграждение в минимален размер от 470,00 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание член 63 и чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ: