Решение № 338 от 30.11.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. гр. Добрич, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Надя Г. Славова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Въззивно гражданско дело № 20233200500574 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №292944/28.11.2023г., уточнена с молба с вх. №263045/14.12.2022г., от „*** - Г.и“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Д., представлявано от Р. Г. - управител , чрез адв. П. А., АК – Добрич, срещу решение №260106/04.11.2022г. по гр.д.

№3412/2019г. по описа на РС-Добрич .

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт , съдът е отхвърлил предявения от „Ф***“АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., район „С.“, бул. “***“ №29, ет.1, ап.3, представлявано от изпълнителния директор П.П.Б., срещу „*** - Г.и“ ЕООД, ЕИК ***, „***“ ЕООД, ЕИК ***, „Р.**“ ЕООД, ЕИК ***, Е. И. Р., ЕГН **********, и С. Г. Р., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността за разпределение на начина на ползването на електропровод от 20 киловолта, чийто кабел представлява главен захранващ кабел на трафопост „Сортови семена“ и преминава през ТП „Емайл“ по продължение на улицата, след това завива надясно, пресича перпендикулярно имот с кадастрален идентификатор №***, след това последователно имоти с кадастрален идентификатор №***, №***, №***,

№***, №***, след което навлиза в трафопост ТП

“СОРТОВИ

СЕМЕНА“ ви м о тс кадастрален идентификатор

№*** по кадастралната карта на град Добрич, намиращи се в гр.

1

Добрич, бул. „***“ №92.

Със същото решение, съдът е уважил предявения в условията на евентуалност от „Ф***“АД, седалище и адрес на управление гр. С., район „С.“ , бул. “***“ №29, ет.1, ап.3, представлявано от изпълнителния директор П.П.Б., срещу „*** - Г.и“ ЕООД, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността, като е осъдил „*** - Г.и“ ЕООД, ЕИК ***, да допусне „Ф***“АД с ЕИК ***, в неговия имот с кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на град Добрич за извършването на обслужване и отстраняване на авария на съоръжение от инфраструктурата на електропровод от 20 киловолта, чийто кабел (тип АОСБ 3Х185 квадратни милиметра; с дължина от 552 метра) представлява главен захранващ кабел на трафопост „Сортови семена“ и преминава от трафопост ТП “ЕМАЙЛ“ по продължение на улицата, след това завива надясно, пресича перпендикулярно имот с кадастрален идентификатор

№***, след това последователно имоти с кадастрален идентификатор №***,

№***, №***, №***, №***, след което навлиза в трафопост ТП “СОРТОВИ СЕМЕНА“ в и м о т с кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на град Добрич, намиращи се в гр. Добрич, бул. „***“ №92.

Решението е обжалвано от „*** - Г.и“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Д., представлявано от Р. Г. - управител , чрез адв. П.

А., АК – Добрич, в частта, в която „*** - Г.и“ ЕООД , ЕИК ***, е осъдено да допусне „Ф***“АД с ЕИК ***, в неговия имот с кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на град Добрич за извършването на обслужване и отстраняване на авария на съоръжение от инфраструктурата на електропровод от 20 киловолта, чийто кабел (тип АОСБ 3Х185 квадратни милиметра; с дължина от 552 метра) представлява главен захранващ кабел на трафопост „Сортови семена“ и преминава от трафопост ТП “ЕМАЙЛ“ по продължение на улицата, след това завива надясно, пресича перпендикулярно имот с кадастрален идентификатор №***, след това последователно имоти с кадастрален идентификатор №***, №***, №***, №***, №***, след което навлиза в трафопост ТП “СОРТОВИ СЕМЕНА“ в имот с кадастрален идентификатор №*** по кадастралната карта на град Добрич, намиращи се в гр. Добрич, бул. „***“ №92.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че изводът на съда за настъпила повреда на електропровода, в частта, която преминава през стопанисвания от въззивника имот, е в противоречие със събрания по делото доказателствен материал.

Настоява, че този извод на първоинстанционния съдебен състав е следствие от извършен неправилен анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като излага подробни съображения относно тяхната доказателствена стойност. От друга страна, настоява, че не е доказано точното местоположение на процесния електропровод и дали същият преминава през имота на въззивника. Оспорват се още и изводите на съда, че въззивникът е създавал пречки за отстраняване на възникнала повреда по 2 електропровода, като в тази връзка посочва, че от обжалваното решение не става ясно точно какви действия следва да извърши ищецът по отремонтиране на възникналата авария, нито пък тяхната продължителност. С тези възражения се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК , писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваема страна – „Ф***“ АД, ЕИК ***, представлявано от П.П.Б. – изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. Х. Х., АК – Добрич. Излагат се доводи в подкрепа правилността на обжалваното решение, като се иска неговото потвърждаване и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, писмен отговор по жалбата е подаден и от въззиваема страна – „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от П.П.Б. – управител, чрез пълномощник адв. М. П., АК - Добрич. Излагат се доводи в подкрепа правилността на обжалваното решение, като се иска неговото потвърждаване и присъждане на разноски.

ОКРЪЖЕН СЪД ДОБРИЧ, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, по свое убеждение, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, в срока по чл. 259 о т ГПК и против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК в ъззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

При горните констатации съдът преминава към проверка по реда на чл.

271 от ГПК по правилността на атакуваното решение:

Решението, в частта, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, не е било обжалвано, поради което същото в тази част е влязло в сила.

Между страните не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът „Ф***“АД е собственик на имот – сграда за електропроизводство с площ от 188 кв.м., находяща се в гр. Добрич, бул.

„***“ №92, промишлена зона „Север“, с идентификатор ***, с предишен идентификатор *** и номер по предходен план ***, разположена в поземлен имот с идентификатор

***. Описаната сграда - трафопост е изградена от ДСО „Сортови семена“ за захранване с електрическа енергия на обект Завод за калибриране на царевица, въз основа на одобрени през 1975г. строителни книжа. Имотът се захранва посредством електропровод от 20 киловолта, чийто кабел (тип АОСБ 3Х185 квадратни милиметра; с дължина от 552 метра) представлява главен захранващ кабел на описаният по-горе трафопост, означаван с 3 наименование „Сортови семена“, като захранването на това трасе се осъществява от трафопост ТП “ЕМАЙЛ“.

Между страните не е било спорно и обстоятелството, че електроенергията от този трафопост се използва изключително и само за захранване на обекти на „Ф***“АД, както и че описаната кабелна линия захранва единствено трафопост „Сортови семена“.

По делото са приобщени писмени доказателства за момента на разрешаване на изграждането на описания енергиен обект – 1975г. Към този момент правата и отношенията между лицата по повод на разрешени енергийни обекти се регулират от действащия тогава Закон за електростопанството (отм.), обн. ДВ, бр. 71 от 27.03.1948г. Този закон е в сила до 01.07.1976г., когато е отменен с приетия Закон за електростопанството (отм.), обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г. Съгласно чл. 9 от Закона за електростопанството (отм.) от 1948г. „ считат се неразделна част от електростопанското предприятие всички машинни съоръжения, инсталации и други, които имат връзка с производството, преноса, трансформацията и разпределението на електрическата енергия” , като чл.

1, ал. 2 от същия закон изрично урежда, че „ония чисто заводски електроцентрали, които не са свързани с обществената електроразпределителна система” са изключени от обхвата на този закон .

Следователно, доколкото е установено, че електроенергията от трафопост „Сортови семена“ служи единствено за електроснабдяване на вътрешните нужди от ел. енергия на предприятието, то този енергиен обект не е станал държавна собственост, а е останал собственост на ДСО „Сортови семена“.

С действащия от 1976г. Закон за електростопанството се предвижда, ч е „Електроцентралите на други ведомства и организации произвеждат електрическа енергия за нуждите на тези ведомства и организации” (чл. 12, ал. 2), а чл. 21 задължава ведомствата и стопанските организации да „упражняват контрол за техническа изправност и безопасност при стопанисваните от тях електрически съоръжения”.

В нито един от тези закони не са уредени изрични сервитутите и ограничените вещни права върху терените, в които са изградени енергийните обекти и тези на линейната инфраструктура.

Едва с последващият нормативен акт – Закон за енергетиката и енергийната ефективност, обн. ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г. се урежда за първи път създаването на сервитутни зони около енергийните обекти, като в чл. 60, ал. 2, т. 1 се указва, че за съществуващи енергийни обекти сервитутните зони възникват по силата на този закон. С чл. 62 от същия закон пък е уредено задължението на собствениците на имоти, включени в сервитутни зони или граничещи с тях, да не препятстват упражняването на сервитутните права.

Параграф 1, т. 17 от ДЗ към ЗЕЕЕ от 1999г. дефинира понятието енергиен обект, като безспорно като такива следва да се причислят и процесните трафопост и захранващият го електропровод.

Законът за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003г. изрично обявява, че възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права за 4 съществуващи енергийни обекти запазват действието си, а издадената въз основа на закона Наредба №16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти урежда минималните размери на сервитутните зони на енергийни обекти – кабелни линии, като в т.2 от приложение №5 към същата наредба са предвидени следните минимални размери на сервитутната зона при кабелно трасе в урбанизирана територия: по оста на трасето – 1,5 метра от едната страна и 0,6 метра от другата страна – към сгради.

В обобщение, настоящата съдебна инстанция приема, че в полза на ищеца, като частен правоприемник на ДСО „Сортови семена“, е възникнало право на собственост върху енергийни обекти трафопост „Сортови семена“, представляващ сграда с идентификатор ***, и електропровод от 20 киловолта, захранващ процесния трафопост от ТП „Емайл“. В полза на ищеца са възникнали и сервитутни права в следните размери на сервитутната зона на кабелното трасе на електропровода: по оста на трасето – 1,5 метра от едната страна и 0,6 метра от другата страна – към сгради.

Спорно между страните в първоинстанционното производство, а и повдигнато като основно възражение във въззивната жалба, е конкретното местоположение на кабелното трасе на електропровода и в частност – дали същото преминава през имота на въззивника.

В тази връзка по делото са били събрани както гласни, така и писмени доказателства, били са също назначени и три технически експертизи.

В своята съвкупност, събраните по делото доказателства безспорно и еднозначно сочат на извод, че кабелното трасе на електропровода, захранващ трафопост „Сортови семена“, собственост на ищеца, преминава през поземлен имот с идентификатор ***, собственост на въззивника. В тази насока дори е налице и признание от страна на въззивника, обективирано в подадения от него отговор на искова молба, че през годините винаги и с готовност е осигурявал на ищеца достъп до своя имот за ремонт на предхождащи аварии по същото кабелно трасе.