Решение № 3530 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3530 гр. С., 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110145125 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И., срещу Л. Л. И. и С. Г. Т., с която са предявени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност – всеки по ½ от следните суми: 871,36 евро (1704,24 лв.) - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 01.09.2025 г. до изплащане на вземането; 178,75 евро (349,61 лв.) - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 14.08.2025 г.; 12,50 евро (24,45 лв.), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 01.09.2025 г. до изплащане на вземането, както и 3,30 евро (6,45 лв) - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 14.08.2025г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците (в качеството им на наследници на В. Н. Н.) договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.07.2022 г. – м.07.2024 г. на ответниците топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. ****, вх. А, ет. 7, ап. 39, която потребителите не заплатили в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Л. Л. И. и С. Г. Т. са подали молба, в която са заявили, че водят преговори с „Топлофикация С.” ЕАД за доброволно уреждане на спора и заплащане на задължението.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело 1 становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съв*********ност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч., че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 07.01.2026г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 19.02.2026 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е отделено обстоятелството, че ответниците Л. Л. И. и С. Г. Т. притежават по ½ ид. част от правото на собственост върху процесния имот, находящ се в гр.

С., ж.к. „Л.“, бл. ****, вх. А, ет. 7, ап. 39. Ето защо и на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответниците са били потребители на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците, в качеството им на съсобственици на процесния имот, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в исковата молба, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от 2 секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2**** г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач, както и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем Сървисис” ЕООД.

На следващо място, с проекта за доклад по делото, приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е отделено обстоятелството, че до процесния топлоснабден имот е доставено твърдяното от ищеца количество топлинна енергия за исковия период, което възлиза на посочената в исковата молба стойност.

От ответниците не са представени доказателства за извършени плащания за погасяване на суми по претендираните от ищеца главници.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че всеки от ответниците дължи на ищеца по ½ от стойността на потребената топлинна енергия, т.е. по 435,68 евро и по ½ от стойността на дяловото разпределение, т.е. по 6,25 евро за посочените по – горе периоди, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на исковата молба – 01.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с Решение № ОУ01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

3

При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи, настоящият съдебен състав приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество топлинна енергия с начисленото за периода (отоплителния сезон) отлага изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не може да иска изпълнение. Следователно настоящият съдебен състав приема, че задължението за заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември на съответната година. С оглед изложеното се налага извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на общата фактура на интернет-страницата на дружеството или отправянето на покана от страна на кредитора, в какъвто смисъл са възраженията на ответните страни (в този смисъл са Решение № 6998 от 18.11.2025 г. по в.гр.д. № 4637/2025г. по описа на СГС, II – „В“ въззивен състав, Решение № 5153 от 13.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 11971/2023 г., Решение № 6291 от 15.11.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 9313/2021 г., Решение № 2107 от 10.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6379/2023 г., и др.).

Общият размер на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия, определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на претендираните от ищеца 178,75 евро (349,61 лв.) за периода от 15.09.2022 г. до 14.08.2025 г., поради което и съобразно квотите им в съсобствеността, всеки от ответниците дължи на ищеца по ½ от посочената сума, т.е. по 89,38 евро.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжниците изпадат в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.