Решение № 14314 от 10.12.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39543/2021
- Вид
- Решение № 14314
- Подписан
- 10.12.2022
- Състав
- МИРОСЛАВА АНГЕЛОВА ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47- 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47- 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл.410 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 14314 гр. София, 10.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110139543 по описа за 2021 година РЕШЕНИЕ
№........................ гр. София, 2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, І ГО, 171 състав , в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мирослава Йорданова при секретаря Минка Башкова, като разгледа докладваното от съдия Йорданова гр. д.
№ 39543 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск по реда на чл.422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД и обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД.
Образувано е по предявен от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, срещу Столична община, Булстат 000696327, представлявана от Йорданка Фандъкова, установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.411 от КЗ вр.чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 213.38 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение ведно със законна лихва от 21.05.2021 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 12.06.2021г. по ч.гр.д.№28679/2021 г. по описа на СРС,171 състав.
Ищецът твърди, че е застраховател по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ с 1 полица № 4704200200001832 на лек автомобил марка „Мерцедес“, рег. № СВ4897КВ, обективирана в застрахователна полица със срок на валидност от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г., сключена със собственика на автомобила. Твърди, че на 07.12.2020 г., в гр. София, на ул.
„Коста Лулчев“, пред бл. 104, водачът на лекия автомобил попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради което били нанесени материални щети на лекия автомобил. При ищеца била образувана щета № 470420202057983, бил извършен оглед на автомобила и било определено обезщетение в размер на 213.38 лв., което на 15.01.2021 г. било изплатено на правоимащото лице. Предявява регресен иск срещу Столична община, като имащ вменено по закон задължение за поддържане изправността на пътищата, публична общинска собственост. Ответникът бил поканен с писмо изх. № 22118/08.04.2021г., но последният отказал да извърши плащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Столична община, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Не се оспорва, че ищецът е застраховател по процесния договор за имуществено застраховане, както и че е заплатил претендираното застрахователно обезщетение.
Ответникът е поискал конституирането на трето лице-помагач и в условията на евентуалност, в случай че главният иск бъде уважен, е предявил срещу третото лицепомагач „Хидростроой“ АД евентуален обратен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за сумата от 213.38лв.
Ответникът по обратния иск „Хидростроой“ АД не е изразил становище по иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно осн основание чл.410 от КЗ, вр.чл. 49 от ЗЗД :
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите . За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника - бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя, да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Според заключението на съдебно-техническа и оценителна експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена, щетите, удостоверени от служител при ищеца, се намират в причинна-връзка с механизма на ПТП, описан в приетия по делото опис по щета. Посочено е, че при оглед на автомобила, извършен от служител на застрахователя, било констатирано увреждане на гума предна дясна, марка „Barum Polaris 5“, размери:
225/40R19-93W, dot. 1920, протектор 7 мм, остатъчна стойност 90%, като същата е описана на степен за подмяна. Съобразно становището на експерта, стойността на ремонтовъзстановителните дейности на увредената гума е в размер на 245.30 лв.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Евгени К., които съдът кредитира, доколкото кореспондират на останалия, събран по делото, доказателствен материал. От същите се установява, че на процесната дата 07.12.2020 г. свидетелят при управлението на автомобила по ул. „Коста Лулчев“, в гр. София, попаднал в дълбока около 15 см. необозначена дупка на пътното платно, след което установил, че е спукана предна гума на автомобила, която била разцепена.
2
Поради изложеното, съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя – необезопасена дупка, необозначена по начин, позволяващ избягването й.
Не е спорно между страните, а и това обстоятелство се установява от приетата като доказателство в производството застрахователна полица № 4704200200001832 по договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ на лек автомобил марка „Мерцедес“, рег. № СВ4897КВ, със срок на валидност от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г., че с ищеца и собственика на автомобила е било налице застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, с предмет - увреденото имущество.
Установява се, че ищецът е определил и изплатил обезщетение за причинената щета в размер от 213.38 лв. с преводно нареждане от 15.01.2021 г.
С оглед на изложеното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на действителните вреди.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47– 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествие, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната пътна неравност с необходимите пътни значи, с оглед предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до премахването й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника.
По делото не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на управлявалото процесния лек автомобил лице. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Ето защо, в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на заплатеното обезщетение в размер от 213.38 лв., доколкото регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая плащането е в предявения пред съда иск в размер на процесната сума от 213.38 лева., поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
Ответникът не установява погасяване на дълга, поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
По обратния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД.
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за основателност на главния иск за заплащане на регресно вземане се е сбъднало вътрешно3 процесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че вследствие на противоправно поведение на третото лице - помагач /неизпълнение на договорно задължение/ са причинени вреди, които подлежат на обезщетяване.
От приетия като доказателство по делото договор СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г. се установява, че в периода 11.6.2019 г. – 11.6.2021 г. между Столична община и „Хидрострой“ АД е било налице облигационно правоотношение по сключен договор за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на райони „Искър“, „Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“. Съобразно чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 2 от договора, изпълнителят се е задължил да извърши определено ниво на поддържане на булеварди и улици, посочени в списък Приложение 6 от договора, а за цялата останала част от уличната мрежа, в обхвата на зоната и извън този списък, да извършва дейности по поддръжка и текущ ремонт на база конкретни възлагания при необходимост. Задължение за периодични проверки на нивото на обслужване изпълнителят има само за дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1 за улиците и булеварди, посочени в списъка, съобразно чл. 8, ал. 14 от договора. За извършените дейности по чл. 1, ал. 1, т. 2 работата се инспектира от възложителя и се приема с приемо-предавателен протокол, съобразно предвиденото в чл. 5, ал. 5. Съгласно чл. 5, ал. 1 дейностите по чл. 1, ал.
1, т. 2 се възлагат с годишни, срочни, допълнителни и извънредни задания. Так и се установява по делото, видно от представения към отговора на исковата молба протокол за месечна инспекция от 26.11.2020 г., че улица „Коста Лулчев“ е била включена в обхвата на ниво на поддръжка по чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора, като в същия е вписано, че обектът е приет без забележка.
Въз основа на горното, съдът приема за доказано, че ищецът по обратния иск установява правнорелевантното обстоятелство, че е възложил на „Хидрострой“ АД извършване на поддръжка на улица „Коста Лулчев“ в гр. София. Доколкото процесното събитие е настъпило в срока на действие на договор СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г. в участък от улица, по отношение на която от страна на ответника Столична община е възложена дейността по поддържане на пътната настилка, така и е налице приемане на извършена от страна на възложителя работа, видно от протокол за месечна инспекция от 26.11.2020 г., като, съобразно приетото за установено по главния иск, процесното събитие е настъпило в участък от улица „Коста Лулчев“ в гр. София, съдът приема, че към момента на настъпване на събитието „Хидрострой“ АД е отговорен за наличие на дупка на пътното платно.
Налице е основание за понасяне отговорността за настъпили вреди вследствие на попадането на застрахования при ищеца лек автомобил в неравност на пътното платно на улица „Коста Лулчев“ в гр. София, поради което е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по обратния иск, като същият е основателен до размера на регресното вземане, което съобразно приетото по делото експертно заключение е в размер на 245.30 лева, като обратният иск следва да бъде уважен в предявения пред съда размер от 213.38 лева.
Разпечатката съдържа 43 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7eb743e4-8780-4440-92da-db3340af185e