Определение № 266 от 17.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 89/2026
- Вид
- Определение № 266
- Подписан
- 17.02.2026
- В сила
- 17.02.2026
- Състав
- Мариана Мавродиева Мавродиева, Орлин Найденов Летов, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266 гр. Стара Загора, 17.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариана М. Мавродиева
Членове:
Веселина К. Мишова
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20265500500089 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „Т.С.“ ЕАД срещу определение № 556/29.12.2025 г. по ч. гр. д. № 492/2025 г. на Районен съд – Раднево, с което е обезсилена издадената по същото дело заповед № 297/22.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че дружеството-заявител не е получавало указания по ч.гр.д. № 492/2025 г. на Районен съд – Раднево за предявяване на установителен иск срещу длъжника К. Т. В.. Навежда се довод, че съгласно чл.
415, ал. 5 ГПК съдът следи служебно за предявяване на иска в едномесечен срок от съобщението. Ето защо неправилен се явява изводът на Районен съд Раднево, че в случая издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде обезсилена, тъй като по делото не са представени доказателства за предявяване на иска. В жалбата се съдържа искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Направено е искане за присъждане на разноски по делото.
Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес и насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Производството по ч.гр.д. № 492/2025 г. на Районен съд – Раднево е образувано по заявление от 21.07.2025 г. на “Т.С. ” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника К. Т. В., ЕГН 1
**********, за следните вземания: 1/ 2931,43 лева - главница за доставяне на топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.; 2/ 541,04 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.08.2023 г. до 08.07.2025 г.;
3/ 31,77 лева – главница за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.; 4/ 7,96 лева – мораторна лихва от 16.07.2022 г. до 08.07.2025 г.
Съдът е издал заповед № 297/22.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за посочените по-горе вземания.
С разпореждане № 1276 / 05.11.2025 г. районният съд е приел, че при провеждане на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение на длъжникът не е бил открит на постоянния и настоящия си адрес, нито пък е било открито лице, което да получи книжата. Длъжникът няма регистриран действащ трудов договор, поради което е невъзможно връчване на книжата чрез работодател. Посочено е, че на 16.10.2025 г. е било залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника, както и че е изтекъл 2-седмичният срок за получаване на книжата. Ето защо съобщението до длъжника следва да се счита за редовно връчено на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК на дата 30.10.2025 г. Със същото разпореждане районният съд е указал на заявителя „Т.С.“ ЕАД, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, както и че ако дружеството не представи по делото доказателства, че е предявило иска в посочения срок, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадената заповед за парично задължение ще бъде обезсилена изцяло или частично.
За да постанови обжалваното определение, с което заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е изцяло обезсилена, съдът е приел, че заявителят е получил разпореждането с указанията за предявяване на установителен иск за вземането на 13.11.2025 г., но до момента на постановяване на определението същият не е представил по делото доказателства за предявяване на иска, като това обстоятелство не е и служебно известно на съда. Ето защо на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена изцяло.
Окръжен съд – Стара Загора намира, че обжалваното определение е правилно.
След справка в електронната папка на ч.гр.д. № 492/2025 г. на Районен съд - Раднево, извършена през деловодната система ЕИСС, става ясно, че разпореждане № 1276 / 05.11.2025 г. е изпратено на заявителя чрез ЕПЕП в деня на постановяването му - 05.11.2025 г. Доколкото по делото няма данни за отварянето му, то на основание чл. 41а, ал. 1 ГПК съобщението следва да се счита за връчено в първия ден след изтичане на 7 дни от изпращането му, т.е. – на 13.11.2025 г., от която дата е започнал да тече едномесечния срок по чл.
415, ал. 4 ГПК за предявяване на установителен иск за вземането /изтекъл на 13.12.2025 г./.
Съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 5 ГПК /изм. - ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2024 г., в сила от 01.07.2025 г./, когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва 2 заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418, като за предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно.
В случая в деловодната система ЕИСС не са налице данни за предявен срещу длъжника иск за претендираното вземане, нито за съответно гражданско дело, свързано с ч.гр.д. № 492/2025 г. на Районен съд – Раднево.
Твърдения и доказателства за предявяване на такъв иск не се съдържат и в подадената от заявителя „Т.С.“ ЕАД частна жалба. Ето защо издадената срещу длъжника К. Т. В. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подлежи на обезсилване на основание чл. 415, ал. 5, изр. 1 ГПК.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а първоинстанционното определение е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 556/29.12.2025 г. по ч. гр. д. № 492/2025 г. на Районен съд – Раднево.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3