Решение № 6417 от 04.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6417 гр. София, 04.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110142650 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 18.12.2023 г. в гр. София, на ул. „**“ е станал пътнотранспортен инцидент (ПТП), при който e бил увреден л.а. „**“, с рег.

№ **, застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско+“. Виновен за произшествието бил водачът на автомобил „**“, с рег. № **, за който автомобил имало сключена застраховка гражданска отговорност при ответника ЗД „Евроинс“ АД. С доклад по щета № **, било одобрено да се заплати на доверения сервиз, извършил ремонта, сума в размер на 682,83 лв. Ищецът поддържа, че с плащането се суброгирал в правата на увреденото лице срещу ответника, който застраховал гражданската отговорност на виновния водач за ПТП-то, до размер на платеното и за сумата от 15 лв. ликвидационни разноски.

Ищецът изпратил на ответника покана, получена от него, но плащане не последвало. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 697,83 лв. (356,79 евро), главница, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 05.08.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът ЗД „Евроинс“ АД оспорва механизма на ПТП и наличието на вина на застрахования при него водач. Оспорва иска по размер. Поддържа съпричиняване от страна на застрахования при ищеца водач, като твърди, че водачът на автомобил „**“ с рег, № ** не е осигурил достатъчно дистанция между него и движещия се пред него л.а. „**“ с рег. № **, с което нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Поддържа, че уврежданията по автомобил „**“, не се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до 1 размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ до същия размер. Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2. застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3. за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. законово вземане срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“.

Преди подаването на исковата молба ответникът е платил част от претенцията – (половината). Налице е, следователно, извънсъдебно признание на юридическите факти, пораждащи главната претенция – ответникът е извършил частично плащане по суброгационната претенция. Действително, с отговора на исковата молба ответникът оттегля направеното извънсъдебно признание, но в ГПК липсва норма, която да лишава оттегленото признание от доказателственото му значение, а съдът свободно преценява съответствието както на признанието, така и на оттеглянето му в съвкупност с останалите обстоятелства по делото. В случая събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, установяват възникване на процесното суброгационно право по основание.

Спорен е въпросът за механизма на ПТП и относно това дали е налице съпричиняване от водача на застрахованото при ищеца МПС.

Разпитани като свидетели са двамата водачи, участвали в процесното ПТП. Св. Г., управлявал л.а. „**“, с рег. № **, и св. К., управлявал л.а. „**“, с рег. № **. Не се спори, а и от двустранния констативен протокол от двамата водачи се установява, че св. Г. се е движел зад св. К., като ударът е настъпил, когато св. К. е предприел маневра завой наляво, за да навлезе в кръстовище. Св. Г. сочи, че понеже автомобилът пред него се е движел с много малка скорост, то той е опитал да го изпревари отляво, но ударът станал, защото автомобилът пред него, управляван от св. К., изобщо не подал мигач. Св. К., напротив, дава показания, че е подал мигач, но водачът зад него не го е видял. Следва да се има предвид, че в заявлението за изплащане на обезщетение от 18.12.2023 г. св. Г. е твърдял, че водачът пред него е завил рязко наляво, но не е посочил да не е имало подаден мигач, което подкрепя показанията на св. К., че св. Г. просто не е видял мигача. Ударът е настъпил, съобразно заключението на САТЕ, в лявата страна на л.а. „**“, с рег. № **. Нито един от двамата свидетели не твърди разстоянието между автомобилите да не е било на необходимата дистанция, или някой от тях да се е движел с несъобразена скорост. Св. К. твърди, че е намалил преди завоя, а св. Г. сочи, че е имало рязко завиване, без предупреждение. Св. Г. обаче посочва, че неговата скорост е била по-висока от тази на св. К. и че се е опитал да го изпревари отляво. Св. Г. дава показания, че св. К. се е движел с малка скорост, предполагайки, че причината за това е, че л.а. „**“, с рег. № **, е бил претоварен – предположение, което св. Г. вероятно е направил като дългогодишен шофьор на служебен автомобил, разнасящ стока. Очевидно св. Г., освен че не е видял дадения мигач, не е съобразил и, че намаляването на скоростта преди кръстовище е знак за предприемане на маневра завой в това кръстовище, и по тази причина е направил опит да заобиколи автомобила пред него.

Съдът намира, че причината за произшествието е поведението на водача на л.а. „**“, с рег. № **, който е предприел маневра за изпреварване непосредствено преди кръстовище, без да забележи подаден мигач, от водача на л.а. „**“, с рег. № **. Ето защо причина за произшествието и причинените вреди не е водачът на л.а. „**“ с рег. № **, със застраховка гражданска отговорност за вреди на автомобилистите при ответника, поради което и 2 предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски има ответникът.

Ответникът е сторил разноски в размер на 45 евро депозит за свидетел, 80 евро депозит за депозит за САТЕ, а на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК съдът му присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100 евро, общо 225 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, против ЗД „Евроинс“ АД, иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 356,79 евро главница, представляваща суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № ** на ищеца, за вреди, причинени на л.а. „**“, с рег. № **, застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско+“, полица № **/23.03.2023 г., при ПТП от 18.12.2023 г. в гр. София, на ул. „**“, причинени при управление на л.а. „**“ с рег. № **, застраховано по договор за гражданска отговорност при ответника.

ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, да заплати на ЗД „Евроинс“ АД на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 225 евро разноски, сторени по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3