Определение № 3962 от 25.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3962 гр. София, 25.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Частно наказателно дело № 20251100207724 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 111, ал. 3 НПК.

Производството е образувано по жалба на С. И. М. против Постановление от 16.10.2025 год. на Европейската прокуратура (ЕП), с което е отказано връщане на веществени доказателства, приобщени по ДП №670/2024 г. по описа на ГД „БОП“, пр. пр. № I. 1390/2024 г. на ЕП, а именно мобилен телефон марка Айфон модел 16 PRO MAX с IMEI 1:

354039222798787 и IME1 2: 354039222813784, ведно със СИМ карта на МТЕЛ с № 8935901187042704845.

В жалбата се сочи, че постановлението на ЕП е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му, като се твърди че мобилният телефон е от ежедневна необходимост и същият съдържа лични данни, информация, контакти и приложения. Твърди се, че задържането на вещта води до неоправдано ограничаване на правото на личен живот и собственост, както и че за ЕП е налице възможност да копира данните от мобилният телефон, без да задържа самата вещ. Акцентира се, че отказът да се върне вещественото доказателство е непропорционално спрямо целите на воденото наказателното производство, че вещта не е необходима за разследването, както и че се причиняват имуществени вреди със задържането на същата.

Съдът, след като взе предвид данните по делото и наведените в жалбата доводи, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След цялостна проверка на образуваното досъдебното производство от фактическа страна се установява следното:

Наказателното производство по ДП №670/2024 г. по описа на ГД „БОП“, пр. пр. № I.

1390/2024 г. на ЕП е образувано и се води за престъпление по чл.248а, ал.5 вр. ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл.20 от НК.

От материалите по приложеното ДП се установява, че в хода на воденото наказателно производство е било извършено претърсване и изземване на 20.05.20225 год. на адрес в с. Ново Делчева, общ. Сандански, ул. ********, при което са били иззети множество веществени доказателства, в т.ч. и процесният мобилен телефон и СИМ карта, чието връщане се иска.

С Постановление от 16.10.2025 год. по ДП №670/2024 г. по описа на ГД „БОП“, пр. пр. № I. 1390/2024 г. на ЕП е постановен отказ за връщане на посоченото по – горе веществено доказателство на С. М., като са изложени мотиви, че мобилният телефон, ведно 1 с намиращата се в него СИМ карта е относим към предмета на делото, като за същия има достатъчно основание да се предполага, че е възможно да се съдържа информация, относима към инкриминираната престъпна деятелност, както и за установяването на това обстоятелство е била възложена техническа експертиза. Основният мотив за постановения отказ е, че връщането на посоченото веществено доказателство ще възпрепятства разследването.

Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, Съдът достигна до следните изводи:

Мобилният телефон и СИМ картата, приобщени по делото като веществени доказателства, чието връщане се иска от жалбоподателя, са иззети на основание чл.161, ал.1 от НПК.

По ДП са извършени множество действия по разследването, включително са извършени разпити на свидетели, приобщени са били писмени, гласни и веществени доказателства, назначени са били и технически експертизи.

Веществените доказателства са от съществено значение за изясняването на обстоятелствата, свързани с извършването на престъплението, поради което за тяхната регламентация е отделена специалната „Глава дванадесета“, озаглавена „Веществени доказателства“ в НПК. Разпореждането с тях по време на досъдебното производство става с разрешение /постановление/ на прокурора, а в съдебната фаза - с разпореждане на съда, с присъдата. Веществените доказателства се пазят до приключване на наказателното производство, след което се връщат на правоимащите, ако не са налице условия за прилагане на чл.53 от НК.

Хипотезата, предвидена в чл.111, ал.2 от НПК е изключение от правилото на чл.111, ал.1 от НПК и е свързана с преценката на наблюдаващия прокурор, респ. чл.111, ал.3 от НПК - на органа, осъществяващ контрол в досъдебното производство, доколко връщането на вещественото доказателство би затруднило разкриването на обективната истина.

Обстоятелството, че иззетите вещи са свързани с воденото производство и инкриминираната престъпна деятелност, дава основание да се направи заключение, че връщането им към настоящия момент ще затрудни разкриването на обективната истина. Твърденията в жалбата не опровергават горното и не сочат по безспорен начин, че не са от интерес за наказателното производство, водено за престъпление по чл.248а, ал. 5 от НК.

Съгласно чл.109 от НПК, като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. В случая посочената предпоставка е налице, видно събраните по ДП материали към настоящия момент. Въпросните вещи – мобилен телефон и СИМ карта, сами по себе си могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото и за разкриването на обективната истина. В тази връзка и същите са били иззети от съответните разследващи органи, именно като веществени доказателства.

Воденото досъдебно производство не е приключило, както и не са извършени всички действия по разследването, поради което Съдът приема, че е възможно посочените вещи да имат отношение към инкриминираната престъпна деятелност по делото.

Във връзка с гореизложеното, настоящият състав приема становището на прокурора, че не е налице основание за връщане на веществените доказателства по воденото ДП към настоящия момент, а Постановлението от 16.10.2025 г. на ЕП, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.111, ал.3 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата С. И. М. срещу Постановление от 16.10.2025 год. на Европейската прокуратура (ЕП), с което е отказано връщане на веществени доказателства.

Препис от определението да се изпрати на С. И. М. и ЕП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3