Решение № 676 от 14.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 676 гр. Благоевград, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Я. при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231200501035 по описа за 2023 година съобрази следното:

Второинстанционното производство е образувано по жалба на О.П., ***, гр. П., ул.

Ц.Б, представлявана от кмета Д.П.Б., подадена срещу решение № 266 от 28.07.2023 г., постановено по гражданско дело № 1682 от 2022 г. на Районен съд Петрич. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен, неоснователен и произнесен при едностранчиво тълкуване на доказателствената маса по делото и съществени процесуални нарушения по време на водене на гражданското производство. О.П. била собственик на спорните 3 поземлени имота. Районният съд кредитирал избирателно единствено и само показанията на свидетелите на ищцата.

Той не взел предвид заявеното от всички свидетели фактическо състояние на процесните имоти, както и обстоятелството, че са налице безспорни доказателства за липса на владението им в твърдяния от О. давностен период. Налице били противоречия между показанията на свидетелите на ищцата и представените от О.П. и приети от съда като годно доказателствено средство писмени доказателства, представляващи снимков материал към констативния протокол от 05.05.2023 г.

Въпреки безспорно установеното с тези писмени доказателства неподдържано, неизползвано, самозалесено с големи горски дървета и без признаци на владение фактическо положение на процесните имоти, съдът счел точно обратното. От гласните доказателства, заявени от свидетелите на ответника, също се установявала липсата на владение на процесните имоти както назад във времето, така и към настоящия момент.

Налице било превратно тълкуване от страна на съда на събраните по делото писмени и гласни доказателства и сериозни противоречия между показанията на свидетелите на ищцата и на ответника, а не, както съдът твърдял, че те по-скоро се допълват. Не били верни твърдяните от съда несъществени разминавания в показанията им и то за 1 обстоятелства, които само съдът знаел, без да ги поясни, а ги счел за немеродавни за предмета на делото. Първата инстанция неправилно преценила приетите писмени доказателства, както и показанията на свидетелите, поради което направила погрешни заключения за давностното владение на процесните имоти. Разказаното от А.П. и Г.С било в противоречие с представения от общината снимков материал към констативния протокол от 05.05.2023 г., с констатациите направени в него, както и с показанията, дадени от В.Ф и Й.Т.. В процесните имоти не можела да влезе и да бъде паркирана никаква техника или впрегатни животни, тези имоти не се обработвали и не можели да се обработват, владеят и ползват поради това, че те изцяло били обрасли с непроходима горска растителност, в тях били разпръснати хаотично множество големи камъни и в нито един нямало обособен вход за достъп. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установило, че процесните имоти не се обработват, не се владеят и не се ползват от ищцата, в цялата им площ има грамади от естествени камъни, което доказвало, че те и през годините на твърдяното давностно владение не са били почиствани и обработвани като градини, в тях няма насадени селскостопански култури и плодни дръвчета, а са обрасли със саморасла горска растителност. От изложените обстоятелства се установявало по безспорен начин, че за О.П., както и за никое друго лице, не е било известно, че ищцата или нейни близки роднини владеят процесните имоти като свои. Районният съд не взел предвид представените от О.П. писмени доказателства - протокол № 5 от 19.07.1994 г. на Комисията за земята към Министерството на земеделието и заповеди с № 986 от 04.10.1994 г. и 178 от 09.03.1995 г. на кмета на О.П.. От тези писмени доказателства било видно, че общината, като собственик на процесните имоти, извършила всички необходими действия, за да промени тяхното предназначение и да ги включи в регулацията на населеното място. Ищцата в нито един етап на въпросните процедури не предприела действия по обжалването им и не претендирала собственост върху имотите. Поради неправилно възприетата фактическа обстановка от Районен съд Петрич, същият достигнал до неправилни правни изводи. Те противоречали на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Районният съд лишил О.П. от справедлив съдебен процес и право на защита на нейните интереси. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Моли се и да бъдат присъдени сторените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Подаден е отговор на жалбата от насрещната страна. В него Р. И. О., ЕГН **********, адрес с. Б. общ. П, изтъква, че атакуваното решение е законосъобразно, правилно и обосновано. Правилно първоинстанционният съд ценил събраните по делото доказателства и въз основа на тях достигнал до верен извод, че О. е собственик, на основание давностно владение, на процесните недвижими имоти, и уважил предявените от нея искове. Оплакванията във въззивната жалба били изцяло несъстоятелни и необосновани. Първоинстанционният съд обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и гласните такива, както от страна на ищеца, така и от страна на ответника, като съпоставил същите не само помежду им, но и спрямо събраните по делото писмени доказателства. Твърденията на жалбоподателя, че съдът кредитирал избирателно гласните доказателства, били неверни и не кореспондирали по никакъв начин със съдържанието на обжалваното решение. По делото не било спорно, че процесните имоти не представляват земеделска земя и не се използват за земеделска дейност. Представеният от ответника констативен протокол от 05.05.2023 г. и снимков материал към него установявали единствено, че към момента на извършване на посещението на място от служители на общината - период от един ден, имотите не се 2 ползват за земеделска дейност, което не е спорно по делото. Същите обаче не установявали липса на владение и ползване на имотите от страна на ищцата, доколкото и трите имота били урбанизирана територия, а не земеделска земя. Ето защо начинът им на ползване не бил непременно да се обработват като земеделска земя. Като се имало предвид предназначението им, владението можело да се осъществява дори само като върху имотите се складират/съхраняват вещи или дърва, какъвто бил настоящият случай, или по друг начин, отговарящ на предназначението им. Както показанията на свидетелите на ответника, така и представените от него доказателства - констативен протокол и снимков материал от 05.05.2023 г., установявали фактическото състояние на имотите в един конкретен момент - деня на извършеното посещение, поради което от същите не можел да се обоснове извод за липса на владение от страна на ищцата за целия исков период, както неоснователно се твърдяло във въззивната жалба. Районният съд правилно приел за доказано, че ищцата е установила фактическа власт с намерение за своене върху имотите още през 1958-1959 г. и е станала техен собственик, въз основа на давностно владение, след изтичане на 10-годишния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Ето защо и последващото й поведение, отнасящо се до ползването на имотите и тяхното фактическо състояние, не можело да доведе до промяна във вече придобитата собственост, тъй като законът не му придавал подобно юридическо значение. В този смисъл ирелевантно било фактическото състояние на имотите към момента на извършеното посещение на място от страна на служители на общината. По отношение на обстоятелствата, за които свидетелите на ответника събрали лични впечатления, не било налице противоречие спрямо показанията на свидетелите на ищцата. Нямало противоречия и между показанията на двамата свидетели на ищцовата страна. Същите носели в достатъчна степен нужната доказателствена информация, от която се установявало осъществяването на наведения от ищцата придобивен способ.

Показанията на въпросните двама свидетели напълно кореспондирали помежду си. Те били логични, пълни, изчерпателни, добросъвестни, достоверни, чистосърдечни и не се опровергавали от останалите доказателства по делото, поради което и правилно били кредитирани от първоинстанционния съд. Констативният протокол бил съставен от представители на ответната страна именно във връзка и за целите на настоящото производство, с оглед на което не се ползвал с материална доказателствена сила.

Авторите на документа били служители на ответника по делото и несъмнено били заинтересовани да удостоверят обстоятелствата, които да съответстват и да са в полза на защитната теза на общината. Снимките били само на конкретни части от имотите, в които било видно наличието на тревиста и дървесна растителност, но от същите не можела да се придобие представа какво е цялостното състояние на трите имота, като се има предвид, че всеки oт тях е с площ от около 1000 кв. м. Показанията на свидетелите на ответника по никакъв начин не опровергавали или дискредитирали заявеното от ищцовите свидетели относно ползването на процесните недвижими имоти назад във времето. Ф и Т. били в служебна връзка с О.П. и се явявали заинтересовани да свидетелстват в подкрепа на защитната теза на ответника. Твърденията им, че ищцата не ползва процесните имоти, били общи, непоследователни, лишени от конкретика и не касаели целия процесен период. По делото нямало нито едно доказателство, ангажирано от ответната страна, което да установява, че имотите не са ползвани в релевантния времеви период. Считано от 1958-1959 г. до настоящия момент, само ищцата заедно с мъжа си упражнявала фактическа власт върху тези имоти, смятайки ги за свои. По делото не било спорно, че имотите не се ползват като градини в последните 30 години, поради което дали има плодни дръвчета и селскостопански култури в тях, също било без правно значение за процесния случай. Предвид начина на трайно 3 ползване и предназначението на имотите, по делото се установило, че за този период ищцата е осъществявала владение върху тях и е ползвала същите за съхраняване на вещи, техника, дърва и др., а не за отглеждане на земеделски култури. Включването на имотите в регулация било административна процедура, която нямала никакво отношение към осъществяваното от О. давностно владение. Тя не се отразявала по негативен начин на собствеността и не налагала предприемането на действия по отношение на нейната защита. Общината, върху която била доказателствената тежест, не установила наличието на твърдяните пречки за придобиване на собствеността на спорните имоти на основание давностно владение. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските във въззивното производство.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими.

Окръжният съд отхвърли искането на общината за събиране на доказателства чрез агрономическа експертиза и оглед на процесните недвижими имоти, като съображенията за това се съдържат в определението по чл. 267 от ГПК.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на районния съд.

Видно е от съдържанието на обжалвания съдебен акт, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и гласните такива, ангажирани както от страна на ищцата, така и от страна на ответника, като е съпоставил същите не само помежду им, но и спрямо приобщените писмени доказателства.

Ищцата се е позовала на придобивно давностно владение, започнало още през 1959 г.

Според утвърдената правна доктрина - „Придобиване по давност на недвижими имоти“ от Ц.П. Нов български университет, София, 2015 г., стр. 68-77 - придобиването по давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за придобиване на правото на собственост /titulus acquirendi/. То е институт на вещното право. Фактическият състав на придобивната давност включва упражняването на владение - анимус и корпус. Той се осъществява с извършването на активни, външно обективирани действия, от които може да се направи изводът, че едно лице упражнява фактическата власт върху конкретен имот като свой собствен. Придобиването по давност е оригинерен придобивен способ. Владелецът придобива правото на собственост не от друг правен субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето лице.