Решение № 193 от 19.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Пазарджик, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно частно наказателно дело № 20265200600465 по описа за 2026 година С протоколно определение № 281 от 19.05.2026г. постановено по НЧХД № 261/2025г. Велинградски районен съд е прекратил, на основание чл.24 ал.1 т.6 от НКП НЧХД № 261/2025г. на РС-Велинград в частта за престъпление по чл.130 от НК.

Прекратено е производството и на основание чл.287 ал.6 вр.,ал.1, вр. с чл.81 ал.3 от НПК производството по делото в частта за престъпление по чл.148 от НК.

Осъден е частния тъжител К. М. да заплати на З. С. сторените разноски в размера на 153,30 евро.

Против така постановеното определение е подадена въззивна жалба от адвокат И. К. като повереник на К. М. М.. С жалбата се иска отмяна на определението и задължаване на решаващият съд да продължи производството. Твърди се, че не са допуснати такава нередовност в тъжбата които да налагат изменение на обвинението.

Подадено е допълнение към жалбата в което се излагат доводи, че съдът неправилно е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на закона. Слита 1 се, че именно в съдебното производство е следвало да се изследва какви са обидните изрази. Отново се иска отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по същество.

В съдебно заседание жалбата се поддържа и доводите се развиват.

Повереникът на подсъдимия моли да се потвърди определението като излага съображения за неговата законосъобразност.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата и допълнението към нея както и доводите на страните направени в съдебно заседание направи следните изводи:

Тъжбата е от К. М. против З. С..В нея се твърди, че на 03.09.2025г. С. е нападнал тъжителя като му е нанасял удари в областта на главата и тялото.

Твърди се, че на 24.08.2025г. в коментар към публикация в социална мрежа от тъжителя подсъдимият публично „ме обижда и унижава, псува ме и ме заплашва с побой и пребИ.е.“

Въпреки тази тъжба съдът е дал ход на съдебното следствие и е събирал доказателства. Докато на 19.05.2026г. , в съдебно заседание, е представено постановление на РП-Велинград за образувано досъдебно производство против подсъдимия за деянието от 03.09.2025г.

Именно в това съдебно заседание съдът е постановил определението си като е прекратил производството за престъпление то по чл.130 от НК на основание чл.24 ал.1т.6 от НПК, а за престъплението по чл.148 е прекратил на основание чл.286 ал.6 във връзка с ал.1 , вр. с чл.81 ал.,3 от НПК.

Жалбата касае само частта в която е прекратено делото за престъпление по чл.148 от НК. Мотивите на решаващият съд за това са, че в самата сезираща тъжба не се съдържа описание на конкретни обстоятелствата, описващи извършено престъпление от частен характер, а именно дали са изречени изрази, които представляват обида или клевета, като на следващо място липсва описание на признаците, които го квалифицират като по-тежко, или иначе казано не са описани конкретните словесни думи или изрази, които тъжителят е възприел като обидни или клеветнически, кога, в какво качество те са били отправени към него, то счита, че са налице нередовности на тъжбата в тази част. Това е така, тъй като изложеното в тъжбата следва да е точно и ясно описание на всички факти, касаещи обвинението, за което е 2 подадена частната тъжба, от него следва да може да се извлече еднозначна информация за какво точно престъпление се повдига обвинение не само с оглед на осъществяване надлежно право на защита от подсъдимия по повдигнатото обвинение, а и с оглед установяване съставомерността на престъплението, в извършването на което е обвинен. В случая съдът намира, че тези детайли от описанието на изпълнителното деяние, които са от съществено значение за установяване в настоящия процес, липсват в тъжбата.

От друга страна, съдът като е съобразил, че дори и да се дадат указания за отстраняване на тези нередовности на тъжбата няма да са налице предпоставките на чл.287, ал.6 НПК за допускане изменение на обвинението доколкото предвидения в закона срок, а именно този по чл.81, ал.3 НПК към настоящия момент е изтекъл, то дори и да бъде направено такова уточнение на тъжбата в тази част по това престъпление и доколкото срокът е изтекъл такова изменение би било недопустимо. По изложените съображения съдът е намерил, че е безпредметно да се дават указания на тъжителя за отстраняване на посочените нередовности на тъжбата му в частта по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 148 НК.

Настоящият състав напълно споделя мотивите на решаващият съд и те отговарят на закона. В тълкувателната дейност на ВС и в текущата практика на ВКС в принципни решения, не се поставя никакво ограничение за възможността частният тъжител да поправи непълнотата в съдържанието на частната тъжба /напр. относно дата, място или елементи от фактическото изпълнение на престъплението/, стига непълнотата да е отстранена преди изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 НПК . Последният е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на делото от частен характер. Изпълнението на това изискване на закона е свързано с необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в наказателния процес по обвинението за престъпление, преследвано по реда на частното обвинение. Подобно на обвинителният акт - за престъпленията от общ характер, така и за престъпленията преследвани по частното обвинение, от лицето, което се легитимира като пострадал от престъпление от частен характер, се изисква в тъжбата да очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес. В разпоредбата на чл. 81 от НПК се съдържат изискванията към съдържанието на тъжбата като процесуален документ, годен да послужи за иницииране на наказателно производство от 3 частен характер - да е писмена, да съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението.

Обстоятелствата на престъплението представляват фактическите данни, на които се основава обвинението, в това число дата на извършване на деянието и дата, на която частният тъжител е узнал за извършването му, в случаите когато са различни, както и други фактически данни, на базата, на които е възможно да се прецени допустимостта на тъжбата. Под обстоятелства на престъплението се има предвид фактическата рамка на наказателното преследване, която се очертава в тъжбата. Тя следва да съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, формулирайки обвинението по начин, който определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Така се гарантира осъществяване правото на защита на подсъдимия и това именно е същността на изискванията към съдържанието на тъжбата.Когато се касае за обида то следва още в тъжбата да се посочат обидните израни.

С оглед на изложеното настоящият състав намира определението на РСВелинград за законосъобразно и обосновано.Следва да се обърне внимание обаче на решаващият съд, че още при постъпване на тъжбата същата е следва да се остави без движение за отстраняване на така посочените нередности.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 281 от 19.05.2026г. постановено по НЧХД № 261/2025г. на Велинградски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4