Решение № 298 от 28.09.2026, Районен съд - Костинброд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Костинброд, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20261850100118 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Подадена е искова молба от страна на Л. В. И., от гр. С., против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, с която е поискано да се признае по отношение на ответника, че ищцата е собственик поземлен имот в с. Ш., община Г., С. област, с площ по измерване от 1187 кв.м., които е част от поземлен имот в с. Ш., община Г., С. област, с площ по измерване от 1683 кв.м., а по нотариален акт с площ от 1500 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж мазе със застроена площ от 59 кв.м., първи етаж със застроена площ от 43 кв. м., и втори полуетаж със застроена площ от 43 кв. м., при граници имот с идентификатор: ***- земеделска територия на Община Г., имот с идентификатор: ***- горска територия държавна собственост.

Сочи се, че през 2025 г., ищцата е наела фирма „Г.“ ЕООД да изготви геодезическо заснемане на недвижимия имот, когато е разбрала, че същият попада в недвижим имот с идентификатор ***- отразен в кадастъра, като горска територия държавна собственост. Съгласно изготвената комбинирана ситуационна скица на поземления имот, част него с площ от 1187 кв.м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж мазе със застроена площ от 59 кв.м., първи етаж със застроена площ от 43 кв.м., и втори полуетаж със застроена площ от 43 кв.м., който се застъпва с недвижим имот с идентификатор: ***- отразен в кадастъра, като горска територия държавна собственост. Навеждат се твърдения, че процесния недвижим имот ищцата е придобила по силата на нотариален акт №90 том №1, дело №165/1970 г. за продажба на недвижим имот, съгласно който го е закупила от В.М.Д.. Последният се е легитимирал, 1 като собственик по силата на нотариален акт №18 том №1 дело 25/1970 г. за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блок па ТКЗС.

Навеждат се твърдения, че от 1970 г. до настоящия момент- подаване на ИМ в съда, 10.06.2025г., ищцата единствено е владяла имота явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано от никого.

В срок е подаден ОИМ от страна на ответника по делото, който изразява становище за неоснователност на предявената претенция. Сочи се, че исковата претенция е недоказана, навеждат се твърдения, че имотът който е посочен в ИМ, и този който е отразен в приложените към нея нотариални актове не съвпада/липсва идентичност/. Сочи се, че притежаваният от страна на ответника имот не са били предявявани реституционни претенции и няма влезли в сила решения за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗВСГЗГФ. Прави се възражения и по отношение на изложените твърдения за давностно владение от страна на ищцата.

В о.с.з. процесуалния представител на ищцата- адв. К. Г. поддържа исковата молба, като отправя искане да бъде уважена предявената претенция в цялост.

Ответникът не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че с договор за замяна срещу имот включен в ТКЗС, обективиран в нотариален акт №18, том 1, дело 25/1970г., издаден от нотариус А.А., съдия при РС- С., В.М.Д., от село М. придобил правото на собственост върху ливада, наохдяща се в семилището на село И., в местността „К.“, с площ от 1, 5 дка, при граници на изтой ТКЗС, село И., шосе, от север- горра, от запад имот на ТКЗС, село И. и дере, от югчерен път.

Пот нотариален акт за продажба на недвижим имот №90, том 1, дело 165/1970г., издаден от А.А., съдия при РС- Костинброд, е видно, че В.М.Д., се е разпоредил с посочения по- горе имот в полза на Л. В. И..

С показанията на свидетелите И.И. и Т. М./на страната на ищцата/ се установява, къде се намира спорния имот, какво е било неговото състояние през годините, кой е упражнявал фактическо владение върху него през годините/ищцата по делото, поставените ограждания в имота. И двамата свидетели сочат, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота, като същото е било необезпокоявано и непрекъснато през годините. От дадените показания може да се извлече извод и за това, че владението е било явно, доколкото целият имот е бил заграден.

По делото е приобщено и заключението по допуснатата съдебнотехническа експертиза, въз основа на което може да се извлече категоричен извод за това какво е състоянието на имота/към момента на извършване на 2 огледа на вещото лице/, какво е състоянието на намиращата се в него сграда, какви са границите на имота, така и това, че част от него с площ от 1187 кв.м. попада и е идентичен с имот с идентификатор *** по КККР, като попада в изготвената скица към заключението между точки А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-ЗИ-Й-А. Вещото лице е дало заключение, че имота на ищцата е съществувал на място и е бил заграден с нанесено съществуващо застрояване на жилищна сграда в топографската карта, много преди създаването и одобряването на кадастралната карта и регистри, но не е бил отразен съгласно ЗКИР.

Съдът намира, че заключението на вещото лице следва да се кредитира в цялост, като достатъчно обосновано, пълно и ясно.

Въз основа на горното, съдът прие следното от правна страна:

При предявяване на положителен установителен иск за собственост, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността по отношение на процесния недвижим имот, на соченото от него придобивно основание.

По делото се установи, че придобият от нейна страна недвижим имот през 1970 г., попада и е идентичен с ПИ с идентификатор *** по КККР, за който е отбелязано в КККР, че е държавна публична собственост, стопанисвани от държавно лесничейство- Г.. Съдът намира, че издаването на административен акт от страна на държавен орган по своята същност не е годно средство да отнеме или заличи собствеността върху процесния имот, а по своята същност издадените в тази насока актове от страна на представителите на държавната администрация се явяват нищожни. Наред с това се установи по делото, че имота е владян през посочения в ИМ период, поради което наведени в тази част възражения се явяват неоснователни.

Предвид изложеното съдът приема, че следва да се уважи исковата претенция по отношение на притежавания от страна на ищцата поземлен имот в с. Ш., община Г., С. област, с площ по измерване от 1187 кв.м., които е част от поземлен имот в с. Ш., община Г., С. област, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж - мазе със застроена площ от 59 кв.м., първи етаж със застроена площ от 43 кв. м., и втори полуетаж със застроена площ от 43 кв. м., при граници имот с идентификатор: ***- земеделска територия на Община Г., попадащ в имот с идентификатор: ***- горска територия държавна собственост, съобразно изготвена по делото скица между точки А-Б-В-Г-Д-ЕЖ-З-И-Й-А.

При този изход на спора ищцата има право на разноски.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените заседания, както и материалния интерес на делото, то следва да се определи възнаграждение в полза на ищцата сума в размер на 770 евро за адв.възнаграждение, 25, 56 евро за заплатена ДТ, сума в размер на 450 евро за възнаграждение на вещо лице, както и сума от 5, 11 евро за вписване на ИМ.

3

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, в отношенията между Л. В. И., ЕГН********** и Държавата- представлявана от Министъра на земеделието и храните, че ищцата е собственик на поземлен имот в с. Ш., община Г., С. област, с площ по измерване от 1187 кв.м., които е част от поземлен имот в с. Ш., община Г., С. област, с площ по измерване от 1683 кв.м., а по нотариален акт с площ от 1500 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда, състояща се от: приземен етаж - мазе със застроена площ от 59 кв.м., първи етаж със застроена площ от 43 кв. м., и втори полуетаж със застроена площ от 43 кв. м., при граници с имот с идентификатор: ***- земеделска територия на Община Г., попадащ в имот с идентификатор: ***- горска територия държавна собственост, съобразно изготвена по делото скица между точки А-Б-В-Г-Д-ЕЖ-З-И-Й-А.

ОСЪЖДА Държавата- представлявана от Министъра на земеделието и храните, ДА ЗАПЛАТИ на Л. В. И., ЕГН**********, сума в общ размер на 1 246,67 евро, представляваща сторени разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, а в частта, с която е прекратено производството по делото, в едноседмичен срок с ЧЖ пред СОС.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 4