Определение № 953 от 03.09.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 88/2024
- Вид
- Определение № 953
- Подписан
- 03.09.2024
- В сила
- 03.09.2024
- Състав
- Лилия Масева, Анета Илинска, Крум Динев
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.1-9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.419 · Граждански процесуален кодекс
- чл.419,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
- чл.180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60 · Закон за кредитните институции
- чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 953 гр. Благоевград, 28.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Анета Илинска
Крум Динев като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20241200500088 по описа за 2024 година
ГПК. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, ал.1 във вр. с чл.419, ал.1 ГПКи чл.420, ал.3 Образувано е по частна жалба с вх.№26269/18.12.2023г. от И. Е. Ч., с ЕГН ********** и адрес: *********, ул.“*********“ №29, ет.4, ап.8, чрез адв.Е. Д., със съдебен адрес: *********, ул.“*********, против Разпореждане за незабавно изпълнение от 21.09.2023г., обективирано в Заповед №830/21.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д.№ 1902/2023г. по описа на РС-Благоевград.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане на съда по заповедното производство, въз основа на което е издадена срещу жалбоподателя заповед за незабавно изпълнение, поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
С частната жалба срещу разпореждането се оспорва наличието на кумулативно изискуемите от закона основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - наличието на редовен от външна страна документ по реда на чл.417, т.2 от ГПК, както и че същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, каквото е изискването на чл.418, ал.2 от ГПК. Развити са във връзка с оплакванията в частната жалба възражения, че в представения пред съда по заповедното производство документ липсват данни за периода на просрочените плащания, информация за датата на настъпила забава за всяка една от вноските, както и за движението по погасяването на кредита. Наведени са от жалбоподателя и възражения, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, след като Банката не е осъществила правомощията си да уведоми длъжника за това, поради което към момента на издаването на обжалваното разпореждане не са били налице 1 доказателства за наличието на подлежащо на изпълнение вземане и съдът незаконосъобразно е издал заповед за парично изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея. Иска се от съда да отмени изцяло обжалваното разпореждане на съда по заповедното производство и да бъде обезсилена издадената на основание чл.417 от ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея.
Постъпила е и частна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, чрез адв.Д. М., със съдебен адрес: ********* срещу Определение №2152/29.12.2023г. по ч.гр.д.№1902/2023г., с което на основание чл.420, ал.2, т.1 от ГПК е спряно незабавното изпълнение по Заповед №830/21.09.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 21.09.2023г., издадени по ч.гр.д.№1902/2023г. на РСБлагоевград, вземанията по които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №984/2023г. по описа на ЧСИ В.Т., с рег.№890 на КЧСИ, с район на действие ОС-Благоевград.
Жалбоподателят отправя искане до съда да постанови определение, с което да отмени изцяло Определение №2152/29.12.2023г.по ч.гр.д.
№1902/2023г. по описа на РС-Благоевград, като неправилно и незаконосъобразно.
В законоустановения срок, ответната страна „Юробанк България“АД, ЕИК 000694749 е подала писмен отговор по частна жалба с вх.
№26269/18.12.2023г., чрез пълномощника си адв.Д. М., с който оспорва частната жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, като изказва становище, че същата е процесуално недопустима, а алтернативно и неоснователна. С отговора се излагат доводи, че след като незабавното изпълнение било спряно от районния съд, за жалбоподателя не съществувал правен интерес да депозира жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, тъй като могло да се приеме, че разпореждането за незабавно изпълнение било отменено. Твърди се, че представеният от банката документ, послужил за издаване на заповедта за незабавно изпълнение – извлечение от счетоводни книги, е редовен от външна страна. По отношение на възраженията на жалбоподателя, се изразява становище, че същите са бланкетни, неаргументирани и неотносими към настоящия случай. В отговора се акцентира, че компетентността на съда в производството по чл.419 от ГПК е ограничена само до преценката на обстоятелството, дали актът, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение, е редовен от външна страна, като съдът следва да извърши проверка, дали представения документ, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването на изпълнителен лист.
По отношение възражението за липса на уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост се сочи, че са били настъпили предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост, съгласно уговореното между страните и предвиденото в чл.60 от ЗКИ, в резултат на което са предприети законосъобразни действия и длъжникът е бил уведомен за настъпилата 2 предсрочна изискуемост.
Иска се от съда да отхвърли искането на жалбоподателя за отмяна разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
След образуване на въззивното частно производство е постъпила и молба от И. Е. Ч., с ЕГН ********** и адрес: *********, ул.“*********“ №29, ет.4, ап.8, чрез адв.Е. Д. – длъжник в заповедното производство, с която се отправя искане за СПИРАНЕ на производството по това в.ч.гр.д. № 88/2024 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград до произнасяне на Окръжен съд Благоевград по гр.д. № 44/2024 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, съответно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по предявения от „ЮроБанк България“ АД установителен иск.
Твърди, че срещу него на 26.02.2024 г. от страна на „ЮроБанк България“ АД е подадена искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 44/2024 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с искане съдът да признае за установено вземанията, обективирани в Заповед № 830 от 21.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист № 696 от 21.09.2023 г., издадени по ч.гр.д. № 1902/2023 г. по описа на Районен съд - Благоевград.
Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г., ОСГТК ,Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК, молителят обосновава довод, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основавала на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения . От изложеното следвало, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му и кога е образувано, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. В конкретния случай имало пряка зависимост на преюдициалност между гр.д. № 44/2024 г. по описа на Окръжен съд Благоевград и в.ч.гр.д. № 88/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
Окръжен съд-Благоевград, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Производството пред РС-Благоевград е образувано по заявление с вх.
№18713/21.09.2023г., подадено от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 за 3 издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на банката-заявител и изпълнителен лист срещу кредитополучателя – И. Е. Ч., ЕГН **********, за сумата от 45 524.55 лева, от които главница в размер на 44 088.57 лв.; наказателна лихва за просрочие в размер на 1 230.80 лв.; такси в размер на 41 лв.; застраховки от 44.18 лв. и разходи по уведомяване в размер на 120 лв., дължими по договор за потребителски кредит HL 32241 от 04.02.2008г., предсрочно изискуем, считано от 20.07.2023г.
Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на банката-заявител за вземанията по посочения по-горе договор, както и договорът и две допълнителни споразумения към него от дата 14.04.2009г. и 27.08.2010г., Анекс №1 от 04.02.2016г. към договора за кредит, уведомление за предсрочна изискуемост, връчено на длъжника на 20.07.2023г.по реда на чл.47 ГПК, преди предявяване на заявлението.
Заявлението е уважено и е издадена Заповед №830/21.09.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 21.09.2023г. за присъдените вземания.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №984/2023г. по описа на ЧСИ В.Т., по което с поканата за доброволно изпълнение на длъжника е връчена и Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на 08.12.2023г.
На 18.12.2023г. /в едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК/ е постъпило едновременно възражение по чл.414 ГПК и по чл.414а ГПК от длъжника.
В законоустановения срок длъжникът е депозирал едновременно възражение по чл.414 ГПК и чл.414а ГПК. На 28.12.2023г. е постъпила молба от процесулания представител на И. Е. Ч., с която е конкретизирал твърденията си и е направил искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело №984/2023г. по описа на ЧСИ В.Т. по съображения, че вземането е недължимо поради регулярно обслужване на кредита. Към искането за спиране са приложени вносни бележки, видно от които в периода от 03.01.2023г. до 04.12.2023г., длъжникът е извършвал плащания по договор от 04.02.2008г.
С Определение №2152/29.12.2023г. районният съд е приел, че така представените към искането за спиране на изпълнителното производство вносни бележки, удостоверяващи извършени от страна на длъжника плащания по договор за потребителски кредит от 04.02.2008г. представляват „убедителни писмени доказателства“ по смисъла на чл.420, ал.2 ГПК, които опровергават претенциите на заявителя и водят на обоснования извод, че изпълнението/отчасти или изцяло/ не се дължи. При това, на основание чл.420, ал.2 ГПК, съдът е спрял изпълнителното производство.
С Разпореждане от 08.01.2024г. съдът е указал на заявителяжалбоподател, че в едноседмичен срок от връчване на акта може да предяви иск относно вземането си, както и че следва да представи доказателства за 4 това, като в противен случай издадената заповед за изпълнение и издадения изпълнителен лист ще бъдат обезсилени.
По молбата на И. Е. Ч. с правно основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК:
Въззивният съд намира отправеното искане за спиране на нова в.ч. гр.д.
- за неоснователно. Съображения:
Предмет на произнасяне от ВКС е бил въпросът за възможността производството по чл.422 ГПК да продължи независимо от обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл.418 ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповедта и за предмета на частното производство по чл.419 ГПК- Решение № 152 от 15.11.2012г. по т.д.№ 1058/2011г. на ІІ т.о. и Решение № 246 от 11.01.2013г. по т.д.№ 1278/2011г. на ІІ т.о., с които е прието, че отмяната на постановеното незабавно изпълнение и обезсилването на издадения изпълнителен лист по реда на чл.419 ГПК не води до дерогиране на изпълнителното основание-заповедта за изпълнение и в тази хипотеза заповедта за изпълнение ще съставлява съдебно изпълнително основание само след успешното провеждане на установителния иск. Изводът, че не е налице връзка на преюдициалност производството по установителния иск по чл.124 във вр. с чл.415 ГПК при подадена от длъжника частна жалба по чл.419 ГПК произтича от присъщите на заповедното производство в хипотезата на чл.417-418 ГПК правни последици и на уредената от закона възможност за защита на длъжника: 1/ При уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, посочен в т.417 ГПК се издава заповед за изпълнение въз основа на него, постановява се незабавното изпълнение и се издава изпълнителен лист - т.е. заповед за незабавно изпълнение; 2/ Съгласно изричната разпоредба на чл.413 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване /освен в частта за разноските/; на самостоятелно обжалване, съгласно чл.419,ал.1 ГПК, подлежи разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение.
Разпечатката съдържа 36 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7eb4679f-1ca8-4f34-bd60-38a09b42d719