Решение № 349 от 22.10.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно административно наказателно дело 1885/2026
- Вид
- Решение № 349
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Петко Минев, Борис Попов, Веселина Семкова
Цитирани разпоредби
- чл. 326, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 349 гр. Пловдив, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петко Минев
Членове:
Веселина Семкова
Борис Попов при участието на секретаря Ина Зяпкова в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Петко Минев Въззивно административно наказателно дело № 20265300601885 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Решение № 67 от 01.07.2026 г., постановено по АНД № 65/2026г., РС – Карлово, 2 н.с., обвиняемият Д. М. М. e признат за ВИНОВEН в извършване на престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 511,29 евро.
Решението е обжалвано от обв. М., чрез защитника му – адв. Н. С. с оплакване, че същото е необосновано и незаконосъобразно, а постановената осъдителна присъда не кореспондира на събраните доказателства.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, обв. М. се явява и поддържа жалбата. В последната си дума той моли да бъде оправдан.
Защитникът на обв. М. – адв. С. поддържа жалбата и допълнителното изложение към нея. Развиват се доводи за несъставомерност на деянието и за преекспониране на случая. Иска се оправдаване на подсъдимия поради липса на умисъл. Алтернативно се пледира за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК поради малозначителност на деянието. Цитира се съдебна практика в тази насока.
1
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение.
Прокурорът изразява становище, че решението на районния съд е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното решение, намира и приема за установено следното:
Жалбата на обв. М. е подадена в законоустановения 15-дневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Д. М. М. е роден на *г. в гр. Карлово, обл. Пловдив. живущ в гр. Сопот, обл. Пловдив, ул. *, български гражданин, със средно образование, работещ като * на бензиностанция „Лукойл“ – гр. Сопот, женен, неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност, с ЕГН: ********** Обвиняемият Д. М. изпълнявал длъжността * на бензиностанция Б38 Сопот, собственост на „Лукойл България“ ЕООД съгл. трудов договор № *г. и допълнително споразумение към този договор от
1.02.2012г.
Бензиностанцията се намирала на изхода на град Сопот по посока гр.Карлово, на улица Иван Вазов № 1 А. В района на самата бензиностанция имало обособени места за паркиране, като непосредствено срещу зоната за паркиране била поставена табела с надпис, че е забранено паркирането и престоя на автомобили без водача над 1 час. Съгласно изисканата от дружеството – собственик на обекта документация -Стандарти за управление и експлоатация на бензиностанциите от системата на „Лукойл България“ ЕООД /л. 86 от досъдебното производство/ престоят на автомобили в отсъствие на собствениците им бил забранен, с изкл. на автомобилите, собственост на фирмите от групата на „Лукойл“ в България. В случай на констатиране на паркиран автомобил, чийто собственик не е известен на служителите, незабавно следвало да се уведомят органите на МВР и да се търси тяхното съдействие за отстраняване на автомобила от територията на обекта.
Свидетелят Л.Н. бил собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с регистрационен номер *. Същият обичайно пътувал с автомобила до ВМЗ-Сопот, където работел от местожителството си в с.
Певците, Пловдивска област. Същият имал приятелка от гр. Карлово, като понякога не се прибирал в Певците, а оставал да пренощува при нея в жилището й в гр. Карлово. На 30.05.2025г., ден петък, двамата решили след приключване на работния ден да посетят заедно дома на Н. в с.Певците, като пътуват с автомобила на жената. По този повод свидетелят решил да остави 2 автомобила си в гр.Сопот. Тъй като се притеснявал от посегателства против същия, решил да го остави на паркинга на бензиностанцията, описана по-горе, където знаел, че има и камери за видеонаблюдение, денонощно присъствие и осветление. За това свое решение не уведомил служителите на бензиностанцията. Сутринта на 2.06.2025г. Н. и приятелката му пътували от с.Певците до гр.Сопот отново с автомобила на същата, а автомобилът на Н. продължавал да стои на бензиностанцията, като намерението на свидетеля било след приключване на работния ден да се прибере с него в дома си, но вечерта променил решението си, като автомобилът продължавал да стои на паркинга на бензиностанцията. На 3.06.2025г. след обяд бил потърсен от служители на РУ на МВР гр.Карлово във връзка с подаден сигнал за бомба в автомобила му.
Свидетелката В.А. на длъжност помощник * в бензиностанцията забелязала по време на нощна смяна на 30.05.2025г. паркирания в района на обекта автомобил с регистрационен номер *, собственост на Н.. Споделила наблюденията си със св.К., също служител на обекта, който й казал, че не знае нищо за собственика на този автомобил. К. бил възприел оставянето на автомобила от непознато лице и непосредствено след това – пристигане на управляван от жена автомобил, в който лицето се качило.
На 02.06.25г. св. К. отговорил на зададен му в този смисъл въпрос от страна на обвиняемия М., като му казал, че автомобила стои на същото място от няколко дни. На 2.06.2025г. обвиняемият М., след като забелязал автомобила на Н. на местата за паркиране в района на поверената му бензиностанция, запитал св. К. дали знае нещо за превозното средство и откога е оставено в района. Разбрал, че автомобилът стои на посоченото място вече няколко дни и решил да потърси съдействието на полицията, за да бъде установен собственикът, който да премести автомобила извън обекта. От личния си телефон с номер ********** се обадил на този на свидетеля Т. – мл. полицейски инспектор в РУ на МВР гр.Карлово УП – Розино, обслужващ района, и му съобщил, че на паркинга на бензиностанцията от три дни стои лек автомобил. Посочил модела, марката и номера му, като поискал да бъде установен и уведомен собственика да го премести извън бензиностанцията.
Свидетелят Т. уведомил обвиняемия, че в момента не е в състояние да реагира на сигнала му, защото работи по друг случай и на следващата сутрин ще вземе отношение и във връзка с неговия сигнал. Преди това изрично попитал обвиняемия дали автомобилът създава някакви затруднения, отговорът който получил бил, че не пречи, но иска да бъде махната от бензиностанцията. След като разбрал, че свидетелят няма да реагира веднага на обаждането му, обвиняемият му заявил: „…ами тогава аз ще се обадя на 112…“. На 2.06.2025г. в 15.22ч. обвиняемият позвънил от мобилния си номер ********** на тел. 112, представил се като * на бензиностанция Лукойл гр. Сопот, казал имената си и съобщил, че от четири дни на паркинга седи кола, индивидуализирал я чрез марка, модел и регистрационен номер, обяснил, че същата не си била платила паркинга, като имало такса паркинг един два лева на час. Сигналът бил 3 пренасочен към РУ на МВР гр.Карлово, като оперативният дежурен в управлението свидетелят Х.С. уведомил св. Т., обслужващ района, за него.
Свидетелят Т. обяснил, че в момента не може да реагира поради служебна ангажираност, както и че знае за сигнала, тъй като е получил обаждане от обвиняемия за паркиралия автомобил.
На следващия ден – 03.06.2025г. свидетелят Т. не успял да отиде сутринта на бензиностанцията в гр. Сопот във връзка със сигнала на обвиняемия, тъй като бил изпратен да извърши проверка относно наличие на записващи устройства в район на местопроизшествие. На посочената дата обвиняемият М. отново установил, че автомобилът с регистрационен номер * продължава да стои на паркинга на бензиностанцията и тъй като нямало реакция от страна на органите на МВР по подадения от него предишния ден сигнал в 12.42ч. се обадил от ползвания от него мобилен номер ********** на телефона за спешни повиквания 112 и съобщил, че на паркинга е паркиран от известно време автомобил, в който се съмнява, че има бомба, като употребил следните изрази „…една кола седи от доста време…и ма съмнява, чи-и-и-и има бомба вътре в нея…като гръмне таа бомба кво ша стане с бензиностанцията“. Обвиняемият се представил с името и длъжността си, посочил и адреса на обекта, както марката, модела и регистрационния номер на автомобила. Обаждането било прието от оператора и в спешен порядък препратено на ОД на МВР Пловдив, респ. на РУ на МВР гр.Карлово.
Въпреки така подадения сигнал обвиняемият не предприел никакви действия, насочени към предупреждаване на работещите и клиентите, евентуално към евакуация, охрана и/или предотвратяване инциденти на обекта, знаейки, че сигналът му не отговаря на истината, не е налице ситуация на тревога и/ или опасност и единствената му цел била да даде приоритет при обработката му предвид привидната сериозност на информацията, съдържаща се в него.
На 03.06.2025год. около 12.50 часа в ОДЧ на РУ-Карлово бил получен сигнала, приет от център 112 за това, че на бензиностанция „Лукойл“ в град Сопот има изоставен автомобил с регистрационен номер * със съмнение за поставено в него взривно устройство. Незабавно били предприети спешни действия за извършване на проверка, към мястото били пренасочени екипи на РУ на МВР гр.Карлово, началникът на сектор „Охранителна полиция“ Г. и началник група ППД в сектор ОП при РУ на МВР гр.Карлово П. също се насочили към обекта. Уведомен бил и свидетелят Т. за подадения сигнал, който незабавно с колегите си се насочил към мястото на сигнала. След като свидетелят Т. пристигнал на мястото, установил естеството на тревогата и уведомил останалите си колеги, които заварил там, за разговора от предишния ден, проведен във връзка с автомобила между него и обвиняемия.
Междувременно били предприети възможните и необходими действия за проверка и обезопасяване с оглед постъпилия сигнал за тревога, като при извършената проверка в автомобила не били установени взривни устройства.
4
Така описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е намерил за установена от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства. Тя се установява от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите И.М. И. Т., Л.Н., П. П., В.Б., Х.С., Д.В., В.И., А.К., В.А., И. К., Г. Г., както и от обясненията на обвиняемия М..
От показанията на свидетелите И.М. И. Т., П. П., В.Б., Х.С., Г. Г., които съобщават добросъвестно известните им по делото факти. От същите се установява постъпването на процесния сигнал на тел. 112, предаването му на РУ на МВР Карлово, предприетите действия на полицейските служители във връзка със същия по организация и на място, установената спокойна обстановка в района на бензиностанцията, липсата както на външни признаци, така и след отваряне на автомобила в присъствие на собственика, на взривни устройства или наподобяващи такива. Свидетелят Т. излага сведения и за предхождащите посочените събития -обаждането предния ден на личния му телефон от страна на обвиняемия за наличие на паркиран от три дни автомобил с настояване за установяване на собственика и премахване от територията на бензиностанцията, невъзможността да се отреагира веднага, последвано от реплика на М., че ще позвъни на 112, действително сторено от него, за което получил сведения от дежурния в ОДЧ Х.С., на който също обяснил, че има причина да не може да вземе отношение веднага. Свидетелят Б., присъствал при получаване на процесния сигнал от оперативния дежурен М., съобщава за проведените от него разговори по телефона, както с обвиняемия, така и със собственика на автомобила, докато свидетелят М. насочвал полицейските екипи към мястото на произшествието. М. отрекъл пред свидетеля да е видял някакви предмети или нещо съмнително в автомобила, които да го накарат да подаде сигнал, но същият стоял вече няколко дни на бензиностанцията.