Решение № 126 от 08.08.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Кърджали, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200307 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ***** от 05.02.2025 г., издадено от Директора на РДГ-Кърджали, с което на В. Д. В. с ЕГН **********, адрес **************, на основание чл.270 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Жалбоподателят В. Д. В. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение, същото не можело да му се вмени във вина.

Товарният автомобил бил снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му. За това обстоятелство и за изправността на устройството и дали същото излъчвало данни сочи, че щял да представи писмени доказателства в съдебно заседание. Констативният протокол и АУАН били изготвени на 30.09.2024 г. в гр.Х., като не била извършвана проверка на товарния му автомобил, нито на устройството за проследяване в него. Наказващият орган голословно посочил в атакуваното постановление, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Срещу жалбоподателя нямало други съставени актове по този закон и влезли в сила наказателни постановления. Моли за отмяна на обжалваното постановление, както и за присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че липсвали доказателства дървесината да е транспортирана на 13.09.2024 г., както е описано в акта и наказателното постановление.

1

Двата превозни билета били издадени на 13.09. в 19.25 часа, респективно в 19.17 часа, поради което срокът за транспортиране на дървесината до получателя бил 12 часа, като единият бил с направление с.Ч., а другият с направление с.Ж.. На жалбоподателя била ангажирана отговорност, че GPS устройството не е излъчвало сигнал и не е осигурил непрекъснат запис на данните на местоположението и маршрутите от 12.09.2024 г. - 00.00 часа до 13.09.2024 г. - 23.59 часа, при условие, че се твърдяло, че е извършил нарушение на 13.09.2024 г. При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление, поради неточното описание, било допуснато нарушение от кръга на съществените. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и на жалбоподателя да се присъдят направените разноски.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Твърди, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, издадено при спазване изискванията на ЗАНН, както по отношение на процедурата по издаване на наказателното постановление, така и по отношение на установяване на нарушението и вината на нарушителя. От представените превозни билети и разпечатка на данните за движение на автомобила се установило, че няма запис за движение на автомобила и същият се намирал в Източна промишлена зона гр.Х. за конкретния период, а за тогава имало издадени два превозни билета за автомобила, което означавало, че същият е бил натоварен със съответната дървесина на територията на община Ч. и предстояло транспортиране на същата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмено становище по делото, в което излага подробни аргументи за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.09.2024 г. свидетелите Д. П. и М. М. - гл. сп. горски инспектори при РДГКърджали, в изпълнение на служебните им задължения извършили проверка в електронната система на ИАГ на товарен автомобил „*****“ рег.№ *****, относно проследяване на GPS координати. При проверката те установили, че на 13.09.2024 г. в с.Ч., общ.Ч., жалбоподателят В. Д. В., като собственик на товарен автомобил „*****“ рег.№ *****, е транспортирал общо 7 пр.м³ дърва за горене от дървесен вид благун, придружени с превозен билет № ***** и № ***** от 13.09.2024 г., маркирани с контролна горска марка серия А № ***** с направление GPS координати LAT:*****, LON:***** до община Ч., с.Ч., дом № **, като не е осигурил непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите за позициониране и проследяване на движението му с GPS устройство от 12.09.2024 г. 00.00 часа до 13.09.2024 г. 23.59 часа. За този период нямало запис на данните за местоположението и маршрутите на товарния автомобил, а излизало, че същото е в престой, което не кореспондирало с данните в превозните билети за извършен транспорт. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № *****/30.09.2024 г. По повод 2 така установеното нарушение, на 30.09.2024 г. свидетелят Д. П. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Актът бил съставен в присъствие на В. Д. В., който го подписал и получил с възражение. На 05.02.2025 г. наказващият орган издал обжалваното постановление, с което за извършено нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.270 от ЗГ.

Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Д. П. и М. М.; Акт за установяване на административно нарушение от 30.09.2024 г.; копие от Свидетелство за регистрация Част II; Заповед ***** от 23.05.2024 г. на МЗХ; Трудов договор от 04.10.2022 г.; Допълнително споразумение от 12.08.2022 г.;

Длъжностна характеристика; Диплома за средно специално образование; Констативен протокол № *****/30.09.2024 г.; Разписка за връчване на наказателно постановление;

Превозен билет № ***** от 13.09.2024 г.; Превозен билет № ***** от 13.09.2024 г.; разпечатка от информационна система на ИАГ, както и другите приети по делото писмени доказателства. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. П. и М. М., защото са логични, последователни, взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Същите кореспондират напълно и с писмените доказателства и установяват по несъмнен начин извършеното нарушение и неговия автор.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

С наказателното постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.148, ал.12 от ЗГ вр. чл.14б, ал.2 и ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Съгласно чл.148, ал.12 от ЗГ, товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл.206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по ал.11. Това е Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, която в чл.14б, ал.2 предвижда, че GPS устройството по ал.1 следва да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите на товарните превозни средства и мобилните обекти по чл.206 ЗГ, съответните дата и час, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 90 дни.

Изпълнението на тези изисквания е възложено на собствениците или ползвателите на товарни автомобили и мобилни обекти по чл.206 от ЗГ - чл.14б, ал.3 от Наредба № 3

1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Санкцията за процесното нарушение е наложена на основание чл.270 от ЗГ, който текст предвижда за нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието да е глоба от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е предвидено потежко наказание. Според настоящата инстанция събраните писмени и гласни доказателства сочат, че В. Д. В. действително е извършил вмененото му административно нарушение.

Установи се по делото, че на 13.09.2024 г. жалбоподателят В. Д. В., като собственик на товарен автомобил „*****“ рег.№ *****, е транспортирал общо 7 пр.м³ дърва за горене от дървесен вид благун, придружени с превозен билет № ***** и № ***** от 13.09.2024 г., маркирани с контролна горска марка серия А № ***** с направление GPS координати LAT:*****, LON:***** до община Ч., с.Ч., дом № ** /където бил последния получател/, като не е осигурил непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите за позициониране и проследяване на движението му с GPS устройство от 12.09.2024 г. 00.00 часа до 13.09.2024 г. 23.59 часа. За този период GPS устройството не е функционирало и не е подавало данни за движението на превозното средство в информационната система, за което жалбоподателят като собственик на товарния автомобил е трябвало да следи. Затова правилно е прието, че същият следва да носи административнонаказателна отговорност. При индивидуализацията на санкцията обаче не са спазени принципите на чл.27 от ЗАНН и административното наказание „глоба” е определено над минималния предвиден в закона размер. Наложеното наказание на жалбоподателя съдът намира за явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В случая деецът не е с висока степен на обществена опасност, от административнонаказващия орган не са ангажирани доказателства същият преди процесната дата да е наказван с влязъл в сила акт за други такива нарушения. Затова съдът намира, че справедлива се явява санкция в минимума, което налага наказателното постановление да бъде изменено, като размера на наказанието „глоба” се намали от 100 лв. на 50 лв. Такова наказание като цяло се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и на извършеното от него деяние.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Описанието на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава от ЗГ. Правилно е прието от контролните органи, че в случая 4 жалбоподателят следва да носи отговорност за нарушението. Субектът на задължението за снабдяване с GPS устройство се извежда от чл.14б, ал.3 на Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, според който собствениците/ползвателите на товарни превозни средства и мобилни обекти по чл.206 от ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато функциониране на GPS устройството, запис на данните и достъп до информацията от него. Жалбоподателят е собственик на пътното превозно средство, с което е извършен превоза на дървесина и именно на него законодателят вменява горепосоченото задължение. Като собственик на товарното превозно средство, транспортиращо дървесина, жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с предвидените от законодателя изисквания. Затова, че е спазил тези изисквания не представи каквито и да било доказателства, независимо от заявеното в жалбата. Не може да се приеме, че деянието представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.