Определение № 743 от 27.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 743 гр. София, 25.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Частно касационно търговско дело № 20248003900193 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 629а, ал. 7 ТЗ.

Образувано е по частна жалба на А. Е. Г. срещу определение № 457 от 21.12.2023 г. по в. т. д. № 724/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което по молба на „Артекс България“ ЕООД, гр. Кърджали е допусната предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ - спиране на изпълнително дело № 20237410400549 по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова с рег. № 741 на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Кърджали.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага доводи, че определението е постановено по молба на пълномощник без валидно възникнала и доказана представителна власт по отношение на молителя длъжник „Артекс България“ ЕООД. Сочи, че подалият молбата адвокат И. е упълномощен от Светла Кривошапкова, която от своя страна черпи права от пълномощно, подписано от управителя на дружеството Ролф Михаел Мааг - гражданин на Федерална Република Германия. Последното пълномощно било изготвено на български език, без данни да е преведено, съответно чуждестранният гражданин да е бил наясно какви права предоставя от името на дружеството. Частният 1 жалбоподател твърди, че преупълномощилата процесуалния представител на дружеството адвокат И. Светла Кривошапкова не е от кръга на лицата по чл.

32 ГПК и не е търговски пълномощник на дружеството по смисъла на чл. 26 ТЗ. В частната жалба са изложени и доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, тъй като не била установена обезпечителна нужда от допускането на предварителната обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ, а именно спирането на изпълнителното дело, по което жалбоподателят е взискател, да се налага за запазване на имуществото на длъжника. Частният жалбоподател обосновава тази теза с данните по делото, че бързоликвидните активи на дружеството надхвърлят двукратно задълженията му, поради което няма никаква опасност да останат неудовлетворени кредитори. Изразява становище, че голямата част от вземанията на кредиторите към „Артекс България“ ЕООД се ползват с привилегии по чл. 722, ал. 1 ТЗ. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба „Артекс България“ ЕООД изразява становище за неоснователността й.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател, прие следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния 7-дневен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирана страна по смисъла на чл. 629а, ал. 7 ТЗ и т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по в. т. д. № 724/2023 г. на Пловдивски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Артекс България“ ЕООД срещу решение № 36 от 17.10.2023 г. по т. д. № 33/2023 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на длъжника „Артекс България“ ЕООД за открИ.е на производство по несъстоятелност на дружеството. С молба, подадена до въззивния съд на 19.12.2023 г., въззивникът е поискал да бъде допусната предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ, а именно спиране на изпълнително дело № 20237410400549 по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова с рег. № 741 на КЧСИ и район на действие – Окръжен съд Кърджали с взискател А. Е. Г. и присъединен взискател държавата чрез НАП.

2

За да се произнесе по искането на длъжника за допускане на предварителна обезпечителна мярка, Пловдивски апелативен съд е установил, че по изпълнителното дело, чието спиране се иска, изпълнителните действия са насочени срещу недвижимото имущество на длъжника „Артекс България“ ЕООД, като се изразяват в извършен от ЧСИ опис на имуществото. Съдът е направил извод, че е налице хипотезата на чл. 629а, ал. 4 ТЗ, тъй като е подадена молба от длъжника за налагане на предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ, производството по молбата с правно основание чл. 625 ТЗ на длъжника „Артекс България“ ЕООД за открИ.е на производство по несъстоятелност спрямо дружеството не е приключило с окончателен съдебен акт и спирането на изпълнителното дело е оправдано, за да се запази имуществото на длъжника, срещу което е насочено принудителното изпълнение, с цел осигуряване на справедливо удовлетворяване на всички кредитори в самото производство по несъстоятелност при евентуалното уважаване на молбата по чл. 625 ТЗ.

Определението на Пловдивски апелативен съд е допустимо, но неправилно.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че правото да поиска налагането на предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т.

3 ТЗ не е надлежно упражнено от страна на длъжника, тъй като молбата по чл. 629а, ал. 4 ТЗ е подадена от адвокат И. И., който не е имал учредена представителна власт по отношение на дружеството. Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от длъжника „Артекс България“ ЕООД чрез управителя на дружеството Светла Петкова Кривошапкова, която съгласно извършена справка в ТРРЮЛНЦ към момента на подаване на молбата - 20.07.2023 г. е представлявала дружеството заедно и поотделно с другия управител Ролф Михаел Мааг и е заличена като управител на 6.10.2023 г. Въззивната жалба срещу първоинстанционния акт, основание за образуване на в. т. д. № 724/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, по което е постановен обжалваният в настоящото производство съдебен акт, е депозирана от адвокат И. И. като пълномощник на длъжника „Артекс България“ ЕООД. Към жалбата е приложено пълномощно от 2.11.2023 г., според което управителят на „Артекс България“ ЕООД Ролф Михаел Мааг е упълномощил Светла Кривошапкова да представлява дружеството, като от негово име назначи адвокат или адвокати, които да представляват дружеството по всякакви 3 процеси, водени от и срещу дружеството, в частност т. д. № 33/2023 г. на Кърджалийски окръжен съд по молба по чл. 625 ТЗ на дружеството, както и за обжалване на постановените съдебни актове. Представено е и пълномощно, с което Кривошапкова е упълномощила адвокат И. И. да представлява „Артекс България“ ЕООД, като подаде жалба срещу първоинстанционния акт, постановен от съда по несъстоятелността по посоченото дело, да представлява дружеството пред въззивния съд и до окончателното приключване на делото както в качеството на подател на молбата по чл. 625 ТЗ, така и като длъжник в производството. При така установеното следва да се приеме, че въззивният съд е валидно сезиран с искането на длъжника въззивник да бъде допусната предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ в производството по молбата по чл. 625 ТЗ. Представеното по делото пълномощно, с което управителят на „Аркус България“ ЕООД е упълномощил Светла Кривошиева да представлява дружеството в производството по молбата по чл. 625 ТЗ, отговаря на изискванията по чл. 33 ГПК. Същото не е оспорено относно неговата истинност и следва да се приеме за писмено изявление на подписалото го лице, като преценката на съда относно наличието на представителна власт и обема на същата е ограничена само до установяващото се от съдържанието му. Без значение е обстоятелството дали подписалото пълномощното лице Ролф Михаел Мааг владее или не български език. След като пълномощното е подписано в този му вид, тоест на български език, от управителя на дружеството, се налага извод, че обективираното в документа волеизявление е направено от него.

Пълномощникът Кривошиева действително не е от кръга на лицата по чл. 32 ГПК и не може да представлява дружеството упълномощител в процеса съгласно константната практика на ВКС. Тя обаче има право да преупълномощи лица от кръга на посочените в чл. 32 ГПК, което е сторила и в случая с упълномощаването на адвокат И. И. да представлява длъжника в производството по молбата по чл. 625 ТЗ, съответно по молбата за допускане на предварителна обезпечителна мярка, тъй като според упълномощителната сделка, от която черпи права, е изрично овластена да преупълномощава адвокати за процесуални представители на длъжника в процеса /арг. от чл. 43, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/.

Възможността за налагане на предварителни обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност е уредена в разпоредбата на чл. 629а ТЗ.

4

Производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.

629а ТЗ е разновидност на обезпечителното производство, регламентирано в чл. 389 и сл. ГПК, и аналогично на него цели да се запази имуществото на длъжника, тъй като без обезпечението ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Мерките по чл. 629а, ал.

1 ТЗ са насочени към запазване на имуществото на длъжника, докато трае производството по разглеждане на молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност, и могат да бъдат наложени както по искане на кредитор, така и по почин на съда. С разпоредба на чл. 629а, ал. 4 ТЗ /ДВ, бр. 66 от 2023 г./ се предвиди възможност обезпечителната мярка по ал. 1, т. 3 – спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника по ГПК да се наложи от съда и по искане на длъжника, ако това се налага за запазване на имуществото му. Длъжникът е легитимиран да иска налагането на посочената обезпечителна мярка, независимо дали молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от него или от кредитор. Основанието за допускане на предварителната обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ по искане на длъжника е запазване на имуществото му, за да бъде обезпечена възможността за оздравяване на предприятието му при вероятна основателност на молбата за открИ.е на производството по несъстоятелност. Тази обезпечителна нужда съответства на целта на производството по несъстоятелност /чл. 607, ал. 1 ТЗ/ и на интересите на длъжника в производството по несъстоятелност да бъдат избегнати последиците на обявяването в несъстоятелност и да продължи дейността на предприятието му. Следва да бъде съобразено и новото правило на чл. 638, ал. 1 ТЗ, според което изпълнението по ГПК продължава при наличие на обявен купувач към момента на открИ.е на производството по несъстоятелност, включително когато длъжникът не е обявен в несъстоятелност и дейността му не се прекратява /при постановено решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ/, в който случай продължаването на проданта по ГПК е пречка за оздравяването на длъжника. При наличието на предпоставки за обявяване на длъжника в несъстоятелност спиране на изпълнението по ГПК по искане на длъжника не може да бъде постановено. Налагането на обезпечителната мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 3 ТЗ съществено засяга интереса на взискателя предвид възможността вземането му да бъде удовлетворено в инициираното от него изпълнително производство по ГПК преди произнасяне по молбата по чл. 625 ТЗ. Ето защо за налагане на тази предварителна 5 обезпечителна мярка само по себе си не е достатъчно наличието на изпълнително производство по ГПК срещу имуществото на длъжника, независимо че в резултат на принудителното изпълнение е възможно той да бъде лишен от свои имуществени права преди евентуалното открИ.е на производството по несъстоятелност, съответно тези права да не участват във формирането на масата на несъстоятелността. Да се приеме обратното би означавало, че водените срещу имуществото на длъжника изпълнителни дела следва да бъдат винаги спирани до произнасянето по молбата по чл. 625 ТЗ, което противоречи на нормата на чл. 638 ТЗ и на изискването на чл. 629а ТЗ да е налице особената обезпечителна нужда – необходимост от запазването на имуществото на длъжника.

В настоящия случай не може да се приеме за обоснована основната предпоставка за допускане на предварителната обезпечителна мярка по чл.