Решение № 5 от 16.01.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Разлог, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова, Адм. наказателно дело № 20211240200575 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Производството е образувано по повод жалба от Г.П.Е., ЕГН*, с адрес: с.Д.Д., о.Р., против НП №21-0331-000647/27.07.2021 г. на ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя: на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ от 10.00 лв. и на основание чл.185 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по 147, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 20.00 лв.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП, като се иска отмяна на същото, като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че констатациите в НП не отговарят на действащото фактическо положение, тъй като жалбоподателят не е осъществил описаното нарушение по ЗДвП. Счита, че при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител, посредством който поддържа жалбата против атакуваното НП. Ангажира писмени и гласни доказателства. По същество пледира отмяна на обжалваното НП, поради липсата на субективния елемент на нарушението по чл.140 от ЗДвП.

Административно-наказващият орган ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото. Не ангажира допълнителни доказателства и становище по жалбата.

РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призовани, не изпращат представител и не ангажират становище по жалбата.

Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:

На 14.04.2021 г. около 12.20 часа, свидетелите Ю.Ю. и И.В. - служители при РУ-Рг спрели за проверка лек автомобил марка „Д.Ф.“, рег. №*, който се движел в с.Д.Д., о.Р. по у.„П.“ в районна на дом №27. Установили, че водач на автомобила е жалбоподателя Г.П.Е.. След справка чрез ОДЧ-Р. установили, че автомобилът е собственост на П.Г.Е. и е с прекратена 1 регистрация, тъй като не е заплатена задължителна застраховка ГО. В хода на проверката установили, че МПС не е преминало технически преглед като при поискване водачът не им предоставил и СУМПС от съответната категория и контролен талон към него. На мястото на проверката и с оглед констатираното свидетелят Ю.Ю. в присъствието на свидетеля И.В. съставил на жалбоподателя АУАН бланков №914161 от 14.04.2021 г., в който квалифицирал установените нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на нарушителя Б., който го подписал без възражения.

Въз основа на така съставения акт на 27.07.2021 г., ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р. издал атакуваното НП №21-0331-000647/27.07.2021 г. на ВПД Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя: на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 10.00 лв. и на основание чл.185 от ЗДвП, за извършено адм. нарушение по 147, ал.1 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 20.00 лв.

С показанията на разпитаните по делото свидетели Ю. и В. установяват, че на процесната дата при изпълнение на служебните си задължения, като полицейски автопатрул извършили проверка на процесния автомобил, управляван от жалбоподателя. Същият не представил СУМП и контролен талон към него. След справка с ОДЧ-Р. установили, че автомобила е с прекратена регистрация, тъй като не е била заплатена задължителната застраховка ГО на автомобилистите. Също така автомобила не бил преминал задължителен периодичен технически преглед. При поискване не им представил и СУМПС и контролен талон към него. При справката се указало, че е правоспособен водач, но автомобилът е с прекратена регистрация. Уточняват, че регистрацията на автомобилът е била прекратена служебно по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Жалбоподателят не бил собственик на автомобила. На място съставили АУАН в присъствието на нарушителя, който му бил предявен и подписан.

От представеното Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 16.07.2021 г. се установява, че за същия случай е отказано образуването на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК и е прекратена преписката на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, като е прието, че се касае за деяние и деец с явна незначителна степен на обществена опасност, което е основание да се приложи по отношение на нарушителя правилото на чл.9, ал.2 от НК. Установено е също в хода на проверката, че регистрацията на процесния товарен автомобил е била служебно прекратена поради неплатена застраховка „ГО“.

От приложената справка за регистрация на автомобила се установява, че същия е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП на 23.01.2017 г. Също така се установява, че автомобила е регистриран на името на П.Г.Е..

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят Г.П.Е. е наказван за нарушения по ЗДвП.

Приложената Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за установяване на адм. нарушение и на издателя на обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и посредством приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

В случая НП е издадено от компетентен орган, но при съставяне на АУАН, респ. НП не са 2 съобразени съвкупно събраните в хода на адм. производство доказателства, довело до неправилно приложение на материалния и процесуален закон.

Видно в акта за установяване на адм. нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които са извършени процесните деяния са точно и конкретно посочени както в акта, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото НП. В същото конкретно е посочено въз основа на кое административно-наказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на адм. нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акта, така и в НП точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа, на които санкционният орган е приел, че се касае за адм. нарушения по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че при издаване на НП санкционният орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на адм. нарушение е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно, в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства.

По т.1 от атакуваното НП, на жалбоподателя е вменено адм. нарушение по чл.140 от ЗДвП.

От ангажираните по делото гласни доказателства по категоричен начин се установи, че жалбоподателят Г.Е. е осъществил вмененото му адм. нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка се доказа по категоричен начин, че макар и формално на процесната дата и на процесното място, жалбоподателят Г.Е. е управлявал лек автомобил марка „Д.Ф.“, рег. №*, като се движел в с.Д.Д. по у.„П.“, който имал рег. табели, но не е регистриран, поради служебно заличаване на регистрацията му. Самият жалбоподател също не оспорва, че е извършил процесното действие, респ. процесното деяние, което е видно от изразената защитна позиция. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег. номера, поставени на определените за това места. В случая не е спорен факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил към датата на проверката е бил със служебно прекратена регистрация, поради което формално от обективна страна е нарушена забраната по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Независимо от това обаче настоящия съдебен състав намира, че и по силата на чл.11 от ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на, до какъвто извод е достигнал и прокурора, материализиран в Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 16.07.2021 г. Нарушението е извършено за първи път и вследствие на него не е настъпил вредоносен резултат. Не е спорно за страните, че както собственика на автомобила, така и неговият ползвател, в случая включително и жалбоподателя не са били уведомявани и не са знаели, че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена служебно по адм. ред. Ето защо липсата на регистрация на процесният автомобил, управляван от Г.Е. към момента на проверката не се дължи на пренебрежителното му отношение към установения в страната правов ред, а по-скоро на незнание и обективно непознаване на фактите, че този автомобил е с прекратена регистрация и подлежи на нова регистрация. Извършеното нарушение, макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. В чл.27, ал.2 от ЗАНН е посочено, че при определяне на наказанието административно-наказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, възражението на жалбоподателя, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на за маловажни случаи на адм. нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание.

ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай", затова на основание "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на 3 липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Ако беше съобразил и разпоредби наказващият орган би стигнал до извода, че се касае за маловажен случай на адм. нарушение и е следвало да приложи разпоредбата на чл.28, б."А" от ЗАНН - да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание. Настоящият съдебен състав приема, че "маловажен случай" ще е налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя незначителна или по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на адм- нарушения от съответния вид.

Фактическите обстоятелства свързани с процесния казус указват именно на маловажност по смисъла на, като по делото са установени данни за обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност, както на деянието, така и деец (в каквато насока са и приетите от прокурора изводи в постановлението за прекратяване на наказателно производство). Доколкото при хипотезата на чл.28, б."А" от ЗАНН, е осъществен състав на адм. нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Атакуваното НП е издадено от наказващия орган в нарушение с чл.53, ал.1 от ЗАНН, като тази разпоредба задължава последния да извърши задълбочена проверка за приложението на. Ето защо съдът намира, че следва да отмени атакуваното НП в частта относно вмененото на жалбоподателя адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗАНН, като незаконосъобразно.