Решение № 1215 от 23.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1215 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20265300501803 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Основно училище „ ***” – гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Д. И. против Решение №514/06.02.2026г., постановено по г.д.№9152/20214г. по описа на РС Пловдив, петнадесети гр.с., с което е отменено като незаконно ***то извършено с Заповед № РД-10-612 / 22.05.2024 г. на директора на Основно училище „ ***” – гр. Пловдив, с която на Л. М. У. е наложено дисциплинарно наказание „***” на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ; възстановен е Л. М. У. на заеманата преди *** длъжност „***” в Основно училище „ ***” – гр. Пловдив; осъдено е Основно училище „ ***” – гр. Пловдив да заплати на Л. М. У. обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа, поради незаконното ***, а именно за периода от 22.5.2024г до 22.11.2024г в размер на 5880 евро. С Определение №7944/26.06.2026г. е допълнено Решение №514/06.02.2026г., постановено по г.д.№9152/20214г. по описа на РС Пловдив, като в полза на Л. М. У. са присъдени сторени пред първата инстанция разноски в размер на 1022.58 евро. В жалбата са изложени 1 подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение, както и противоречието му с материалния закон. Иска се отмяна на първоинстанционния акт, като вместо това бъде постановен нов, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Претендират са разноски и пред двете инстанции, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемият Л. М. У., чрез процесуалния му представител адв. Й. Д. оспорва жалбата и наведените в нея оплаквания, като изцяло неоснователни.

Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред въззивната инстанция, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, предявени от Л. М. У. против Основно училище „ ***” – гр. Пловдив, за признаване за незаконно ***то на Л. М. У., извършено със Заповед № РД10-612 / 22.05.2024 г. на директора на Основно училище „ ***” – гр. Пловдив и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата преди *** длъжност „***” в Основно училище „ ***” – гр. Пловдив; както и за заплащане на сумата от 5 880 евро – обезщетение за времето, през което е останал без работа въз основа на незаконното ***, за периода от 22.05.2024г до 22.11.2024г, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.

Навеждат се оплаквания, че е нарушена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като работодателят не му е дал реална възможност да представи своите обяснения преди налагане на наказанието. Ищецът твърди, че е бил поканен да даде обяснения с покана от 29.03.2024 г., но на същата дата той се е намирал в следствения арест в гр. Пловдив. Задържането му е продължило от 27.03.2024 г. до 04.04.2024г., като след освобождаването му работодателят не е направил нов опит да го изслуша или да изиска писмени 2 обяснения. На следващо място ищецът поддържа, че е нарушен преклузивният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, тъй като в мотивите на заповедта се визират случаи от м. ноември 2023 г., за които е изтекъл 2-месечният срок от узнаването им. Оспорват се и фактическите основания за ***, като се твърди, че обвиненията за*** и *** са неконкретизирани и неверни.

Ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни.

За да постанови обжалваното решение, с което предявените искове са уважени, районен съд е приел, че работодателят е допуснал съществено нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, доколкото преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят не е изслушал работника, който към датата на насроченото изслушване – 29.03.2024 г. е бил обективно възпрепятстван да се яви в училището, тъй като е бил задържан под стража.

Първоинстанционният съд е посочил, че това обстоятелство е било известно на работодателя, но въпреки това след освобождаването на служителя на 04.04.2024 г. и преди издаването на заповедта на 22.05.2024 г., работникът не е поканен повторно да даде обяснения. Доколкото неизпълнението на това императивно задължение съгласно чл. 193, ал. 2 от КТ е самостоятелно основание за отмяна на ***, първоинстанционният съд е посочил, че не дължи разглеждане на спора по същество. Отделно от това, първоинстанционниятсъд е констатирал, че атакуваната заповед не отговаря и на изискванията на чл.

195, ал. 1 от КТ за мотивираност. В нея липсва конкретизация по време, място и обстоятелства на твърдените нарушения. Позоваването на общи оплаквания и на случаи от м. ноември 2023 г. и м. март 2024 г. без точни дати прави заповедта неясна и препятства правото на защита на ищеца. Костатирано е и нарушение на сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ по отношение на част от описаните прояви, тъй като към 22.05.2024 г. е бил изтекъл законовият срок от узнаване на нарушенията, твърдени като извършени през ноември 2023 г..

Предвид основателността на главния иск, съдът е приел за основателни и доказани исковете за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение за периода от 22.5.2024г до 22.11.2024г.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява съдебния си акт на базата 3 събраните такива пред първата инстанция. След тяхната преценка поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, въззивният съд не споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения:

По иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, съдът се произнася само по въведените от ищеца доводи за незаконност на ***.

Предмет на делото е съществуването на потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, поради което ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. В този смисъл е решение № 64/22.05.2019 г. по г.д. № 1414/2018 г. на ВКС, 3 г. о. и цитираната в него практика на състави на ВКС.

Доказателствената тежест за установяване законността на ***то пада върху работодателя, съответно той трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да уволни работника или служителя, но само в рамките на спорния предмет, очертан с исковата молба.

Първата група оплаквания в исковата молба са свързани нарушение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, доколкото работодателят не е дал на ищеца реална възможност да представи своите обяснения преди налагане на наказанието. Ищецът твърди, че е бил поканен да даде обяснения с покана от 29.03.2024 г., но на същата дата той се е намирал в следствения арест в гр.

Пловдив. Задържането му е продължило от 27.03.2024 г. до 04.04.2024г., като след освобождаването му работодателят не е направил нов опит да го изслуша или да изиска писмени обяснения. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, преди налагане на дисциплинарно наказание, съществен елемент на дисциплинарната процедура, е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява работника/служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на работника/служителя 4 към нарушението, а по отношение подлежащото на наказание лице, писмените обяснения, респ. изслушване, се явяват единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнение на задължението от работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарното *** на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество /В този смисъл е Решение № 432 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1322/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова по реда на чл.290 ГПК/. В конкретния случай, се установява от събраните по делото писмени доказателства / Покана за даване на писмени обяснения – л.30 от делото на ПРС/, че на 01.04.2024г. в 10.30 мин., ищецът е отказал лично да получи покана от работодателя за даване на писмени обяснения, по отношение на констатираните от работодателя нарушенията. Този отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели. В този смисъл са и показанията на свидетелката Е. Б. / без родството с ищеца, работеща при ответника/, която лично е присъствала на връчване на поканата на ищеца от работодателя за даване на писмени обяснения, и удостоверяване на отказа на У. да получи същата на 01.04.2024г. Представеният по делото документ, не е оспорен от ищеца. Що се касае до твърденията на ищеца, че на дата 01.04.2024г. е бил задържан в ареста и е бил обективно възпрепятстван да се яви пред работодателя, доколкото твърденията за конкретната дата 01.04.2024г. не са подкрепени с доказателства, съдът ги приема за неоснователни. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че покана с изх.№ АСД-01251/29.03.2024г. изходяща от работодателя за даване на писмени обяснения от ищеца по повод констатирани от работодателя точно и конкретно посочени нарушенията, са достигнали до знанието на ищеца и същият се е запознал с тях. Отказа да получи поканата на 01.04.2024г., е надлежно удостоверен с подписите на двама свидетели, поради което следва да се приеме, че работодателят е предоставил реална възможност на ищеца да даде обяснения за нарушението, от която

У. е отказал да се възползва.

Гореизложеното обосновава извода, че не е нарушена процедурата на чл.193 КТ.

Втората група оплаквания в исковата молба са свързани нарушение на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ: Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от 2 месеца от откриване 5 на нарушението и не по- късно от една година от извършването му. Краткият двумесечен срок се поглъща от едногодишния. Ако е изтекъл едногодишния срок от извършването на нарушението, дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и да не е изтекъл краткия двумесечен срок от узнаването му, което се случва при хипотеза на по- късно откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение. Обратното, ако е изтекъл двумесечния срок от узнаването, дори и да не е изтекъл едногодишния срок от извършване на наказанието дисциплинарното наказание, отново не може да бъде наложено. Когато дисциплинарното нарушение е извършено като продължавано във времето - чрез еднородни деяния (действия или бездействия), осъществявани през определен период от време, какъвто е конкретния случай, за да е налице "откриване на нарушението" по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, субектът на дисциплинарната власт следва да е узнал всичките съществени индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна за целия период от време, през който е осъществено нарушението. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че двумесечния срок е започнал да тече от момента, в който работодателят е разполагал с достатъчно конкретни данни за извършеното нарушение.

Разпечатката съдържа 29 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7eb27796-92d2-49d9-9d7c-47ec1ab03204