Решение № 64 от 20.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330206285 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 25-0441-000636/16.10.2025 г., издадено от Началник на 4 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което на М. В. Ш., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150.00 лева /76.69 евро/ за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, М. В. Ш., представляван от адв. П., оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, в това число и факта на извършване на административно нарушение и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник на 4 РУ при ОД на МВР-Пловдив, в писмено становище оспорва основателността на така депозираната жалба и моли НП, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

1

От фактическа страна се установява следното:

На 22.09.2025 г., около 20.45 часа, жалб. М. В. Ш. се намирал в град Пловдив, управлявайки лек автомобил „Тойота Корола 2.0 ТД“ с рег. № ******. Достигайки до кръстовището на ул. „Източен“ с ул. „Богомил“, същият не съобразил поведението си с действащите светлинни сигнали, навлязъл и преминал през кръстовището на забранителен червен сигнал на светофара, при работеща в нормален режим на работа светофарна уредба.

Поведението на водача било непосредствено възприето от полицаи от 04 РУ, сред които свид. А. Д. и свид. Д. М., които по също време се намирали в полицейски небрандиран с отличителни знаци автомобил, извършвайки обход и следейки за евентуани нарушения на правилата за движението по пътищата.

В момента, в който светофарната уредна светнала червен забранителен сигнал, полицейските служители се намирали зад автомобила на жалб. Ш., като и двамата служители лично възприели как същият вместо да спре, преминава през кръстовището. Те последвали нарушителя, пускайки светлинен и звуков сигнал и малко преди сведващото кръстовище нарушителят отбил и спрял. В хода на извършената проверка жалб. Ш. не признал факта на нарушението, като твърдял, че е преминал на жълт сигнал.

Тъй като и двамата полицейски служители възприели, че водачът преминава не на жълт, а на червен сигнал, спрямо същия бил съставен АУАН, а въз основа на него в последствие било издадено обжалваното НП, с което на М. В.

Ш.е е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150.00 лева /76.69 евро/ за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Недоволен от този резултат е останал жалбоподателят Ш., който посредством своя процесуален представител адв. П., е изложил доводи за отмяна на НП. На първо място се твърди неясно описание на нарушението, и по-конкретно, че не е псоочен кой конкретно сигнал не е подаден /червен, жълт или зелен; непрекъснат, мигащ, стрелка/. На следващо място се твърди недоказаност на нарушението и липса на данни за момента на навлизане в кръстовището. Твърди се нарушаване на принципа на съразмерност при определяне на санкцията и при условията на евентуалност – наличие на основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.

В хода на проведеното съдебно следствие като свидетели са били 2 разпитани двамата полицекйски служители – които се явяват очевидци на нарушението – свидетелят по акта – свид. Д. М. и актосъставителят – свид. А.

Д.. По инициатива на жалбоподателя като свидетел по делото е била разпитана и приятелката му – свид. Р. Ш., която е пътувала с него в колата в момента на установяване на нарушението.

В своите показания и давамата полицейски служители са потвърдили фактите и обстоятелствата, изложени в процесния АУАН, в това число, че лично и непосредствено са възприели преминаването на червен забранителен сигнал от санкционирания водач, нещо повече - свид. М. е изразил учудването си, когато колегата му след съставяне на акта му е съобщил, че според него водачът ще обжалва, тъй като е категоричен, че нарушението е било извършено. Съдът кредитира показанията на двамата полицейски служители като оценя същите като обективни, логични и еднопосочни. Единственото противоречие между показанията им се констатира досежно обстоятелството в светлата или в тъмната част на денонощието е констатирано нарушението, при което единият свидетел е посочил в светлата, а другия – в тъмната. Съдът оцени това противоречие като несъществено и некасаещо съставомерните обстоятелства в случая, а именно: преминването на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, което е нарушение във всяка една част на денонощието и за което и двамата полицейски служители са категорични, че са възприели. Съдът няма основания да подлага под съмнение показанията на двамата полицейски служители, доколкото по делото се установи, че същите не се познават с жалбоподателя и нямат каквото и да е основание с показанията си да внасят неистински данни в процеса, нещо което не може да се каже за другият разпитан свидетел – свид. Р. Ш., която е приятелка на жалбоподателя и съвсем резонно желае с показанията си да благоприятства процесуалното му положение. Отделно от това следва да се има предвид, че същата се е намирала на пасажерската седалка и като неводач, вниманието й не е било ангажирано в такава степен със съблюдаването на правилата за движението по пътищата в какавато степен е било несъмнено на двамата полицейски служители, които са изпълнявали именно задълженията си в тази насока. Ето защо и при така развилото се противиречие между показанията на полицейските служители от една страна и тези на приятелката на жалбоподателя – от друга, съдът дава кредит на показанията именно на полицейските служители, които се явяват категорични и еднопосочни по 3 отношение на съставомерните факти и които съдът няма основание да подлага под съмнение.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото доказателства се обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗдвП, наказва се с глоба 150.00 лева водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.

При така изложената фактическа обстановка и анализ на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установен фактът на извършеното нарушение. Същото се явява подкрепено и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото. В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин (от разпита на актосъставителя, свидетеля по акта и АУАН), че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място жалбоподателят Ш., като водач на лек автомобил, не е съобразил поведението си със съществуващите светлинни сигнали и е преминал при червен сигнал на светофара, който не е разрешавал преминаването, с което е нарушил нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Макар жалбоподателят по същество да оспорва описаната в АУАН и НП и възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията на същият се явяват неподкрепени от кредитирания доказателствен материал, анализът на който обосновава извод за установеност на административното нарушение.

4

В случая не беше опровергана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от свидетелските показания на свид. Д. и свид. М., които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от непредубен източник - нещо, което не може да се каже за жалбоподателя и за ангажирания от него свидетел, тезата на която се явява изолирана от кредетирания доказателствен материал.

В тази връзка следва да се посочи, че съдът не възприе доводите на жалбоподателя за недоказаност на нарушението – напротив същото се явява доказано по несъмнен начин. Несподелими се явяват и твърденията, изложени в жалбата, че нарушението било неясно описано, без посочване на нарушения сигнал и без установен механизъм на извършване на нарушението, доколкото видно от описаното в АУАН и НП, в същите по достатъчно ясен и конкретен начин е описано кой, кога и какво нарушение се твърди да е извършил с ясно посочване, че е преминато на червен забранителен сигнал а светофарната уредба, при нормален режим на работа на същата.

Поради всичко гореизложено съдът намира, че в конкретния случай п ри съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателката, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Правилно е определен и размерът на наказанието за така извършеното нарушение, който е фискиран, поради което и в това отношение не се констатираха основания за ревизия на процесното НП.

Не се констатираха и основания за приложение на чл. 28 ЗАНН с квалифициране на случая като „маловажен“. Касае се за умишлено нарушение със значителна степен на обществена опасност, като видно от данните от Справката за нарушител/водач това не е първото нарушение на водача – напротив – за скромния си стаж като шофьор от 2017 насам, в който период СУМПС е било отнемано за почти две години, същият е санкционира с шест НП и 16 фиша. Ето защо в конкретния случай не може да се сподели доводът за маловажност на салучая. Касае се за системен нарушител на правилата за движението по пътищата, извършил нарушение, чиято обществена опасност 5 не се отличава от обичайните подобни случаи. Ето защо съдът не възприе доводите за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Предвид крайния изход на делото в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, но доколкот по делото няма искан в тази насока, респ. доказателства за направата на такива от страна на наказващия орган, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Ето защо ПРС ІV н. с.,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0441-000636/16.10.2025 г., издадено от Началник на 4 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което на М. В. Ш., с ЕГН:

********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150.00 лева /76.69 евро/ за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6