Решение № 16757 от 12.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16757 гр. София, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110130513 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу А. Е. Н., ЕГН ********** и Л. И. Н., ЕГН **********, с твърдението, че в качеството им на собственици на топлоснабден имот- Апартамент № 20, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, дължат в условията на разделност следните суми:

- за А. Е. Н., ЕГН **********, ½ от общото задължение, а именно сумата от 419,84 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 84,20 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г., сумата от 12,06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,79 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.04.2021 г. до 04.12.2023 г., и

- за Л. И. Н., ЕГН **********, ½ от общото задължение, а именно сумата от 419,84 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 84,20 лв., представляваща обезщетение за забава, 1 дължимо за периода от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г., сумата от 12,06 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,79 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.04.2021 г. до 04.12.2023 г., като за горепосочените суми има издадена заповед за изпълнение от 19.01.2024 г. по ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответниците, в качеството си на собственици на топлоснабден имот- Апартамент № 20, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на 153, ал. 1 ЗЕ, се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот.

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сградаетажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ищеца съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на предявените искове. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответниците възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.

Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави искане да бъде приложено за послужване гр. д. № 414/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. Е. Н., ЕГН **********, и Л. И. Н., ЕГН **********, подават общ отговор на исковата молба, с който оспорват исковите претенции, като недопустими и неоснователни, в т.ч. по размер. Поддържа се, че разпоредбите на чл.

153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 ЗЕ противоречат на чл. 6 и чл. 7 от Директива 2011/83/ЕС и на КРБ.

Поддържат, че ищецът е предявил чуждо вземане. Поддържат, че разпоредбите на чл. 22, ал.

2 и чл. 36 от Общите условия на ищеца съдържат неравноправни клаузи. Твърдят, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК била нищожна. Излагат твърдения, че начислените суми са претендирани в завишен размер и не отговарят на реалното потребление. Сочат, че ищецът не е представил писмен договор, от който да се установи 2 наличието на облигационно отношение между страните. В тази връзка излагат, че при липса на писмен договор по отношение на доставената топлоенергия до потребителя е приложима клаузата за непоръчана доставка от ЗЗП. Оспорва се по делото да е доказана продажбата на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Оспорва се в имота да има монтирани радиатори. Твърди се, че методиката, по която е начислена стойността на потребена ТЕ противоречи на законовите изисквания. Релевира се възражение за погасителна давност.

Оспорва се процесните суми да са начислени на база реален отчет. Оспорва се също, че измервателните уреди не отговарят на техническите изисквания. Сочи се, че вземането за ТЕ не е индивидуализирано по пера. Оспорват да дължат и мораторни лихви. Молят за отхвърляне на исковите претенции.

Възразяват срещу исканията на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ при така формулираните в исковата молба въпроси. Направено е искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ищецът да представи следните документи- всички фактури, касаещи процесния отчетен период; протоколи за извършена метрологична проверка на търговския уред за измерване; ежемесечните протоколи с подпис на представител на ЕС; протоколи за извършена настройка на Абонатната станция и протоколи за въвод и съобщения от потребителите; проект, разрешение, скица и др., от които да е видна проектната мощност на сградата; списък за инсталирана мощност съгласно ял. 63, ал. 2 от Наредба № 16-334; справка за закупената топлоенергия в процесния имот през различните ценови периоди; протоколи за 24-часови и 72-часови проби/ за пускане на АбС в експлоатация и последващи настройки на АбС; протоколи за вътрешен ведомствен контрол на измервателните уреди в АбС; протоколи за извършен отчет от ФДР за процесния период; изравнителните сметки за процесния период; приемо-предавателни протоколи за процесния период с подпис на получателя; средномесечен температурен график за АбС за процесния период; протокол за изключване на ОТ в общите части. Молят за издаване на съдебно удостоверение, което да им послужи пред НАП за проверка дали процесните фактури са осчетоводени. Оспорва се ответниците да са клиенти за битови нужди на ТЕ на ищцовото дружество. Излагат твърдения, че доколкото ЗЕ противоречи на ЗЗП, то правната конструкция, уредена в чл.

153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, не следвало да се прилага. Оспорват ответниците да са подписали договор с ищеца за встъпване в облигационни отношения по доставка на ТЕ.

Оспорват ищецът да е посочил място на продажба и какво продава съгласно чл. 9, пар. трети, б. „б“ от Директива 2012/27/ЕС. Оспорва в процесния имот да има монтирани отоплителни тела. Считат за недоказано обстоятелството ответниците да са приели общите условия на ищцовото дружество. Оспорва общите условия да имат характер на нормативен акт, който да обвързва ответниците, без изричното им писмено приемане. Поддържат, че в ОУ има неравноправни клаузи. Сочат, че при липса на писмен договор по отношение на доставената топлинна енергия до потребителя е приложима клаузата за непоискана доставка, уредена в чл. 62 ЗЗП. Считат за недоказана продажбата на ТЕ. Твърдят, че исковите претенции не са индивидуализирани. Оспорват исковете и по размер. Оспорват да дължат и цената на услугата за ДР. Сочат, че ищецът не е представил първични счетоводни документи касателно процесните суми. Оспорват ищецът да е начислил процесните суми на база 3 реален отчет. Излагат, че измервателният уред не е поставен на границата на абонатната станция, оспорват общите части да са отоплявани, вкл. оспорват да са ползвали услуга по БГВ. Посочват, че ищецът не е приложил доказателства, от които да е видно, че абонатната станция е пусната в експлоатация и са извършени последващи настройки на същата.

Излагат, че начисляването на лихви върху прогнозни сметки е нищожно Третото лице-помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, заявява становище за основателност на исковете. Представя относими съм процесния период и имот, документи, удостоверяващи извършените отчети, протоколи за липса на осигурен достъп и издадени изравнителни сметки.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 1 о т ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, ВКС, "правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В случая, от представените от ищеца с ИМ доказателства – договор за покупкопродажба на жилище, скл. по реда на чл.117 от ЗТСУ № 62/1994 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот – 95/30.07.2008 г., Списък на етажните собственици към Протокол от ОС на ЕС от 10.10.2013 г. при избора на ФДР, в 4 който за ап.20 е вписан ответника А. Н., приложените съобщения към фактури /на л.26-29/ и месечни фактури за процесния период /приложени на л.47-92; 175-219/ както и служебно известния на съда факт, че ответниците са разведени от 20.10.2023 г., като след развода процесния недвижим имот – Ап.20 е станал по силата на одобреното от съда споразумение по чл.50 от СК, индивидуална собственост на съпругата и настоящ ответник Л. Н./ се установява, че през процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ответниците като съпрузи, са притежавали в режим на СИО апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. Връбница-1, бл.519, вх.А, ет.8, който имот е топлоснабден, и за който се отнасят вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия, които се претендират от ищеца в производството.