Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 12.01.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 2418/2025
Вид
Решение № 11
Подписан
12.01.2026
В сила
12.05.2026
Състав
Димчо Генев Димов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.40 · Закон за защита на животните
  • чл.40, ал.4 · Закон за защита на животните
  • чл.41 · Закон за защита на животните
  • чл.47, ал.3 и ал.2 · Закон за защита на животните
  • чл.47, ал.3 · Закон за защита на животните

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Ямбол, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330102418 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от П. М. П., против О. Т. като се твърди, че на *** г. ищецът се намирал в дома си в с. З. като със *** С. П. почиствали дома си. Двамата не били в състояние да извършат преместването и се наложило ищецът да потърси помощ от лица от с. З., които извършвали такива услуги срещу заплащане.

Ищецът знаел, че И. Г. И. и *** извършват такива услуги по носене на багаж, почистване на дворове и други хамалски услуги. С притежаваната от него частна *** около 10.00 часа П. отишъл до дома им в с. З., ул. ***.

В дома им бил техният *** И.Г., който изпратил ***Б. Г. да помогне на ищеца за пренасяне на хладилника. Двамата се качили в управляваната от ищеца *** и отишли до дома му в с. З. на ул. ***. Ищецът спрял ***на улицата пред дома си, като двамата с Б. влезли в двора и с помощта на *** на П. - С. П., преместили хладилника зад къщата, където да не им пречи. Ищецът трябвало да върне с *** Б. до дома му.

Около 10.20 часа Б. излязъл от двора и тръгнал към ***, с която ищецът щял да го върне в дома му. На улицата, придвижвайки се към ***, неочаквано ищецът бил нападнат от голямо черно куче. Кучето се хвърлило върху Б., съборило го на земята и започнало да го хапе по цялото тяло. Бил нахапан по дясната ръка, в областта на мишницата, предмишницата, сгъвката на лакътя, рамото и около врата. Нахапан бил и по левия крак, като прасеца му е разкъсан и има ухапвания и в областта на коляното. Кучето разкъсало дрехите на Б., като го съблякло почти гол. Същият пищял от болка и страх от случващото се.

1

Виждайки ужасното събитие, ищецът се притекъл на помощ, като се опитал да изправи Б. и да го отдалечи от кучето, но кучето ухапало и него два пъти по десния крак в областта на подбедрицата.

П. изпитал остра болка, изкрещял и изпуснал Б. Кучето ръмжейки започнало да се спуска и към П. и Б., като в това време *** на П. успяла да отвори пътната врата и да издърпа Б. към двора. Кучето се спуснало след Б., като С. затваряйки вратата зад себе си, заклещила главата на преследващото го улично куче. Двамата със С. едва удържали полузатворената врата, през която кучето със заклещена глава опитвало да влезе. С много усилия двамата успели да затворят вратата, като кучето останало на улицата и се насочило отново към П., ръмжейки и лаейки го.

Твърди се, че ищецът се е вцепенил от ужас от всичко, което се е случило пред очите му и от болката от ухапванията. Не е смеел да помръдне, тъй като при всяко негово движение, кучето се е спускало към него заплашително, лаейки и ръмжейки. Ищецът стоял вцепенен, като се е стараел по всякакъв начин да не предизвиква кучето. Притиснат към оградата, сам на улицата, с лаещо и освирепяло куче срещу него, П. успял да вземе нещо намиращо се на оградата и хвърлил към кучето, което лаейки и ръмжейки се отдалечило, но не избягало. Това дало възможност на ищеца да вземе предмети, които се намирали на улицата и да замерил кучето, като успял да влезе в двора при Б. и своята ***. Побелял от страх и треперейки, се свлякъл на стола, който се намирал пред къщата му. На свой ред Б. бил целия в кръв и разкъсани дрехи, като стенел от множество ухапвания. *** на ищеца била объркана и плачела от видяното, което се случило пред очите им. След няколко минути, П. от личния си телефон се обадил на „тел. ***“, като съобщил за случилото се. С. извадила аптечка и започнала да промива и превързва раните на П. и Б.. Тъй като състоянието на Б. било изключително тежко, целият бил нахапан, в кръв и дишал тежко, ищецът се обадил на неговия ***. Дал им пари да го откарат при лекар. На свой ред, треперил и започнало да му прилошава от ужаса, който видял, от преживения стрес и болките от ухапването. С. му помогнала да се придвижи до леглото. Започнала да изстисква и обработва раните му, като им направила и превръзка. Ищецът, на свой ред, треперел и краката му него държали. Цяла нощ не можел да мигне от преживяното, което се е случило пред очите му. През нощта бълнувал, въртял се в леглото си, тъй като изпитвал болки в областта на раните от ухапването. На другия ден, чувствал парене в областта на ухапването и раните кървели.

Именно поради тази причина се наложило да посети личния си лекар д-р А.

Тъй като кракът му бил отекъл и изпитвал силни болки, бил заведен от *** М. П..

Раните били обработени и му били поставени съответните медикаменти.Твърди се, че след инцидента, ищецът не можел да спи, събуждал се и бълнувал. Водили го да му леят куршум на него и на неговата ***След случката, ищецът се страхувал да излиза от вкъщи навън предвид преживения шок. Преди инцидента, ищецът не се е страхувал от кучета. На двора си в с. З. имали куче, за което се е грижил и отглеждал във връзка с хобито му като ***. В момента имал страх и не полагал грижи за кучето и изобщо не се доближава до него, като от втори август бил открит *** за пернат дивеч, но ищецът не е ходил на организираните ***.

2

Твърди се, че ищецът в момента бил с променена психика. Появил се страх от кучета.

Поведението му се е променило при виждане на улично куче или преминаване към двор, от където може да излае куче.

Твърди се, че процесното куче дни преди инцидента се намирало по улиците на с. З.

Имало и други хора от селото, които били пострадали от него. Твърди се, че са подавани сигнали до общинските власти, но мерки не са били предприети. На *** г. след инцидента отново били информирани общинските власти, като кметът на селото и специалист са пристигнали, упоили кучето и го отнесли нанякъде.

Твърди се, че на ищеца били причинени болки, страдания, стрес и промяна в психическото състояние в резултат на това, че ответникът не е изпълнил задължението си да упражнява контрол над изоставените животни на територията на Община „Т“, а именно: да идентифицира и регистрира кучетата, да спазва изискванията за защита на животните в приюти и местата по чл.47, ал.3 и ал.2 от Закона за защита на животните.

На тези съображения, изложени в ИМ се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Община „Т.“ да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 06.08.2025 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община „Т.“, с който поддържа, че исковата претенция на ищеца е неоснователна и недопустима.

Оспорват се твърденията в исковата молба, а именно, че ответната община не била изпълнила задължението си по контрол над изоставените животни, тъй като липсвал сигнал, по който ответната община не била предприела необходимите мерки и действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета.

Сочи се, че на 31.07.2025 г. от лице на име П., г-н Т. Н., който бил*** на Община „Т.“ и *** на О. п. б. ж. в с.Р., получил сигнал за безстопанствено куче, намиращо се пред дома му.

Веднага била уведомена фирмата-изпълнител по Договор № *** г. относно „Залавяне, транспортиране и маркиране на безстопанствени кучета на територията на Община „ Т." до п. б. ж. в с.Р.

Твърди се, че съгласно посочения договор, сключен между Община „Т." и третото лице „ТРИ Д" ЕООД, което като изпълнител се задължило да извършва услугата, предмет на договора, в срок до 24 часа след подаден сигнал от Възложителя - Община „Т." чрез съответните ***, ***по населени места или длъжностно лице от администрацията.

Твърди се, че в периода 01.06.2025 г. -30.06.2025 г. не са били постъпвали сигнали за безстопанствени кучета на територията на с. З. Въпреки това, веднага при получаване на сигнала, били предприети от страна на Община „Т.“ всички необходимите действия.

Уведомена била фирмата -изпълнител, но общината била информирана, че точно в деня на постъпилия сигнал -31.07.2025 г. служителят по установяването и залавянето на животните бил в отпуск.

3

По-късно, след извършена справка и проведени разговори с кмета на населеното място, ответната община разбирала, че за неизвестен период преди това същото куче по подадения сигнал е прибрано в дома на П. и било обгрижвано от него. Същото куче било хранено от него, въпреки предупрежденията да не го прави. В този смисъл се поддържа, че е налице съпричиняване от страна на ищеца досежно настъпилите вреди. Отново се поддържа, че ищецът, който е подал сигнала, е приютил от безстопанственото куче и го е обгрижвал според твърдения на очевидци.

Сочи се, че въпреки твърдените ухапвания, ищецът не е посетил лекар, а раните му били почистени от С., а преглед бил осъществен едва на следващия ден. На следващо място се поддържа, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено по справедливост, като претендираният от ищеца размер на обезщетението за неимуществени вреди се оспорва по размер.

Твърди се, че по никакъв начин не е установен твърденият в исковата молба стрес и промяна в психическото състояние на ищеца.

На следващо място се оспорва наличието причинно-следствената връзка на твърдяното от ищеца състояние.

Иска се от съда да конституирана като трето лице - помагач на ответника „ТРИ Д“ ЕООД.

Със свое Определение № *** г. съдът е уважил това искане на ответника и е конституирал като трето лице - помагач на ответника „ТРИ Д“ ЕООД.

В предоставения от съда срок е постъпил писмен отговор от третото лице - помагач на ответника „ТРИ Д“ ЕООД, с който предявените искове, на първо място се оспорват като неоснователни, а претендираната сума за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. като силно завишена.

Признава се, че действително между Община „Т.“ като възложител и „ТРИ Д“ ЕООД като изпълнител е сключен договор за извършване на услуга № *** г. с предмет „Залавяне, транспортиране и маркиране на безстопанствени кучета на територията на Община Т. до п. б. ж. в с. Р". Оспорват се твърденията на ищеца да е да е бил ухапан от бездомно куче на 06.08.2025г. пред дома си в с. З. Твърди се, че ищецът в разговор с представител на дружеството е заявил, че кучето за което твърди, че го е ухапало, е отглеждано и хранено в двора му и че той се грижи за него. В този смисъл процесното куче не е безстопанствено токова по смисъла на ЗЗЖ.

Сочи се, че е предложено поставяне на ТАП /противобясна ваксина/ в Спешен център гр. Я, но такава не била направена.

Оспорват се наведените твърдения от ищеца в исковата молба за тежкото му здравословно състояние следствие ухапването от кучето.

Поддържа се факта, че е посетил личния си лекар едва на другия ден или повече от 24 часа след инцидента, че не му е предписано медикаментозно лечение и не си е поставил 4 необходимите ваксини, което било показателно, че състоянието му не отговаря на описаното в исковата молба.

Отново се поддържа кучето е било отглеждано, хранено и обгрижвано от самия ищец в двора му в с. З. и в този смисъл не се явявало „бездомно" по смисъла на ЗЗЖ.

Поддържа се, че ищецът твърди, че кучето е бездомно единствено и само за да избегне личната си отговорност към Б. И. Г., който бил нахапан от куче, отглеждано и хранено от ищеца.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу Община Т. искове.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв.М. Б. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа исковата претенция.

Ищецът П. П. изслушат от съда в съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК заявява, че на ***год. е бил с къси гащи и една фланелка, имал следи от ухапване от кучето, обаче минали, изхранили се, олющили се и сега нищо не се виждало. Два пъти се обърнало кучето и го ухапало. Не бил прибирал кучето да го гледа и да го храни, на никой не бил казвал, че е прибирал кучето. Имал в тях пет кученца и как щял да го прибере това голямо куче в къщи.

За ответната община в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв.Ж. К. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че исковата претенция е останала недоказана по основание и размер.