Решение № 1270 от 24.10.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1270 гр. Варна, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Г. Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100501482 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 31856 от 13.05.2022 г., депозирана от община Варна, чрез юрк. Г. П. срещу Решение № 1183 от 27.04.2022 г., постановено по гр. д. № 16217/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Х. Я., сумата от 1 250 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, като частично предявена претенция от общия размер на задължението от 15 000 лева, вследствие на причинени болки и страдания в резултат на увреждане осъществено на 5.02.2021 г., при което при преминаване по неравности на тротоар причинени от липсващи тротоарни плочки по ул.

„Генерал Колев“ до сграда под № 27 на улицата в гр. Варна, ищцата се спънала и паднала на земята, в следствие на което са настъпили телесни увреждания – счупване на ръката, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 5.02.2021 г. до окончателно изплащане на 1 задължението, както и сумата от общо 2 145 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва за сумата от 1 800 лева, като част от имуществените вреди, считано от 7.02.2021 г., а за сумата от 345 лева като част от имуществените вреди, считано от 2.04.2021 г., до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Счита, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като не е взел предвид, че възстановителният процес е бил около 3- 4 месеца, не са представени доказателства за рехабилитацията й, както и че не е отчетено обстоятелството за предходното й увреждане на същия крайник. Позовавайки се на заключението по съдебно-психологичната експертиза счита, че не са регистрирани психологически маркери, характерни за стресови разстройства или ПТСР. Размера за определеното обезщетение счита за несъответстващ на увреждането. За недоказани намира твърденията, че пострадалата е била поставена в състояние на зависимост. Сочи, че съдът при кредитиране на свидетелските показания не е съобразил вероятната им заинтересованост от изхода на спора. Излага доводи и че след инцидента пострадалата е продължила да упражнява същата професия като болногледач извън Република България. Счита, че е налице разминаване между свидетелските показания, откъдето извежда извод за неправилното им кредитиране. Навежда аргументи за основателността на наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, доколкото е могла да се съобрази със състоянието на пътната настилка, поради настъпване на събитието в светлата част на денонощието с видимост към процесния участък. Излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение и в частта за законна лихва, доколкото обезщетението за забава намира за дължимо от момента на депозиране на исковата молба, а не от датата на деликта. Моли за отмяна на решението, евентуално за намаляване на обезщетението. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Д. Х. Я., чрез адв. Д. С.. В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Счита, че в хода на производството са събрани доказателства относно настъпването на 2 увреждането и претърпените болки и страдания от пострадалата поради падане от неподдържан в изправност тротоар на ул. „Генерал Колев“ № 27, собственост на община Варна. Сочи, че тротоарите са част от пътното платно, чието поддържане, на основание чл. 31 ЗП е вменено на общините. За доказано намира и наличието на причинно-следствена връзка. Сочи, че вредите са свързани с изпитваните болки в резултат на счупването, както и от емоционалната промяна следствие на увреждането. За правилен намира извода на съда, че оздравителният процес е продължил около шест месеца, доколкото е претърпяла две оперативни интервенции и рехабилитация, като въпреки същите хватателната възможност на крайника е ограничена, като при интензивно натоварване се появява болка и е налице ограничение на движенията. Позовавайки се на заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза счита, че процесното увреждане не е свързано с предходната травма на същия крайник. Сочи, че след инцидента се е затворила в себе си, развила е фобия с пипането на крайника, променила е ежедневието си, доколкото не е могла да се грижи за дъщеря си. Счита, че от заключението по съдебно-психологическата експертиза се установява, че все още е налично стресово разстройство. Възражението за съпричиняване намира за недоказано, доколкото пострадалата се е движела по пътното платно в населено място, което поведение е в съответствие с разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ЗДвП. За правилен намира определения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на въззивника излага доводи за основателността на въззивната жалба. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

В о. с. з., както и в писмена защита процесуалният представител на въззиваемия моли първоинстанционното решение. Претендира разноски, като пояснява, че договореният размер на адвокатското възнаграждение касае защита и по двата иска.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

3

Производството по гр. д. № 16217/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, е образувано по предявен от Д. Х. Я., иск за осъждане на община Варна за заплащане на сумата от 1 250 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, като частично предявена претенция от общия размер на задължението от 15 000 лева, вследствие на причинени болки и страдания в резултат на увреждане осъществено на 5.02.2021 г., при което при преминаване по неравности на тротоар причинени от липсващи тротоарни плочки по ул. „Генерал Колев“ до сграда под № 27 на улицата в гр.

Варна, ищцата се спънала и паднала на земята, в следствие на което са настъпили телесни увреждания – счупване на ръката, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 5.02.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от общо 2 145 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва за сумата от 1 800 лева, като част от имуществените вреди, считано от 7.02.2021 г., а за сумата от 345 лева като част от имуществените вреди, считано от 2.04.2021 г., до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат доводи, че на 5.02.2020 г. около 14:00 часа, се спъва и пада на уличното платно, поради неизправност на тротоарната настилка на ул. „Генерал Колев“ № 27 и липсващи плочки около 1 кв. м. Сочи, че политнала с тялото си напред и с дясната си ръка паднала върху дига около отводнителна решетка, следствие на което усетила силна болка в дясната лакетна кост. Излага доводи, че се е уплашила, доколкото на ръката й била извършена операция през м. декември 2019 г. Излага доводи, че брат й я е откарал е болница, където била извършена операция, за която заплатила сумата от 1800 лева, за което е издадена фактура № 40405 от 6.02.2020 г. твърди, че е извършено открито наместване на фрактурата, след което е поставена метална планка и гипсова имобилизация. Сочи, че била изписана на 8.02.2020 г., като била във временна неработоспособност за общо 109 дни, съответно до 23.05.2020 г. Поради възможността за влошаване на състоянието й е започнала работа едва на 14.09.2020 г. Сочи, че на 29.03.2021 г. постъпила в МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД за оперативно премахване на металната планка, за което заплатила сумата от 345 лева по издадената фактура № 4733 от 1.04.2021 г., като била изписана на 1.04.2021 г.

Излага доводи, че отново й бил издаден болничен лист за периода от 34 дни, 4 от 29.03.2021 г. до 1.05.2021 г. Посочва, че следствие на инцидента е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания, уплаха, стрес, социални и битови неудобства. Излага доводи, че през периода на имобилизацията от 6-7 месеца е изпитвала притеснение от вероятно усложнение, като към настоящия момент усеща болки при движение на гривнената става и пръсти, засилващи се при натоварване. Сочи, че движенията на ръката й са ограничени, като при промяна във времето усеща болки на мястото на счупването, като по време на болничния и домашния престой е приемала обезболяващи медикаменти.

Твърди, че изпаднала в депресия, от това, че не можела да се обслужва сама, а трябвало да използва чужда помощ. Първите дни след операцията не е успявала да спи, като посочва, че вторичната операция също била съпроводена с болки. Сочи, че общината не е изпълнила задължението си да стопанисва пътната настилка, на която е собственик, поради което отговаря за причинените вреди. Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника – община Варна, в който се оспорват предявените искове.

Оспорва и механизма на настъпване на увреждането. Възразява за съпричиняване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се излага, че вредите е могло да бъдат предотвратени при полагане на дължимата грижа, доколкото на дълго разстояние е можела да възприеме процесната неравност. Счита за недоказани обстоятелствата, във връзка със здравословното състояние на ищцата. Сочи, че оперативната интервенция е свързана с предходната травма.

За недоказания намира твърденията за влошаване на психическото й здраве.

Претендираното обезщетение счита за завишено по размер. Акцесорното искане за заплащане на законна лихва, счита, че при основателност на главния иск, следва да бъде уважено, но от датата не на деликта, а от датата на исковата молба. Моли за отхвърляне на исковете.

Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че на 5.02.2020 г., ищцата е постъпила в МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, с 5 травма – счупване на горния край на лакътната кост, закрито в дясно. От съдържанието на представената по делото епикриза, издадена от д-р Р. Ст. е видно, че й е назначено и проведено оперативно лечение с поставяне на имплант – метална планка, като пациента е изписана на 8.02.2020 г., като е настъпила имобилизация на крайника.

В производството към доказателствения материал са приобщени и болнични листове от 6.02.2020 г., 25.02.2020 г., 27.03.2020 г., 28.04.2020 г., 1.04.2020 г. и амбулаторни листове от 24.03.2020 г., 24.04.2020 г. От съдържанието на същите е видно, че пострадалата е била в болничен до 23.05.2020 г. и впоследствие от 29.03.2021 г. до 1.05.2021 г., тоест за още 34 дни.

От представената епикриза от 29.03.2021 г., издадена от МБАЛ „Майчин дом-Варна“ ЕООД, отделение „Ортопедия и травматология“, се установява, че на същата дата, ищцата постъпва за оперативно лечение, осъществено на 1.04.2021 г. с имобилизация от 21 дни.

В производството е представена фактура № 0000040405 от 6.02.2020 г., от която се установява, че е заплатена сумата от 1800 лева за медицинско изделие съобразно, както и фактура 0000004733 от 1.04.2021 г. за сумата от 345 лева, представляваща избор на стая с подобрени битови условия.

От заключението на допуснатата в първоинстанционното производство, съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен материал и неоспорено от страните, след извършен клиничен преглед, се установява, че на 5.02.2020 г. Д. Я. е получила счупване на дясната лакътна кост в горната третина с разместване на фрагментите. Експертът е пояснил, че травматичното увреждане може да бъде получено по начин, посочен в исковата молба, както и че обуславя трайно затруднение на десния горен крайник за период не по-малък от 3-4 месеца, като към момента на изготвяне на експертизата се констатира, че е налице ограничено разгъване в дясната лакътна става. Вещото лице посочва, че предходно увреждане на лявата лъчева кост в горната трета не влияе на уврежданията, предмет на производството. Установил е, че осъществената оперативна интервенция е във връзка с получената травма, като е проведена с оглед фиксация с метална плака на дясната кост. Пояснил е, че след екстракция на планката са налице 6 болки, дискомфорт, нарушена функция на крайника, както и че при такива увреждане се назначава терапия от обезболяващи, противосъсирващи и антибиотици, които са били и предписани в случая.