Решение № 193 от 07.07.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Шумен, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от М. Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20233600500195 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №133 от 22.02.2023г. по гр.д.№1266/2022г., Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявения от М. Ж. М., с ЕГН ********** установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Община Шумен, с ЕИК 000931721, че въз основа на изтекла придобивна давност е собственик на имот от 488 кв. м. находящ се в гр. Шумен, ул. ....“ № 20 и представляващ ПИ с идентификатор ***, при граници: ***, ***, ***, ***,

***, ведно с построените в имота: постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 2 кв. м., с идентификатор ***, селскостопанска постройка със застроена площ от 4 кв. м., с идентификатор ***, като неоснователен. На ответника са присъдени деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат уважени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

1

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.124 ГПК от М. Ж. М. срещу Община Шумен. Въз основа на молба от 13.10.1956 г.

Община Шумен /Градски народен съвет гр. Коларовград/ на 05.11.1957 г. сключил с Н.П.П.

/дядо на ищеца/ договор за отстъпено право на строеж за постройка на жилищна сграда върху държавна земя с площ 480 кв. м., съставляващо парцел XI, от квартал 202 по плана на Коларовград, съгласно Решение № 19/14.08.1957 г. на Изпълкома на ГНС - Коларовград, постановено на осн. чл. 1 от Указ за насърчаване и подпомагане на кооперативното, групово и индивидуално строителство. В посдледствие е било издадено Разрешително № 279/19.06.1959 г. за строеж на жилище и строителството е било реализирано в регламентирания от закона срок, с оглед на което, вещно право на строеж се е трансформирало в право на собственост за суперфициаря изградил сградата. През 1979 г., в същия имот, без допълнително учредено право на строеж от страна на Община Шумен, на Д.Н.Г. /майка на ищеца/, било издадено Разрешение за строеж № 380/11.12.1979 г. за гаражна клетка от 18 кв. м. С НА № .....1991 г. В.З.П. прехвърлила на внуците си М. Ж. М. и В.Ж.М.., срещу задължение за гледане и издръжка, къща с маза построена върху държавно място представляващо парцел XI-5979, в квартал 202 по плана на гр. Шумен, от 480 кв. м.. С НА № .....1997 г. на Нотариус при ШРС, Ж.М.Г. и Д.Н.Г. продали на сина си М. Ж. М., гараж с площ 18 кв. м. в гр. Шумен ул. ...., № 20. С постановление за възлагане на недвижим имот от 14.01.2010г. на ЧСИ ....а по и.д.№20098760400788/2009г., 1/2 ид.ч. от къщата, находяща се в процесния имот е била възложена на С.И.С. а с Решение №638/19.07.2013г. по г.д.№413/2012г. на ШРС, жилищната сграда е изнесена на публична продан. От разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, най - общо се установява, че ищеца е ползвал процесните имот, като го е обработвал и берял плодовете от насажденията в него.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че предявените установителни искове за собственост са неоснователни. На първо място, и за пълнота е необходимо да се отбележи, че до приемането на ЗОбС през 1996 г. процесният имот е бил държавна собственост, а след това на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС и понастоящем е общинска собственост. Придобиване по давност на вещ - държавна или общинска собственост не е възможно поради забраната на чл. 86 от Закона за собствеността в редакцията до 1996 г. Такава възможност е въведена след изменението на чл.86 ЗС с ДВ бр.33/1996г. в сила от 01.06.1996г., и с приемане на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, и двата в сила от 01.06.1996 г., от който момент изобщо би могла да започне да тече давност за имоти - частна собственост на държавата или общината. Изтичането на давностния срок за тези имоти обаче е спряно с §1, ал.1 ЗИДЗС считано от 31.05.2006г. до 08.03.2022 г. /когато е влязло в сила решение № 3 от 24.02.2022 г., постановено по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България, с 2 което разпоредбата е обявена за противоконституционна/, а с обявяването на разпоредбата на § 1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., доп., бр. 18 от 2020 г., обявена за противоконституционна с Решение № 3 на КС на РБ - бр. 18 от 2022 г./ за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, като последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението на КС на РБ в сила – чл.151, ал.2, изречение трето от КРБ.

Съгласно разпоредбата на чл. 64 ЗС собственикът на постройката, в чиято полза е надлежно учредено право на строеж, може да се ползва от земята върху която е изградена постройката, доколкото това е необходимо за използването и по предназначение, но без да стане собственик на терена, който ползва. Правото на ползване и действията по ползването на терена са в рамките на правомощията на самия собственик да ползва вещта си. Правото на ползване на държавен/ общински/ парцел от страна на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция, е акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и се разпростира в рамките на целия урегулирания парцел, поради което в тези хипотези границите на урегулирания поземлен имот определят териториалните предели на ограниченото вещно право, в съответствие с разпоредбите на чл. 15, ал. 3 ЗС (отм.) и чл.

105, ал. 1 НДИ (отм.) респ. чл. 130, ал. 4 ЗТСУ (отм.).

В тежест на ищцовата страна е да установи соченото от нея придобивно основание.

От една страна следва да се отбележи, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/.

Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение.

От друга страна следва да се отбележи, че фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, тъй като почиват на близки приятелски или други лични отношения, не представляват държане по смисъла на чл.68 от ЗС /в който смисъл е и Р №483/11.12.2012г. по гр.д.№493/2012г. І Г.О. на ВКС постановено по чл.290 от ГПК/. Както е посочено и в Решение № 41 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4951/2015 г., I г. о. - ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт върху недвижим имот към момента на установяването й /допускане от собственика/, презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че упражняваната фактическа власт 3 представлява владение, упражняващото фактическата власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на имота. Ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС - налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. В решение № 291/9.08.2010 г., по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС, Решение № 115/28.10.2016 г. по гр.д. № 977/2016 г., II г.о., Решение № 291/ 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ІІ г.о., Решение № 12/ 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г. на ІІ г.о. и др. е прието, че за да промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението /interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си, а с решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО на ВКС, което е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност, и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. В такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. С решение № 145/14.06.2011 г., постановено по гр. д. № 627/2010 г. на I ГО на ВКС е прието, че общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си. По аналогична хипотеза с настоящата се е произнесъл и ВКС с Определение № 60270 от 21.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2021 г., I г. о., като е приел, че презумпцията по чл.69 ЗС, следва да се счита за оборена и в хипотеза, при която суперфициарният собственик упражнява фактическа власт върху незастроената част от терена, доколкото правното основание за упражняването на такава фактическа власт е изрично предвидено в чл. 64 ЗС.

Ищецът, и неговите праводатели са ползвали незастроената част от имота с оглед на учреденото им право на строеж, и за да може да започне да владее валидно имота, следва да докаже началния момент на узнаване от ищците /съответно праводателя им/ на промяната на намерението на ответниците при упражняване на фактическата власт, в такова за 4 придобиване на собствеността. В настоящия случай не са налице хипотезите, при които е обективно невъзможно манифестирането на промяната в намерението, нито тези при които не се изисква демонстриране на завладяването. Според мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, след като основанието, на което е придобила фактическата власт, признава правата на собственика, налице е не владение, а държане, при което, за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика. В противен случай презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита за опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл.79 ЗС. За да превърне владението в самостоятелно, т.е. само за себе си е необходимо да „отнеме“, да „отблъсне“ владението на другите, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението. Фактическата власт е придобита като държане, когато субектът има правно основание да я упражнява - договорно /например наем/ или законно /например чл. 31, ал. 1 ЗС/. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт, намерението да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при превръщане на държането във владение/ в тежест на претендиращия владение, годно да породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия след придобиване на фактическата власт. Ползването на имота по предназначение, събирането на плодове и изграждане на обслужващи постройки, не представляват отричане правата на собственика.