Определение № 598 от 01.09.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 598 гр. Перник, 01.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500487 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 -279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. В. В. против Определение № 2232 от 16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 713/2025г. по описа на Районен съд – Перник, с което в производство по чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение, с което е уважен предявеният от И. В. В. иск по чл. 439, ал.1 ГПК, в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че доколкото е налице изпълнителен титул в полза на ответното дружество, то следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца, независимо от направеното признание на иска. Поддържа и че не е налице първата предпоставка за приложението на чл. 78, ал.2 ГПК – признание на иска, тъй като ответникът в отговора на исковата молба, макар да е направил признание по отношение основателността на иска, е оспорил неговата допустимост поради липса на правен интерес.

Ответникът по жалбата, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, счита обжалваното определение за правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба, за неоснователна. Твърди, че оспорването на допустимостта на предявения иск не препятства приложението на чл. 78, ал.2 ГПК, в случая, защото ответникът е признал, че искът е основателен. Освен това той не е дал повод за завеждане на делото, защото изп. дело № 1568/2011 по описа на ЧСИ С.Б. рег 1

№ ***, е прекратено ex lege, тъй като последното действие по изпълнението е от 28.07.2017г. Ответното дружество е депозирало молба за конституиране по изпълнителното дело на 22.02.2018г. в качеството си на частен правоприемник на дотогавашния взискател, като след 2017г. не са поисквани и предприемани каквито и да е действия по изпълнението, което от своя страна свидетелства, че се е дезинтересирал от последващи действия по отношение на длъжника ищец - И. В. В.. Поддържа се, че в настоящия случай ищецът не е направил извънсъдебно изявление, с което да поиска кредиторът да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес. Цитирана е практика на ВКС, според която отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки, снабди се с изпълнителен титул или оспори предявения основателен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност. В случай че депозираната частна жалба бъде приета за основателна, е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК. Моли се за оставяне на депозираната жалба без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с искова молба, депозирана от И. В. В. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК. В исковата молба се твърди, че в полза на „ОББ“ АД е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5338/2011 г. по описа на Районен съд-Перник, по силата на която той е осъден да заплати на ответното дружество следните суми: 10 013,25 лева – главница по договор за банков кредит, ведно със законна лихва от 24.08.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, 456,28 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.11.2010 г. до 23.08.2011 г., 397,07 лева обезщетение за забава в периода от 05.11.2010 г. до 23.08.2011 г., 216,97 лева разноски за държавна такса и 560,36 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Въз основа на този изпълнителен лист на 28.10.2011 г. е било образувано и.д. № 1568/2011 г. по описа на ЧСИ 2

С.Б. с първоначален взискател „ОББ“ АД, като на 28.09.2017 г. кредиторът е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжника. На 22.02.2018 г. по това изпълнително дело е бил конституиран като взискател ответникът. Той е посочил размера на дълга, но действия по изпълнение не е възлагал и не са извършвани. С оглед изложеното е направено искане съдът да приеме за установено на основание чл. 439, ал.1 ГПК, вр. чл. 124, ал.1 ГПК, че И. В. В. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 10 013,25 лева – неизплатена главница, ведно със законна лихва от 24.08.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5338/2011 г. по описа на Районен съд-Перник, въз основа на който е образувано и.д. № 1568/2011 г. по описа на ЧСИ С.Б. поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който е направил възражение за местна подсъдност и е изразил становище, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. Изложил е, че наличието на издаден изпълнителен титул не може да обективира правен интерес от водене на производство по реда на чл. 439 ГПК, както и че дружеството не е предприело действия и не е накърнило правната сфера на насрещната страна след перемиране на изпълнителното производство. Посочено е и че ищецът не е потърсил доброволно разрешаване на взаимоотношенията им с изявление, че не дължи въз основа на настъпила в негова полза погасителна давност, на което да е получил негативен отговор. Твърди, че молбата, която е депозирал при съдебния изпълнител, е била с единствена цел да го уведоми за промяната на титуляря на оспореното вземане, като не били възлагани действия по изпълнение спрямо ищеца. В случай че съдът приеме иска за допустим, ответникът е признал предявения иск и е направил искане за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237 ГПК. Отправил е покана до ищеца изпълнителният титул да му бъде върнат в оригинал. Изложени са аргументи за приложимостта на чл. 78, ал.2 ГПК с искане разноските, сторени по делото, да останат в тежест на ищеца. В случай че съдът присъди разноски в полза на ищеца, е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

С решение № 521/29.05.2025., постановено по гр.д. № 713/2025г. по описа на Районен съд – Перник, е признато за установено на основание чл.

439, ал. 1 ГПК, че в полза на „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375 не 3 съществува право на принудително изпълнение срещу И. В. Н., ЕГН ********** за сума в размер на 10013,25 лева – главница по договор за потребителски кредит от 11.09.2007 г. ведно със законна лихва от 24.04.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, 456,28 лева – договорна лихва в периода от 05.11.2010 г. до 23.08.2011 г., 397,07 лева обезщетение за забава в периода от 05.11.2010 г. до 23.04.2011 г., 216,97 лева разноски за държавна такса и 560,36 лева разноски за адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист в рамките на ч.гр.д. № 5338/2011 г. по описа на Районен съд Перник поради изтичане на законоустановения давностен срок. С решението първоинстанционният съд не е присъдил разноски в полза на нито една от страните по спора. В тази връзка е приел, че по делото липсват данни и твърдения да са предприемани действия по изпълнение след прекратяване на и.д. № 1568/2011 г. по описа на ЧСИ С.Б. което е станало най - късно на 29.09.2019 г. Във връзка с правните си изводи по приложението на чл. 78, ал.2 ГПК съдът се е позовал на следната практика на ВКС: Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о., според която ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, а различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в отношенията между страните - те могат да имат значение само като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника.

С молба от 19.06.2025 г. ищецът е поискал на основание чл. 248 ГПК изменение на решението в частта за разноските, като е изложил твърдения, че направените от него разноски се дължат, доколкото ответникът е оспорил допустимостта на така предявения иск.

С атакуваното Определение № 2232/16.07.2025 г. Районен съд – Перник е оставил искането на И. В. В. по чл. 248 ГПК без уважение. Съдът е посочил, че по спорния по делото въпрос е налице протИ.речива съдебна практика, като се е позовал, от една страна, на Определение № 2367/15.05.2024 г., гр.д. № 759/2024 г. на IV г.о. на ВКС и Определение № 95 4 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о., а от друга – на Определение № 534/06.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4484/2019 г. на ВКС, ГК, III г.о. и други на същото отделение. Съдът не е променил становището си, изразено в решението по същество, като е изложил мотиви, подобни на тези, намиращи се в решението. Посочил е и че ответникът е изразил готовност да предаде изпълнителния лист на ищеца, но той не е указал съдействие.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно предпоставките за освобождаване на ответника от отговорност за разноски са две и са кумулативно изискуеми: ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

По отношение на първата предпоставка - ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, е налице трайно установена практика на ВКС, обективирана в Определение №71 от 21.01.2014г. по ч.гр.д. №17/2014г. по описа на ВКС, ГК, III г.о.; Определение №694 от 25.09.2023г. по ч.т.д.

№1325/2023г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о.,; Определение №1220 от 05.12.2023г. по ч.т.д. №1809/2023г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 2367 от 15.05.2024г. по ч.гр.д. 759/2024г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о.;

Определение № 3252 от 01.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3618/2023 г., III г. о., ГК; Определение №441 от 11.02.2025г. по ч.т.д. №2721/2024г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. и др., според която, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК. В тези съдебни актове е подчертано, че при наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния 5 изпълнител, а само пред съд в исков процес.

Цитираната от ответника и от първоинстанционния съд съдебна практика по определение № 95 от 22.02.2018г. по ч.гр.д. 510/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, определение № 474 от 07.11.2019г. по ч.гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС, IV ГО и определение № 338 от 18.07.2018г. по ч.гр.д. 209/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, не влиза в протИ.речие с горното разрешение, а напротив, допълва го и урежда отговорността за разноски на ответника в хипотеза, при която ответникът не разполага с изпълнителен титул или с друга възможност за процесуална или извънпроцесуална принуда по отношение на позоваващия се на давност ищец по отрицателния установителен иск. Със съдебните актове е направено разграничение между уредбата по ГПК отменен и ГПК в сила от 01.03.2008г., като е подчертано, че съобразно действащия ГПК, в отклонение на предходната уредба, се дава по – широка защита на длъжника и се признава интересът му да установи действителното правно положение и в хипотеза, в която кредиторът не разполага с изпълнителен титул срещу него или с други средства за принуда. Такива са и разгледаните с двата съдебни акта хипотези, като изрично е подчертано, че в тези случаи, когато кредиторът не разполага с изпълнителен титул или други средства за принуда и признае иска, не следва да бъде прието, че е станал причина за завеждане на делото. Изрично е посочено, че „при такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска.