Решение № 1197 от 10.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1197 гр. Варна , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина Ив. Кавърджикова

Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100500609 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивната жалба вх. № 266340/27.01.2021 г. от М.

М. АР., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна ,***, ет. 2, ап. 20, чрез адв. А.Д., против решение № 260094/15.01.2021г. по гр.д. № 7565/2020г. на 35-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен иска й насочен срещу ЕЛ. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ***, с искане до съда да постанови решение, с което да измени режима на лични отношения между ответницата и детето й М.М.М., ЕГН ***, определен съгласно отмененото с решение № 267/ 29.01.2020 год. по гр. д. № 2360 по описа на Варненски окръжен съд за 2019 г. решение № 4405/18.10.2019 г. по гр. дело № 5258 на Районен съд Варна за 2019 год., на основание чл. 59, ал. 9 СК, вр. чл. 128, ал. 2 СК.

Счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, понеже съдът не е обсъдил всички изложени в исковата молба факти и доказателства, а е изградил решението си еднозначно. Изказва несъгласие, че не са налице нови обстоятелства, които да налагат изменение на режима на лични отношения. Детето не е виждало своята баба по бащина линия от м.март 2019г. и ответницата не е търсила детето от влизане в сила на решението през м.март 2020г. Детето М. не иска да ходи при нея и плаче само при започване на разговор на тази тема. Определеният режим на лични отношения на бабата с внучето й е прекомерно завишен. Би донесъл повече негативи, отколкото ползи, поради силно влошените между страните отношения. Не са преценени правилно и събраните по делото доказателства.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което исковата претенция бъде уважена.

1

Въззиваемата страна ЕЛ. П. Н. ЕГН ********** от гр. К., *** не представя писмен отговор.

ДСП-Варна не взема становище по въззивната жалба.

Относно така предявения иск се излагат следните твърдения, респективно възражения от страните:

В молбата си молителката М. М. АР., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна ,***, ет. 2, ап. 20, чрез адв. А.Д., сочи, че ответницата ЕЛ. П. Н., ЕГН ********** от гр. К., *** е баба на детето й М.М.М. по бащина линия.

С решение по в.гр.д. № 2360/2019г. на ВОС, съдът е определил изключително разширен режим на лични отношения на бабата с детето М., както следва: всяка втора събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя; всяка година две седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и бащата не ползва едномесечния си режим на лични отношения с детето М. и всяка година през първата половина на пролетната ваканция и от 12.00ч. на 26.12. до 15.00ч. на 30.12. с пресниване и извън гр. Варна, като връща и взема детето М. в дома на майката.

От м.март 2019г. До настоящия момент лични отношения между детето М. и неговата баба не са осъществявани. Детето не желае да ходи при баба си, като започва да плаче, когато се заговори на тази тема. Детето не се сеща за баба си и мъжа, с когото живее, не иска да разговаря с тях и не ги търси. Тя разбрала от роднини, че бабата ако вземе детето, повече няма да го върне.

Определеният режим на свиждане е прекомерно завишен, и е в ущърб на детето.

Бабата не разполага с нужните условия да се грижи за внучката си. Налице е отчужденост между тях и незаинтересованост от страна на бабата. Липсват й познания какво обича детето, кое не му харесва, какви са интересите му, какви са неговите мечти. Контакт с бабата би донесъл повече негативи за детето, отколкото позитиви, предвид силно конфликтните отношения между нея, като майка и бабата.

Моли се определеният режим на лични отношения на детето М. с баба му по бащина линия да бъде сведен до минимум, т.к. детето не желае да се среща с нея.

Ответницата ЕЛ. П. Н., ЕГН ********** от гр. К., ***, чрез адв. П.С., оспорва исковата претенция в писмен отговор по чл. 131 от ГПК. След влизане в сила на решението по в.гр.д. № 2360/2019г. на ВОС потърсила майката на детето да се уговорят как ще ползва определения от съда режим. След първото позвъняване по телефона ищцата прекъснала връзката, а след това блокирала обажданията й. Опитала се да я потърси на работното й място, но там се обаждали чужди хора, които казвали, че я няма. При поредното обаждане там, й казали, че М.А. е в болница. Притеснила се много. Разбрала от близки, че тя е здрава, но очаква дете от новия си приятел, с когото живее на съпружески начала. Детето М. не живеело при майка си, а при сестра й. Няколко дни преди подаване на исковата молба, 2 все пак се свързала по телефона с майката и я попитала как ще се изпълнява режима с детето. Ищцата й отговорила, че няма да се вижда с детето и не желае да разговаря повече с нея.

Режим на лични отношения с детето не е осъществяван след влизане в сила на решениетжо по в.гр.д. №х 2360/2019г. на ВОС. . Срещи не са имали двете от м.март 2019г., но по причина на поведението на майката. Твърдения, установени по гр.д. № 5258/2019г. на ВРС и в.гр.д. № 2360/2019г. на ВОС не следва да бъдат установявани отново. Условията, с които разполага при отглеждане на детето в дома й в К. са били установени по гр.д. № 5258/2019г. на ВРС и промяна няма. По същото дело е било установено наличието на силна емоционална връзка между нея и внучката й. Иск, основан на обстоятелства, настъпили преди впредходното решение е неоснователн, според страната.

Моли се за отхвърляне на исковата претенция. Цели се ревизия на влязлото в сила решение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства установява следното от фактическа страна :

От представения по първоинстанционното дело препис от решение № 267/24.02.2020г. по в.гр.д. № 2360/2019г. на ВОС, влязло в законна сила на 20.03.2020г., според данните в деловодната система на ВОС и чието изменение се иска, е видно, че e определен режим на лични отношения между ЕЛ. П. Н. и детето М.М.М., р. 11.09.2011г., на осн. чл. 128, ал. 1 от СК, както следва: всяка втора събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 16,00ч. в неделя, с преспиване, бабата Е.Н. може да взема детето М.М.М., като режимът следва да се осъществява на територията на гр. Варна.

- всяка година през първата половина на пролетната ваканция и от 12,00ч. на 26.12. до 15,00ч. на 30.12., бабата Е.Н. може да взема детето М.М.М. с преспиване и извън гр. Варна, като го взема и връща в дома на майката. всяка година по две седмици през лятната ваканция на детето М.М.М., когато майката М.А. не ползва платения си годишен отпуск и бащата Мартин Маринов не осъществява режима на лични отношения с детето М..

Пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата СПЕ, дадено компетентно и безпристрастно и ценено от съда, като неоспорено от страните. Вещото лице поддържа, че връзката на детето с баба му е несигурна и амбивалентна, като детето изпитва 3 противоречиви чувства към баба си-потисната обич, чувство за вина, недоволство, недоверие, тревога, в резултат на което формира реакция на негативизъм, дистанциране, отхвърляне. В момента нагласата на детето към баба му е негативна. Водеща психологична доминанта за М. е темата за дискредитиране на майка й от страна на баба й, продължаващия във времето конфликт между двете, възникналия конфликт на лоялност у детето между различните позиции. Вероятно бабата има неподходящ подход към порастващото момиче, което допълнително предпоставя подценяване на педагогическия авторитет на детето към неговата баба. На това място следва да бъде посочено, че бабата не е оказала съдействие на вещото лице за извършване на необходимото проучване и не е осъществила контакт с него.

Детето няма желание да се вижда с баба си. Нагласата е повлияна от автентични лични преживявания на детето при общуване с баба й и съпричастността към чувствата на значим за нея родител. За възстановяване на естествената близост и доверие, съществувала в ранното детство на М. Маринова с баба й е подходящо, смята вещото лице да се осъществяват в контролирана среда. Допустимо е, при подходящо поведение и адекватен педагогически подход от прародителя към развиващото се дете и съдействието на майката, детето да промени крайно негативната си нагласа, която проектира в отношенията и поведението към баба си. Продължителната раздяла на детето с неговата баба може да доведе до крайна форма на емоционално отчуждение между двете.

ДСП-Варна, чрез социален работник Д.Т. поддържа, че интересът на детето съвпада с уважаване на иска, като при определяне на режима на лични отношения с баба му следва да се има предвид заключението на вещо лице. В интерес на детето е да осъществява режим на лични отношения с баба си, но без да се нарушава неговото психо-емоционално състояние и ежедневен ритъм.

Не се спори между страните, че бабата на детето живее и работи в гр. К..

Представител на ДСП-К. e изготвил социално проучване относно това какви са битовите условия при които живее ЕЛ. П. Н., какво е социалното й обкръжение и какви са нейните нагласи да подпомага и възпитава внучката си М. Маринова и е изготвен социален доклад. Видно бабата на детето живее в жилище, предоставено й от нейния работодател, находящо се в гр. К., ***, ет. 1, за което не заплаща месечна наемна цена.

Жилището се състои от всекидневна, кухня, коридор, спалня, детска стая и санитарни помещения. За госдтуването на детето е приготвена детска стая с две единични легла, бюро и секция. Апартаментът е обезопасен и подходящ за отглеждане на дете. Хигиенно-битовите условия са ммного добри. Е.Н. работи като медицинска сестра в МЦ „Витамед“ в гр. К..

Получава 970.00лв. месечно трудово възнаграждение. Тя има изграден приятелски кръг и в много добри отношения с разширеното семейства. Майката на детето М. и тя, като баба по бащина линия не поддържат никакви контакти. Не е настроена негативно към бившата си снаха. Желае единствено да поддържа контакти с внучката си и да присъства в живота й.

Съгласна е да пътува до Варна за да се вижда с детето.

4

За изясняване на спора от фактическа страна, пред районния съд са изслушани и показанията на водените от ищцата М.А. свидетели: Ж.Д.И.-племенница на ответницата и Р.И.Ж.-леля на ищцата по бащина линия.

В показанията си св. И. излага, че не е виждала Е.Н. повече от година и половина.

Отношенията между бабата и внучката не са добри. Спрели да се виждат, защото бабата говорела лоши неща за майката на детето и го настройва слещу нея. След март 2019г. бабата не е търсила М.. Детето е добре при майка си и по негови думи, не иска да контактува с баба си.

В показанията си св.Ж. сочи, че детето М. не иска да говори за баба си Е. и не желае да обсъждат този въпрос. по бащина линия. Не й е известно след м.март 2019г. бабата да е търсила детето и да е искала да се види с него. Контактът е преустановен защото бабата искала детето да отиде да живее при нея в К. и го настройвала срещу майка му.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните прави следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл. 128, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 128, ал. 1 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от СК, дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето.

Съгласно чл. 128, ал. 2 от СК във вр. с чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

Основателността на молбата по чл. 59, ал. 9 от СК се предпоставя от изменeние на обстоятелствата, при които са били предприети мерките с предходното съдебно решение, настъпили след влизането му в сила и които съществено се отразяват на детето и на ефикасността на взетите по-рано мерки.

Настоящият състав намира, че от предходното определяне на режим на лични отношения на детето М. с баба му Е. Недва е настъпила съществена промяна в обстоятелствата и това е липсата на осъществявяни между тях контакти в продължение на повече от година и четири месеца след влизане в сила на решението по заведеното дело по иска на Е.Н. за определяне на режим на лични отношения с внучката й М.М.М., на осн. чл.