Решение № 68 от 28.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Пазарджик, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.лав Ал. И. като разгледа докладваното от Б.лав Ал. И. Търговско дело № 20225200900186 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 250 и чл. 248 от ГПК.

Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 43/18.04.2024 г., с което съдът е осъдил ответника „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, да заплати на ищеца Т. Й. В. сумата в размер на 35 000 лв., предявен като частичен иск за сумата oт 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата в р-р на 1710 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от ПТП, настъпило на 23.05.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от 27.10.2022 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над уважените 35 000 лв. до претендираните 70000 лв., частично от 100 000 лв., ведно със законната лихва за забава от 27.10.2022 г. до окончателното изплащане, като неоснователен. Осъден е ответника да заплати на адв.П. К. от АК – София , сумата от 1725 лв., представляваща адв. възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., съразмерно на уважената част от иска. Осъден е ищеца ОСЪЖДА Т. Й. В. да заплати на ответния застраховател, сумата в р-р на 1317,50 лв. - разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед отхвърлената част от иска.

По делото е постъпила молба вх. № 4781/20.05.2024 г. от пълномощника на ищеца Т. В., с искане по чл.247 ГПК за поправка на допусната ОФГ в диспозитива на решението, където да бъде записано, че искът за претендираната законна лихва върху присъдените обезщетения се отхвърля за периода от 31.05.2022 г. до 27.10.2022 г.

Изложени са съображения, че в мотивите съдът приел, че в случая законната лихва за забава следва да се присъди, считано от 27.10.2022 г., след изтичане на срока по чл. 496 КЗ, но поради пропуск,съдът пропуснал да се произнесе със съответен отхвърлителен диспозитив по заявената претенция за законна лихва, претендирана от 31.05.2022 г. до датата 27.10.2022 г.

При условията на евентуалност с молбата се поддържа произнасянето на съда в посочения смисъл да бъде извършено съответно по реда на чл. 250 ГПК.

От пълномощника на ищеца адв. П. К. е постъпила и молба вх. № 1

4780/20.05.2024 г., с искане за изменение на така постановеното решение в частта му за разноските. В същата са изложени съображения, че съдът неправилно определил размера на дължимото се в полза на посочения процесуален представител възнаграждение, ведно с ДДС, съобразно уважената част от исковете, тъй като в случая били предявени три отделни иска за неимуществени и имуществени вреди, по отношение на всеки от които се дължал отделен хонорар при условията на чл.2, ал.5 НМРАВ. Сочи се, че за уважения иск за неимуществени вреди в размер на 35000 лв. се дължало минимално възнаграждение в размер на 3750 лв. с ДДС, а за изцяло уважения иск за имуществени вреди от 1710 лв. – адв. възнаграждение в размер на 565,20 лв. с ДДС, или общо 4315,20 лв., вместо неправилно присъдените от съда общо 1725 лв.

Предвид на изложеното е поискано изменение на решението чрез присъждане на допълнително на още 2590,20 лв.

С предоставения срок за отговор по повод на така постъпилите искания е депозирано становище вх.№ 5612/12.06.2024 г. от ответника ЗК „Лев Инс“ АД, в който се сочи, че решението следва да бъде допълнено с отхвърлителен диспозитив относно претендираната законна лихва върху главниците за периода от 31.05.2022 г. – 27.10.2022 г. По отношение молбата за изменение в частта за разноските се възразява, че същата е неоснователно поради което следва да бъде оставена без уважение.

Поддържа се, че адв.възнаграждение се определя върху уважения размер на претенцията, съобразно извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, а не според броя на предявените искове. Сочат се съображения. Възразява се и че при определяне на възнаграждението по чл. 38 ЗА не се присъжда ДДС, поради липса на предпоставките за начисляването на такъв. Цитират се разпоредбите на §2 от ДР на НМРАВ и текстовете на чл.25, ал.7, чл. 82, ал.1, чл. 86, ал.1 и чл.113, ал.4 от ЗДДС. Наред с това се моли съда да вземе предвид и практиката на СЕС, възпроизведена с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, относима към приложението на чл. 78, ал.5 ГПК.

Съдът приема, че исканията за поправка респ. допълване на решението и за изменение на решението в частта за разноските са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

І. По искането за поправка, респ. за допълване на решението :

Констатира се, че претенцията, с която е бил сезиран съдът действително инкорпорира и изрично искане за присъждане на законна лихва върху главниците за периода от 31.05.2022 г. до окончателното им изплащане. В мотивите си съдът е приел, че момента, от който тече законната лихва за забава върху присъдените обезщетения и по отношение на която след изтичане на 3-месечния срок, следва да се уважи претенцията е датата 27.10.2022 г. Въпреки това в диспозитива на решението съдът не се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив по отношение на периода 31.05.2022 – 27.10.2022 г., за който следва да се приеме, че претенциите за законна лихва се явяват неоснователни.

Съобразно практиката на ВКС (обективирана в Решение № 95 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1625/2009 г., I г. о. и др.) една от хипотезите, в които се приема, че съдебното решение е непълно е именно, когато съдът не се е произнесъл в диспозитива по целия спорен предмет - например когато няма решение за част от спорното право, по един от съединените искове, както и по допълнителните искания за присъждане на плодове, лихви, разноски и т.н. Именно такъв е и процесния случай, а изложеното налага въпросната непълнота да бъде преодоляна по реда на чл.250 ГПК, чрез допълване на решението в посочения по-горе смисъл чрез отхвърляне на претенцията 2 за законна лихва върху присъдените главници за периода 31.05.2022 г. – 27.10.2022 г., като неоснователни.

ІІ. По искането за изменение на решението в частта за разноските : Съдът приема, че молбата по чл. 248 ГПК се явява частично основателна.

Видно е, че от ищеца е представено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие (стр. 6), от които е видно, че по отношение на адв. П. К. не е било уговорено изплащането на адв. възнаграждение, а като основание за безплатното представителство е посочен чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Видно е също така и че адвоката е претендирал изплащането на възнаграждение с вкл. ДДС, респ. към списъка по чл. 80 ГПК (стр. 545) са представени данни за идентификационен номер и регистрацията й по реда на ЗДДС.

Неоснователни са съображенията на молителя, че възнаграждението се изчислява върху целия предявен размер на частичната претенция за неимуществени вреди. Същото се изчислява върху уважения размер на материалния интерес.

Разпоредбата на чл.2, ал.7 от НМРАВ е приложима във вътрешните отношения между представител и представляван, но определеното по този ред адвокатско възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната страна в производството. (в този смисъл е и съдебната практика- напр. Определение № 3385/7.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3531/2023 г., IV г.о. и др).

Основателен е доводът, че съгласно чл.2, ал.5 от НМРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Следователно, на адв. К., следва да се определи минимално възнаграждение по всеки отделен иск - за имуществени и неимуществени вреди, а не като сбор от цената на отделните искове (в този смисъл е преобладаващата съдебна практика, обективирана в Определение № 118 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч.т.д. № 1469/2020 г. І т.о., Определение № 60309 от 02.08.2021 г. на ВКС по ч.т.д. № 2005/2020 г. на ІІ т.о., Определение № 404 от 26.10.2020 г.на ВКС по ч.гр.д. № 2883/20 г. ВКС, IV г.о., Определение № 228 от 02.06.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 862/2022 г. на I т.о. , Определение № 164 от 12.05.2020 г. на ВКС по ч.т.д. № 1723/2019 г. на І т.о., Определение № 423 от 04.10.2019 г. на ВКС по ч.т.д. № 1789/2019 г. на І т.о.

Вярно е също така и съображението, че съгласно § 2а от ДР на НМРАВ, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от възнаграждението.

Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим, както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.2 ЗА, в които размерът на възнаграждението се определя от съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ЗДДС, в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по НМРАВ, изчислен върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави и 20 % ДДС. (В този смисъл е и константата практика на ВКС - Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 736/2023 г.; Определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. №2559/2016 г., ІІ т.о.; Определение № 490/19.09.2017 г. по ч.т.д. № 1082/2016 г., ІІ т.о.;

Определение № 91/31.01.2018 г. по ч.т.д. № 1700/2017 г., ІІ т.о.; Опр. № 660/03.12.2018 3 г. по ч.т.д. № 2784/2018 г., ІІ т.о.; Опр. № 50207/11.10.2023 г. по т.д. № 1940/2022 г. I и др.)

В мотивите на решението съдът е посочил, че определя адв. възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, съразмерно на уважената част от иска в размер на 1725 лв., която сума следва да се възложи върху ответника.

Видно е, че уважената част на претенцията за неимуществени вреди е в размер на 35 000 лв., поради което дължимото адв. възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, изчислено по реда на чл. 7, ал.2, т.4 от НМРАВ възлиза в размер на 2450 лв. без ДДС, а за уважената претенция за имуществени вреди от 1710 лв. се дължи възнаграждение в размер на 471 лв. без ДДС. С оглед на изложените по-горе съображения се налага освен това и изводът, че към всяко от определените възнаграждение ще следва да се прибави и 20% ДДС, при което за уважения размер на претенцията за неимуществени вреди то ще възлиза в размер на 2450 лв. без ДДС или 2940 лв. с ДДС, а за уважената претенция за имуществени вреди от 1710 лв. - в размер на 471 лв. без ДДС или 565,20 лв. с ДДС.

Ето защо и при тези данни в резултат на изменението вместо посочените в решението 1725 лв., на адв. К. ще следва да присъди адв. възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в общ размер на 3505,20 лв. с вкл. ДДС, в който смисъл следва да се бъде произнасянето на съда по реда на чл. 248, ал.3 ГПК

Предвид на гореизложеното и на основание чл.250, ал.3 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд

РЕШИ:

І. ДОПЪЛВА на основание чл. 250 ГПК Решение № 43/18.04.2024 г. по т.д. № 186/2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик, като

ОТХВЪРЛЯ претенциите на ищеца за законна лихва за забава върху присъдените главници за периода от 31.05.2022 г. до 27.10.2022 г., като неоснователни.

ІІ. ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 43/18.04.2024 г. по т.д. № 186/2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ №67А, да заплати н а адв.П. К. от АК – София, сумата от 3505,20 лв. (три хиляди петстотин и пет лева и двадесет стотинки) с включен ДДС, представляваща общ размер на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от предявените искове за имуществени и неимуществени вреди на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския Апелативен съд.