Решение № 3915 от 03.07.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 03.07.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.

МАРИНА ГЮРОВА при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 586 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 462215/01.08.2018г. по гр.д. № 87663 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 124-ти състав М.О.У.,

ЕГН ********** с постоянен адрес *** е осъден да заплати на „М.И.”ЕООД, ЕИК********със седалище и адрес на управление: гр. София, район Подуяне, ул. „********, ет********сумата от 4107,24лв. представляващи левова равностойност на 2100 евро, изчислени по курса на БНБ, представляващи неплатено възнаграждение по чл. 2 от договор от 16.03.2017г. ; сумата от 13 690,81лв., представляващи левова равностойност на 7000 евро, изчислени по курса на БНБ, представляващи неплатена неустойка по чл. 4 от договор от 16.03.2017г.; както и сумата от 1912лв., представляващи съдебни разноки, отхвърлено е искането на М.У. за присъждане на разноски по делото.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5138755/03.09.2018г. по регистъра на СРС депозирана от ответника по исковете М.О.У.,

ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Ч.в.,*** в часта, с която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е недопсутимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че исковата молба е нередовна, районинят съд не обсъдил събраните доказателства и направените от ответника възражения. Задълженията на ищеца по договора не били изпълнение от него, ІІІ-то лице ги било изпълнило.

Ищецът по договора имал задължение да окаже съдействие на ответника при покупка на имота, посоче в договора, но това не било направено. Договорът за последничество сочел задължение на ищеца не само да организира огледи, но и посредничество с оглед постигане на сключване на договор. В случая ищецът само организирал оглед на имота, но това не било достатъчно, за да възникне вземането му за възнаграждение. Ищецът не бил активна страна във водене на преговори, не предпирел действия по подготовка на документи за извършване на сделка, ответникът изрично оспорил извършването на такива действия от ищеца и те останали недоказани по делото. Не било възникнало и вземане на ищеца за плащане на неустойка, защото ищецът не бил изправна страна по договора. Отделно не можело да се кумулира иск за реално изпълнение с иск за неустойка за неизпълнение. Неустоечната клауза била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Размерът на същата била в противоречие с очакваните вреди от неизпълнението. Претендирал е разноски.

Въззиваемият-ищец– „М.И.”ЕООД, ЕИК********със съдебен адрес: адв. М.М.,*** в предоставения срок е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението е правилно.

Исковата молба била редовно, установило се валидно правоотношение между страните по договор от 16.03.2017г., по което ищецът си бил изпълнил задълженията в резултат на които ответникът сключил договор на 01.06.2017г. за покупка на имота, тази сделка ответникът бил сключил без знанието и учстието на ищеца, не му била платено възнаграждението, и така възникнало вземането на ищеца като за възнаграждение, така и за неустойка по раздел ІІІ,т. 4 от договора. Тази неустойка по раздел ІІІ,т. 4 от договора обхващала неизпълнение на задължението за плащане на възнаграждение, но и сключване на договор без знанието и участието на ищеца. С договора били уговорени две неустойки в тежест на ответника – едната само за неизпълнение на задължението за плащане на възнаграждение, а втората по раздел ІІІ,т. 4 от договора била освен за неизпълнение на задължението за плащане на възнаграждението и за сключване на сделката без учаситие и знание на ищеца. Нямало пречка да се присъдят едновремнно и двете вземания, това било събразно принципа за пълна обезвреда на ищеца. Клаузата за неустойка била валидна, тя компенсирала разходите на ищеца и извършените действия за изпълнение на задълженията по договора.Действително ищецът бил изчакал известно време за изпълнение на задължениета, но това било по искане на ответника, нуждаещ се от време с оглед осигуряване на кредит за закупуване на имота, ответникът възпрепятствал ищеца да си изпълни задълженията по договора , ответникът не бил оспорил твърденията на ищеца че е предприел действия по подготовмка на документи за извършване на сделката и правилно районинят съд ги приел за безспорни. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2031603/15.12.2017г., изпратена по пощата на 14.12.2017г. , уточнена с молба от 05.12.2019г. от М.И.”ЕООД, ЕИК********срещу М.О.У., ЕГН **********, с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: на основание на чл. 79 вр. с чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4107,24лв. като левова разностойност на 2100 евро , представляващи неплатено възнаграждение по раздел ІІІ, чл. 2 от договор от16.03.2017г. за посреднически услуги за покупко-продажба на апартамент № 123, ж.к. „********гр. София; на основание на чл. 92 от ЗЗД сумата от 13 690,81лв. като левова рамвностойност на 7000 евро, представляващи неустойка по раздел ІІІ, чл. 4 от договор от16.03.2017г. за посреднически услуги за покупко- продажба на апартамент № 123, ж.к. „********гр. София – за сключване на договор за покупко-продажба за имота без посредничество на ищеца и без заплащане на възнаграждение. Н|авело е твърдения, че с ответника сключили договор на 16.03.2017г., с който ищецът се задължил да посредничи за за покупко- продажба на апартамент № 123, ж.к. „********гр. София при цена от 70 000 евро, ищецът изпълнил задълженията си по договора, като предложил този имот на ответник, осигурил му оглед на 16.03.2017г. в присъствието на собственика на имота – Ж.П., ищецът предоставил на ответника съдействие за по-нататъшни преговори и други действия във връзка с покупко-продажбата, направил проверки, предложил още пазарни оферти на ответника и други дължими по договора действия.

Посочил е, че през юни 2017г- узнал , че ответникът е закупил имота на 01.06.2017г., това станало без знанието и участието на ищеца, поради което и за ищеца възникнало взелане срещу ищеца за плащане на възнаграждението по посредническия договор, както и за неустойка за закупуване на имота без посредничеството на ищеца. Претендирал е разноски.

Ответникът М.О.У., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че исковата молба не отговаряла на изискванията по чл.

127, ал. 4 от ГПК, а и предавените искове били неоснователни. Действително страните били сключили договор на 16.03.2017г. с предмет посредничество за сключване на договор за покупко-продажба на апартамент № 123, ж.к. „********гр. София .

Ищецът не изпълнил задълженията си по този договор и не му се дължало възнаграждение, ноито неустойка. Ищецът осигурил оглед на имота и с това се изчерпвало изпълнението на задълженията му по договора. Те обаче, обхващали съдействие за по-нататъшни преговори, действия по покупко-продажбата, включително извършване на проверки, предлагане на други пазарни оферти и др., които задължения не били изпълнени от ищеца. Ответникът изчакал 1 месец след огледа ищеца да си изпълни тези задължения – да оцени имота, да информира ответника поне веднъж седмично за текущо съсотяние на покупката, да съдейства за подготовка на всички обичайно необходими документи за покупката, да съдейства на ответника за избягване на рискове по сделката, но това не било направено. Ответникът не разполагал с време и се принудил сам да търси имот, възложил на Д.Д.да разлепи обяви в кв. Левски, че търси имот, на обявата отговорила Ж.П., при огледа на имота ответникът установил че това е същия имот, който преди месец му бил показан от ищеца, но доколкото ищецът повече от 1 месец не го уведомявал за изпълнение на задълженията му ответникът провел самостоятелно преговори с Ж.П., направил необходимите проверки и сключил предварителен договор с помощта на нает от него адвокат и сключил сделката за продажба на имота .Претендираната неустойка била нищожна поради противоречие с добрите нрави, размерът й не съответствал на очакваните вреди от неизпълнението, а и не можело да се претнедира едновремнно възнаграждение и неустойка за неизпълнение на задължението за плащането му. Претендирал е разноски.

По делото е приет неоспорен от страните договор от 16.03.2017г., носещ подпис за страните по него, озаглавен „договор за поръчка“ , съгласно който ответникът е възложила на ищеца да посредничи про продажбата на апартамент № 123, ж.к. „********гр. София с продажна цена от 70 000 евро срещу възнаграждение от 3% от продажната цена при покупка на имота, което се дължи при сключване на предварителен договор. Съгласно раздел ІІ от договора ищецът е поел задължение да оцени имота с оглед на характеристиките му, да информира ответника за текущото съсотяние на покупката поне веднъж седмично, след сключване на предварителния договор да съдейства за подготовката на всички обичайно необходими документи за извършването на сделката, да организира нотариалното изповядване на сделката и съдейства за изплащане на окончателната цена в договорения срок,д а съдейства на ответника със съвети , за да избегне рискове при покупката, като ответникът е следвало да представи на ищеца нсички необходими му документи за подписване на договора за продажба, за да се избегнат всички рискове при продажбата. Съгласно раздел ІІІ т. 3 от договора при неплащане на възнаграждението на ищеца ответникът дължи плащане на неустойка в размер на 10% от обявената в договора цена независимо от възнаграждението. Съгласно раздел ІІІ, т. 4 от договора при покупка на имота от ответника или свързани с него лица без посредничество на ищеца ответникът дължи плащане на неустойка в размер на 10% от обявената в договора цена независимо от възнаграждението.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 169/01.06.2017г., съставен от нотариус М.Н., рег. № 362 на нот.К., съгласно който Ж.П. Петрова е продала на М.О.У. и П.А.П.апартамент № 123, ж.к. „********гр. София с продажна цена от 70 000 евро, от които 123600лв. ще бъде платена с кредит от УниКредит Булбанк”АД, а 13308,10лв. е платена преди подписването на нотариалния акт.

Приета е нотариална покана съставена от нотариус Ц.С., съгласно която на 02.11.2017г. ответникът е получил покана от ищеца за плащане на процесните суми на основание на чл. 2 и чл. 4 от раздел ІІІ на договора.

Разпитан по делото св. Д.Д.е посочил, че познава ответника, знаел, че търси апартамент в кв. Левски, гр. София от дълго време , че се среща с брокери. Посочил е, че приятелката на ответника била в напреднала бременност и за да стане по-бързо покупката на имот свидетелят предложил на ответника да пуснат свои обяви, че ответникът търси апартамент в кв. Левски, в който свидетелят живеел. Посочил е, че пуснали в пощенски кутии на апартаменти в кв.

„Левски-В”, обадили се няколко човека, направили огледи на предлаганите от тях имоти. Заявил е, че му се обадила Ж.П., която му казала, че нейна позната й дала телефонния му номер, направили връзка между ответника и Петрова и те отишли на оглед.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Исковата молба е уточнена с молба на ищеца от 05.12.2019г. , вземанията, предмет на делото са индивидуализирани по реда на чл. 127 от ГПК , сочат основание и размер на същите по еднозначен начин и доводи на въззивника – ответник по исковете в обратния смисъл са неоснователни.