Определение № 243 от 05.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 243 гр. Варна, 05.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Г. М.

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от М. Г. М. Въззивно частно търговско дело № 20263001000161 по описа за 2026 година

Производството по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от ответника „Агростил“ ООД, представляван от адвокат М. М. срещу определение № 22/11.02.2026 година постановено по търг. дело № 11/2025 година на РОС, с което е оставена без уважение молба на дружеството, с която е поискано изменение на постановеното по делото решение, по повод произнасянето по разноските.

В частната жалба се поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се поддържат възраженията, че при предоставена правна защита по реда на чл. 38 ЗА е необходимо да се установят предпоставките за осъществената работа, както и възражението за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение. Позовавайки се на практиката на СЕС се прави извод, че присъденото възнаграждение на адвоката е необосновано по размер, поради което подлежи на редуциране.

Иска се отмяна на обжалваното определение и цялостното отхвърляне на претендираните разноски за адвокат.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по спора, като тезата поддържана в частната жалба се оспорва като неоснователна и необоснована. Излага се, че присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА се следва, доколкото като доказателство по делото е представен договор за правна защита и съдействие, а определеното възнаграждение е справедливо, като правилно Наредба № 1/2004 година е взета като ориентир, както и са отчетени относими факти и обстоятелства по делото, които са дали отражение в извода относно обема и сложността на извършените от процесуалния представител действия.

Въззивната инстанция намира жалбата за процесуално допустима, подадена в предвидените срокове за обжалване, срещу съдебен акт подлежат на контрол и при интерес от провеждане на обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

1

Производството пред първата инстанция е образувано по предявения от А. С. А. срещу „Агростил“ ООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за установяване, че ищецът не дължи на ответника, вземания по изпълнителен лист, в общ размер на 567 841,30, от които сумата от 155 097,31 лева – главница по запис на заповед от 20.08.2003 година, ведно със законната лихва от 21.01.2004 г. до изплащане на задължението, сумата от 16 657,45 лева – неустойка върху главницата по записа на заповед за периода 09.09.2003 г. – 19.01.2004 г., сумата от 3774,55 лева – разноски в производството, сумата в размер на 374 900,47 лв законна лихва за периода 21.01.2004 г. – 19.03.2025 г., както и сумата 17 376,33 лева – такси по тарифа към ЗЧСИ, както и държавни вземания в размер на 35,19 лв., дължими към 19.03.2025 година, поради изтекла погасителна давност.

Няма спор между страните, че ищецът по делото е представляван от адвокат, който е предоставил защита на страната по реда на чл. 38 ЗА.

Представен е договор за правна защита и съдействие (л. 16 от делото), като страната е направила искане за присъждане на разноски в преклузивните срокове за това. Като насрещната страна е отправила искане по чл. 78, ал. 5 ГПК. Видно от договорът за правна защита, същият е сключен на 28.03.2025 година, съответно преди приетите промени в ЗА и Наредба № 1/2004 година. С постановеното по делото решение исковата претенция е уважена изцяло, съответно са разпредели разноски по правилата на чл. 78 ГПК.

По възраженията на жалбоподателя за недължимост на възнаграждение:

С оглед на това, че по делото е представен договор за правна защита, а съответното процесуално представителство е по реда на чл. 38 ЗА, то са изпълнени предпоставките за определяне и присъждане на възнаграждение в полза на адвоката на страната. В практиката си Върховният касационен съд приема, че правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 ЗАдв е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което се присъжда на адвоката.

За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 -3 ЗАдв., като не се проверява и не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката и изобщо обстоятелството, на което е уговорена безплатна правна помощ /така определение № 192 от 17.01.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4191/2024 г., I г. о., ГК, определение № 515/02.10.2015 г. по ч. гр. д.

№ 2340/2015 г. на ВКС, І т. о., определение № 365 от 17.07.2017 г. по ч. т. д. № 894/2017 г. на ВКС, І т. о., определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, І г. о.; определение № 731 от 09.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5256/2014 г. на ІІІ г. о. и др. /. Въззивната инстанция споделя тази практика, като възражения в обратен смисъл намира за неоснователни. В този смисъл разноските за адвокатски хонорар са дължими.

По размера на разноските:

Съгласно задължителните разяснения в мотивите към т. 3 от 2

Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при определяне размера на подлежащите на възстановяване на спечелилата спора страна по делото разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение при направено от насрещната страна възражение за прекомерност, съдът се ръководи от посочения в чл. 78, ал. 5 ГПК критерий "правна и фактическа сложност на делото", които са специфични за всеки отделен случай. Според формираната след приемането на обвързващото националните съдилища решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав (в т. ч. определения по ч. т. д. № 757/23 г. на I т. о., ч. т. д. № 961/23 г. на I т. о., ч. т. д. № 757/23 г. на I т. о., ч. гр. д. № 2071/25 г. на ІІ г. о. на ВКС и др.), съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., а тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на размера, в който страната следва да бъде компенсирана за направените от нея разноски по водене на делото, е освен правната и фактическа сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от съда и страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика, са също обемът и конкретният начин, по който е оказана от процесуалния представител на страната в съответната инстанция адвокатска защита, както и конкретните обстоятелства, при които е протекло делото.

Отнесени към настоящия случай, посочените разрешения налагат извода, че обемът и начинът на оказаната от процесуалния представител, с оглед на конкретните обстоятелства, е съответен и не са налице основания за неговото намаляване. Действително производството по делото се е развила само в едно съдебно заседание, но по делото са представени и прегледани множество на брой писмени доказателства, с които адвокатът на страната се е запознал и е депозирал възражения. За да изготви исковата молба, да наведе направените в нея възражения и твърдения, работата на процесуалния представител е включвала запознаване с материали от водено изпълнително производство, които също не са малки по обем. Следва да се отбележи и големият материален интерес, предмет на производството, както и неоснователните възражения за извършени цесии от ответната страна, срещу които възражения е проведена успешна защита от страна на ищеца. За да осъществи качествена защита, за адвоката е било нужно да се запознае със съдебната практика по подобни случаи. Това, че защитата е предоставена по реда на чл. 38 ЗА не отнема от потребността адвокатската услуга да е квалифицирана. На страната е предоставена успешно професионална помощ в защита на нейните интереси, като атестат за това е цялостното уважаване на исковата претенция, който резултат не е оспорен по същество от ответната страна. Поради това и определеният размер от 11 675,17 лева е справедливо определен, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата и спрямо сборния размер на претендираната главница, неустойка и разноски в производството.

С оглед на изложеното частната жалба е неснователна и следва да се остави без уважение. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, Варненският апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 22/11.02.2026 година постановено по търг. дело № 11/2025 година на РОС, с което е оставена без уважение молба на ответника „Агростил“ ООД за изменение на постановеното по делото решение по реда на чл. 248 ГПК.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4