Решение № 2 от 04.02.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Л., 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20244320200248 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и след. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ****. на Началник РУ в ОДМВР - Л., РУ - Л..

Жалбоподателят Г. А. И., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.

Л.,обл.Л., ул. З.П.№**, излага, че в законоустановеният срок изцяло обжалва горепосоченото НП, с което са му наложени следните наказания: чл. 174, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП глоба по в размер на 2000,00 /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 /десет лева/ и по Наредба N 1з от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 15 контролни точки. Посочва се, че така постановеното НП е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и издадено в нарушение на нормите на ЗАНН. Посочено е, че в съдебно заседание ще бъдат доразвити оплакванията.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Р. М. от ЛАК с пълномощно по делото. Адв. М. поддържа жалбата с искането за отмяна на Наказателното постановление. Твърди, че отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол не е доказан по безспорен начини. Посочва, че от полицейските служители е установено, че доверителят му е дал проба за алкохол чрез Алкотест Дрегер, но същата не е била валидна. Твърди, че доверителят му е бил лишен от възможността да предостави проба за изследване чрез доказателствен анализатор и такъв не му е бил предлаган. Следващият метод, който му е бил предложен е медицинско изследване, като според адв. М. от доказателствата по делото не е установено, че жалбоподателя е заведен до Спешен център за предоставяне на кръвна 1 проба или, че му е бил предоставен съответен талон, с който да му бъде осъществено това изследване. Излага доводи, че поради задържането на доверителя му е била ограничена възможността да посети ФСМП и да предостави кръвна проба в посоченият времеви интервал. Посочва, че жалбоподателя е бил задържан за времето, в което е следвало да се яви за медицинско изследване във ФСМП – Л. и по този начин са му накърнени правата. Заявява, че е налице незаконосъобразно НП и моли съда да го отмени. Не претендира заплащане на разноски.

Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Разпитани са свидетелите: Ц. Д. С. – актосъствител, Г. В. Г. – свидетел по акта, И. Х. Й. – свидетел по отказа на лицето да подпише предоставеният му талон за медицинско изследване, Г. П. И. – живуща на семейни начала с жалбоподателя.

Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:

На 10.05.2024г. свидетелите Ц. С. /мл. автоконрольор/ и Г. Г. /старши полицай/ били на работа. Около 22:20 часа св. С. получил сигнал на личния си телефон за автомобил, вероятно управляван от пиян водач. В сигнала се сочело, че водача движейки се по ул. „С.д.“ опитвал да завие по ул. “Н.Б.“, форсирал автомобила и го опрял до контейнер, след което тръгнал отново и го качил на тротоара. След това на кръстовището с ул. „О.“ го подпрял в един дувар и потеглил отново по ул. „Н.Б.“. Служителите се намирали в близост и реагирали бързо като на кръстовището на ул. “Н.Б.“ и ул. “К.“ в гр. Л. установили л. а. „Ф.Г.“ с рег. № *****, собственост и управляван от Г. А. И., ЕГН ********** от гр. Л.. Автомобила минал предпазна мрежа и бил качен на бордюра като част от него се намирала върху зелените площи. Задното му стъкло било счупено, водача продължавал да го форсира, а той боксувал. Св.

С. разпоредил на водача да изгаси автомобила и да слезе от него. Липсвала ответна реакция, което наложило служителите да извадят шофьора от колата.

По данни на полицаите водача е бил неадекватен. Не предоставил СУМПС.

Същият започнал да буйства и да ги обижда, което наложило поставянето на помощни средства – белезници. На водача било обяснено, че следва да бъде тестван за алкохол като му е предоставено техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с номер ARBB – 0098. Водача Г. И. не изпълнил правилно инструкциите по протичане на теста и продължил да обижда полицаите заявявайки им, че няма да дава тестове и че не е употребил алкохол.

Междувременно И. бил задържан в 22:30 часа и отведен в РУ – Л., където отново е поканен да бъде тестван за алкохол с техническото средство Алкотест Дрегер. Жалбоподателя отказал да подпише заповедта за задържане, отказал да бъде тестван за алкохол, за което му бил издаден талон за медицинско изследване с номер *** и валидизиран с осем броя холограмни стикери с номер *** Обяснено било на жалбоподателя, че може да даде биологична проба във ФСМП – гр. Л., но последния отказал да предостави 2 такава. Отказал да подпише издаденият му талон за медицинско изследване и да получи копие от него. Свидетел по отказа на лицето да подпише талона е станал св. И. Й. – служител на РУ - Л.. За нарушението на водача е съставен АУАН серия „**“ с № ****г., за това, че на 10.05.2024г. в 22:20 часа в гр. Л. на кръстовището на ул. „Н.Б.“ и ул. „К.“, управлявал собствения си лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ***, като нарушил: Отказва да бъде тестван за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARBB – 0098. Издаден талон за медицинско изследване с номер *** и валидизиран с осем броя хомограмни стикери с номер *** и на следващо място не представя свидетелство за управление на МПС, с които е нарушил разпоредбата на чл.

174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от с.з. И. отказал да подпише акта, като отказа му е удостоверен с подпис на свидетел. С акта са свалени и иззети табелите на автомобила.

Административно наказващият орган е приел, че нарушението по чл.

174, ал. 3 от ЗДвП е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите. В него освен заради отказа на водача да му бъде извършена проверка с техническото средство Алкотест Дрегер 7510 с номер ARBB – 0098 за установяване употребата на алкохол, е добавено и че той отказва да даде кръвна проба за химически анализ за установяване наличието на алкохол въз основа на издадения талон за медицинско изследване номер ***. По делото няма данни в срока по чл. 44, ал.

1 от ЗАНН да са постъпвали възражения срещу акта.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 30.08.2024 г., а жалбата срещу него е подадена на 13.09.2024 г.

Наказателното постановление съдържа изискуемите от чл. 57 ЗАНН задължителни реквизити. Спазен е предвиденият в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок за издаване на наказателното постановление. Издадено е от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47 ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен полицейски орган, съобразно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 37 ЗАНН, който има право да съставя актове за констатирани административни нарушения по ЗДвП. Съставеният АУАН отговаря на императивните изисквания на чл. 42 ЗАНН, спазена е и процедурата по неговото съставяне и предявяване за подпис на нарушителя. Отказана нарушителя да го подпише е удостоверен с подпис на свидетел.

В хода на осъществения цялостен контрол за законосъобразност на НП съдът провери редовността и на акта, въз основа на който е издадено то. По отношение на двата административни акта, които са издадени в хода на административно наказателното производство, не са констатирани нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението, с оглед съдържанието на НП и акта, напълно съответства на изискването на закона, постановено във връзка с гарантиране правото на защита на нарушителя да 3 разбере какво нарушение му се вменява. Посочени са дата, място, дори и час на извършване на нарушението. Последното е описано достатъчно изчерпателно – като водач на МПС отказва да бъде изпробван с техническо средства за установяване на алкохол и отказва да даде кръвна проба за химически анализ за установяване наличието на алкохол.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

На първо място на жалбоподателя Г. И. е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която в частта си за установяване употребата на алкохол предвижда санкция на нарушител - водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство или не е изпълнил даденото му предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е от т. нар. многоактни нарушения, които предполагат две и повече прояви на дееца, всяка от която поотделно не е нарушение, но при съвкупното им проявление ще е налице обществена опасност, предвид определената им характерна обективна и субективна връзка. Съюзът "или" в нормата сочи единствено на алтернативност на способите, по които може да се установява употребата на алкохол и едва когато водачът е отказал да изпълни това вменено му от закона задължение по първият и някой от другите два способа, то тогава ще е налице осъществен състав на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП . Точно затова и предвидената за това нарушение санкция е значително по-висока, в сравнение с другите предвидени в ЗДвП, доколкото отказа за изпробване е обвързан с предположението за употреба на алкохол, което няма как да бъде установено по друг начин, освен по предвидения в закона и наредбата ред, тъй като и при трите се изисква съдействие на дееца. Не на последно място, по този начин се цели да бъдат санкционирани и водачи, които отказвайки начините за установяване употребата на алкохол, търсят да осуетят реализирането спрямо тях на административнонаказателна или наказателна отговорност, предвидени за управление на автомобил след употребата на алкохол или друго упойващо вещество. Така че водача следва да е отказал проверката по първия начин (техническо средство) и по някой от другите два (изследване с доказателствен анализатор или вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване), какъвто е и описания в обжалваното наказателно постановление случай.

Иначе не би се стигнало до ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Разбирането, че е достатъчно да е налице само отказ да бъде изпробван с техническо средство или пък само неизпълнение на предписанието за медицинско изследване концентрацията на алкохол в кръвта или с доказателствен анализатор, би довело на практика до абсурдни ситуации. Законодателят е предвидил, че едва когато откаже два от трите алтернативно предвидени способа за установяване употребата на алкохол, следва да се приеме, че всъщност той цели осуетяване установяването на този факт и тъй като няма как без негово съдействие да стане това, е предвидена значително завишена административнонаказателна 4 санкция, в сравнение с другите предвидени в ЗДвП такива.

В настоящия случай съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на посочените в НП място, дата и час, жалбоподателят И. е управлявал посочения собствен лек автомобил, т. е. притежавал е качеството "водач" по смисъла на § 6, т. 26 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП .

Спорно е обстоятелството и в този смисъл са и отчасти доводите в защитата на жалбоподателя, дали е имало отказ от страна на И. да бъде изпробван с техническото средство или както се твърди е направил опити да даде проби, но без успех. В тази връзка съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Ц. Д. С. – актосъствител, Г. В. Г. – свидетел по акта, И. Х. Й. – свидетел по отказа на лицето да подпише предоставеният му талон за медицинско изследване, които цени като обективни и непротиворечиви. Няма данни свидетелите да са пристрастни към случая или да са мотивирани по някаква причина в уличаването на жалбоподателя в извършването на нарушение. С. и Г. са категорични, че жалбоподателят умишлено не е изпълнил правилно инструкциите посочени от тях за отчитане на резултатите от техническото средство. Нещо повече, св. Г. посочва, че умишлено жалбоподателя не е надувал необходимото количество въздух, или е дърпал навътре. Св. Й. заявява, че в негово присъствие, след като жалбоподателя е бил задържан и откаран в РУ – Л., отново е бил поканен да бъде тестван за алкохол, но той е отказал.