Решение № 116 от 01.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Бургас, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Дарин В. Христов като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262100600330 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод въззивна жалба от адв.Станко Кралев – БАК, като защитник на подсъдимия Г. К. К. и въззивна жалба от адв.Ангел Боев – САК, повереник на пострадалата С. Ж. Щ. против Присъда №15 от 26.01.2026 г., постановена по НОХД №3659/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас. С оспорената присъда подс. Г. К. К., ЕГН********** от гр.Бургас е признат за виновен че:

На 29.05.2024 г. в гр. Бургас, на ул. „Цар Петър“ до кръстовището с ул. „Конт Андрованти“, при управление на МПС - л.а. „П." с рег. № * **** **, на пешеходна пътека, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 119, ал. 2 от ЗДвП: „При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци“, като не пропуснал стъпилата на пешеходната пътека тип „М8.1" тип „Зебра“ и преминаваща по нея пешеходка С. Ж. Щ. и допуснал настъпването на пътно транспортно произшествие, в резултат на което по непредпазливост причинил на С. Ж. Щ. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на лявата раменна кост в горната си трета, с разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок от 12-16 седмици, при наличие на обичаен възстановителен процес; счупване на напречен израстък на пети поясен прешлен вдясно, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок от 4-6 седмици, при наличие на обичаен възстановителен процес; счупване на кръстцовата кост вдясно, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок от 5 - 12 седмици, при наличие 1 на обичаен възстановителен процес; счупване на двете рамена на дясна срамна кост с ангажиране на лонното съчленение, довели до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок от 2-3 месеца, при наличие на обичаен възстановителен процес; две счупвания на десния голям пищял, довели по отделно, за всяко едно от тях, до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок от 4-5 месеца, при наличие на обичаен възстановителен процес; счупване на горната повърхност на левия голям пищял, съчетано с разместено счупване на долната трета на съответния малък пищял, довели заедно до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок от 4-5 месеца, при наличие на обичаен възстановителен процес – престъпление по чл. чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. "б", вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Било му наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, като изпълнението му било отложено с изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда подсъдимият бил признат за невиновен и оправдан да е извършил престъплението, като е нарушил и чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.119, ал.1 ЗДвП.

На основание чл. 343 г, вр.чл. 343, ал. 3, б "а" , вр. ал. 1 б "б", вр. чл. 342, ал. 1 , вр. чл.

37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия Г. К. К., било наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 16 месеца.

Подсъдимият бил осъден и да заплати разноските по делото в размер на 505,01 евро (с левова равностойност 987,71 лева) за изготвени експертизи, както и сума в размер на 1278,23 евро (с левова равностойност 2500 лева), представляваща направени разноски, за процесуално представителство, сторени от пострадалата.

С въззивната жалба на подсъдимия се изразява несъгласие с правните съображения на районния съд и постановената присъда се окачествява като явно несправедлива по негово отношение. Твърди се, че тя била постановена при недобра преценка на обществената опасност на деянието и на дееца и се моли наложените наказания – лишаване от свобода и лишаване от право да управлява моторно превозно средство да бъдат редуцирани към срок от 8 месеца всяко.

С въззивната жалба на пострадалата се изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е оправдал подсъдимия в частта, относно осъществяване на деянието в нарушаване разпоредбите на чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.119, ал.1 ЗДвП; твърди се, че наказанието, което било наложено на подсъдимия е постановено по явно несправедлива присъда, тъй като било занижено. Моли се същото да бъде увеличено в размер около средния, предвиден в закона, а именно – 3 години и 6 месеца. Моли се наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство да бъде завишено с три години, с приложение на разпоредбата на чл.49, ал.2 НК.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция подс. Г. К., редовно призован, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник – адв. Станко Кралев от АК-Бургас, който намира жалбата за основателна и моли атакуваната с нея присъда да бъде изменена по мотиви, изложени в същата. Жалбоподателят-подсъдим се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума пред съда моли наказанието му да бъде намалено. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява пострадалата и частен обвинител Щ.. За нея се явява адв.Веселин Бозев от АК-Стара Загора. Повереникът дава становище, че постановената от РС-Бургас присъда е явно несправедлива, като поддържа изложеното във въззивната си жалба. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и в частта, в която е бил оправдан и наложените му наказания да бъдат увеличени съобразно изложеното във въззивната жалба.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Намира и двете жалби за неоснователни. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло.

2

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбите на подсъдимия и на пострадалата за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ, тъй като са подадена в установения в чл. 319 от НПК – в преклузивен 15-дневен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.

Разгледана по същество, жалбата на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разгледана по същество, жалбата на частния обвинител е ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната процедура на чл. 371, т. 2, вр. чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 3 от НПК, след изричното признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд констатирал, че признанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията му, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.

Първата инстанция е изпълнила надлежно и в пълнота задълженията си да разясни на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и да го уведоми, че събраните в досъдебното производство доказателства, както и направените самопризнания ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Самопризнанията на подсъдимия са изразени ясно, недвусмислено и категорично, и не са били оттеглени до постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 от НПК.

След самостоятелна проверка и анализ на събраните в досъдебното производство доказателствени материали, въззивната инстанция констатира, че самопризнанията на подсъдимия са доказателствено обезпечени в необходимата степен и действително се подкрепят от доказателствената съвкупност, събрана по наказателното производство.

Установена била фактическа обстановка, напълно кореспондираща на обективно установените факти, поради което настоящата инстанция не намира за нужно да я приповтаря.

При обсъдените от РС-Бургас доказателства и доказателствени средства, въззивният съд споделя изцяло заключенията на първата инстанция и намира, че правилно РС-Бургас е стигнал до извода, че деянието на подс.Г. К. осъществява възведеното му с обвинителния акт престъпление по чл. чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. "б", вр. чл. 342, ал. 1 НК. Правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия за невиновен да е извършил деянието, нарушавайки разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 ЗДвП. Настоящата инстанция се съгласява напълно с мотивите на съда в тази насока и не намира за нужно да ги приповтаря.

Въззивният съд счита за установено, че подсъдимият, при неправомерното си поведение, е нарушил единствено разпоредбата на чл.119, ал.2 ЗДвП, свързана с поведението на водача на МПС, в хипотезата на заобикаляне на спряло пред пешеходната пътека друго моторно превозно средство, до каквото заключение е стигнал и първоинстанционният съд.

Подсъдимият е осъществил състава на престъплението както от обективна, така и от субективна страна. Настоящият съдебен състав не се съгласява обаче с мотивите на съда, изложени при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Г. К..

Съдът е определил наказанието на подс.Г. К. при условията на чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК, като е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 15 месеца, редуцирал го е с 1/3, и е определил наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, постановявайки изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години според разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.

Съдът е приел, че деянието на подсъдимия се отличава със завишена степен на 3 обществена опасност, обусловена от извършеното грубо нарушение на правилото за безопасно движение по чл.119, ал.2 ЗДвП, предвид извънредно високата по критерия „несъобразена скорост“ (в конкретния случай установена като 43 км/ч) при приближаване и навлизане върху пешеходна пътека. Предприемането на необмислена и рискована маневра с управлявания от подсъдимия К. автомобил - да заобиколи намиращо се пред пешеходната пътека ППС, закриващо видимостта му и елиминиращо изобщо зрителното възприятие към евентуално приближаващи пешеходци, при това с константна скорост, явно несъобразена с конкретната обстановка в населеното място и необходимото време за реакция при преминаване на пешеходци, е довело до съответния тежък резултат. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че с престъпното си поведение водачът К. е причинил множество телесни увреждания на пострадалата, отнемащи почти напълно двигателната й активност за значителен период от време и оставящи тежък отпечатък върху нейното ежедневие и физически комфорт. Правилно съдът е обсъдил и обстоятелствата, свързани с дисциплината на водача, като е приел, че: преценката за личната обществена опасност на дееца не може да се основава единствено върху тежестта на съставомерния резултат, а видът, както и размерът на наказанието, трябва всякога да са определени в съответствие с всички данни за личността на дееца - както с тези, които я характеризират положително, така и с тези, които дават негативна характеристика. Първоинстанционният съд е приел, че видно от справката му за нарушител/водач подсъдимият неколкократно е санкциониран за нарушения на ЗДвП, в т.ч. за нарушение с еднородна правна специфика с настоящото престъпление - чл.179,ал.2,пр.1 ЗДвП - причиняване на ПТП поради движение с несъобразена скорост, за нарушения на чл.6, т.1 ЗДвП - несъобразяване със сигнали на длъжностни лица, пътна маркировка и светлинни сигнали и с нарушаване режима на максимално допустима скорост - чл.21,ал.2 ЗДвП. Правилен е изводът, че наблюдаваната липса на поправяне в резултат на така наложените административно-наказателни санкции по отношение на подсъдимия говорят за по-висока степен на обществена опасност на дееца. В съпоставка с описаните телесни увреждания на пострадалата може да се направи извод, че не само дееца, но и деянието се характеризират с по-висока степен на обществена опасност, въпреки правилно отчетените смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало на К., добрите му характеристични данни, трудовата и семейна ангажираност, оказаното съдействие в хода на разследването, както и конкретната форма на вината - небрежност, която е по-леката алтернатива на непредпазливостта.