Определение № 123 от 11.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 11.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20233100502495 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Юникарго транс“ ЕООД – Варна, представлявано от управителя Кирил Шаралиев, чрез адвокат В. Д. против определение № 4240 от 06.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 3192 по описа за 2023 г. на четиридесет и трети състав на Районен съд - Варна, с което е допуснато обезпечение на предявените от И. Д. М. против „Юникарго транс“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание член 200 от КТ и член 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 34 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие трудова злополука от 22.08.2022 г., изразяващи се в търпени болки и страдания, негативни психически преживявания, и стрес; сумата от 134,80 лева - обезщетение за търпени имуществени вреди вследствие трудова злополука от 22.08.2022 г., изразяващи се в извършване на разходи за заплащане на физиотерапия, потребителска такса в лечебно заведение и избор на медицински екип, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на увреждането до окончателното плащане, като е наложена обезпечителна мярка запор върху собственото на ответника МПС – влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № РВ6966СТ до размера от 34 634,80 лева.

В частната жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е налице обезпечителна нужда, финансовото състояние на дружеството е стабилно. Освен това не са налице приложени към исковата молба убедителни писмени доказателства, както за вероятната основателност на исковете, така и за размера на предявения иск за неимуществени вреди, респективно първоинстанционният съд не е допуснал обезпечение при представяне на гаранция. На последно място се възразява, че е налице неадекватност между обезпечителната мярка, предмета на обезпечението и обезпечителната нужда. Иска се отмяна на атакуваното определение и отхвърляне на молбата, евентуално – да бъде допуснато обезпечението при внасяне на гаранция, както и да бъдат присъдени разноски за настоящото производство.

В срока по член 276, алинея 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба, в който се оспорва, че застрахователната стойност на запорираното МПС е 62 000 лева, като се твърди, че тя е в размер на 20 000 лева. счита се, че наведените доводи за доброто финансово състояние на дружеството е ирелевантно за спора. Твърди се, че основните 1 аргументи, изложени в частната жалба, са по същество на спора. Не се съобразява обстоятелството, че предявените искове са с правно основание член 200 от КТ, тоест обезщетение поради настъпила трудова злополука, което е мотивирало съда да не допусне обезпечението с изискване на гаранция. Иска се потвърждаване на обжалваното определение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от И. Д. М. против „Юникарго транс“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание член 200 от КТ и член 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми: 34 500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие трудова злополука от 22.08.2022 г., изразяващи се в търпени болки и страдания, негативни психически преживявания, и стрес; сумата от 134,80 лева, представляваща обезщетение за търпени имуществени вреди, вследствие трудова злополука от 22.08.2022 г., изразяващи се в извършване на разходи за заплащане на физиотерапия, потребителска такса в лечебно заведение и избор на медицински екип. Претендира се и законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задълженията.

Процедурата по обезпечение на иск има за цел да осигури, докато съдебният спор е висящ, осъществяването на неоснователно отричаното право. Тя се прилага с оглед елиминиране или ограничаване на възможността ответникът да осуети изпълнението на бъдещото съдебно решение, постановено в полза на ищеца.

Разпоредбата на член 391, алинея 1 от ГПК, визираща предпоставките за допускане на обезпечение, е ясна и точна, а по приложението й е създадена постоянна практика на ВКС, в която е възприето становището, че за да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са предпоставките за допускане на обезпечение: допустимост и вероятна основателност на иска; наличие на обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната мярка, тоест съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респективно размерът й. Поради спецификата на всеки отделен случай не би могло да се въведат общовалидни критерии, които да бъдат прилагани за всички случаи на обезпечение на исковете, а следва да се подхожда строго индивидуално с оглед обстоятелствата по всяко дело. Преценката на съда винаги следва да е конкретна и да е обусловена от специфичните по делото факти и доказателства, на база на които съдът да прецени дали искът, чието обезпечение се иска, е допустим, дали е налице обезпечителна нужда за ищеца, дали представените в обезпечителното производство писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на обезпечавания иск или е необходимо ищецът да представи гаранция в определен размер, дали исканата обезпечителна мярка е подходяща за осъществяване целта на производството.

В производството по допускане на обезпечение е невъзможно да се прави анализ на събраните по делото доказателства с оглед крайния резултат по материалноправния спор.

Дали искът е основателен или не е въпрос, който подлежи на окончателно разрешаване със съдебното решение. При преценката за вероятната основателност на иска съдът изхожда от представените с исковата молба, съответно в хода на производството писмени доказателства, доказващи било факта, пораждащ претендираното право, било факт, изключващ, унищожаващ или погасяващ отричаното с иска право.

Представените към молбата за обезпечение писмени доказателства кореспондират с твърденията на молителя за произхода и основанието на претендираното парично вземане, с 2 оглед на което въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд за вероятна основателност на бъдещата искова претенция с правно основание член 200 от КТ и наличието на предпоставката на член 391, алинея 1, точка 1 от ГПК за допускане на обезпечението. Бъдещият иск е за парично притезание, при което обезпечителната нужда на практика се предполага, доколкото всяко евентуално разпореждане на ответника с имуществото му би довело до затруднения при удовлетворяването на кредитора. Ето защо и предложената обезпечителна мярка "запор на МПС " на ответника е адекватна на обезпечителната нужда.

В конкретния случай естеството на материално-правния спор не изисква от ищеца пряко и пълно доказване в рамките на искането за допускане на обезпечение на обема на отговорността на работодателя. Обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя по справедливост при приключване на исковото производство. Ето защо, в рамките на обезпечителното производство ищецът конкретизира размера на претенцията си, оценявайки сам болките и страданията си, а от друга - неимуществените вреди не могат изобщо или е твърде трудно да бъдат отразени в писмени доказателства. При това положение съдът в обезпечителното производство не може да извършва преценка относно вероятната основателност на иска за неимуществени вреди по размер, с оглед на която преценка да приложи разпоредбата на член 394 от ГПК и да допусне частично обезпечение на иска. При евентуална преценка, че цената на бъдещия иск е завишена и налагането на предложената обезпечителна мярка може да окаже неоправдано вмешателство в имуществената сфера на ответника, съдът следва да определи парична гаранция при спазване изискванията на член 391, алинея 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав обаче намира, че в конкретния случай налагането на запор до размер на посочената в молбата сума от 34 634,80 лева не би могло да доведе до засягане правата на ответника и търговската му дейност.

Изложеното води до извод за потвърждаване на обжалваното определение.

С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4240 от 06.04.2023 г., постановено по гр.д.№ 3192 по описа за 2023 г. на четиридесет и трети състав на Районен съд – Варна.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от член 396, алинея 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4