Решение № 18646 от 16.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18646 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110168161 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от Е. Н. У. срещу Министерство на правосъдието и в условията на евентуалност, в случай че главният иск бъде уважен, ответникът Министерство на правосъдието е предявил срещу третото лице – помагач Й. Д. У.а - Г обратен осъдителен иск с правно основание по чл. 54 ЗЗД вр. с чл. 203 и сл. КТ.

По предявения главен иск:

Предявен е осъдителен иск по чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 400 лева от Е. Н. У. срещу Министерство на правосъдието, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на загуби в резултат на постановен незаконосъобразен отказ от съдия по вписванията за частично заличаване на искова молба, след като е поискано такова със заявление вх.№г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.12.2023 г. до окончателно погасяване на задължението.

Ищецът Е. Н. У. твърди, че със заявление с вх. № г. до Служба по вписванията – гр. София С представляван от своя процесуален представител адв. Е. У., е поискал частично заличаване на искова молба, вписана в Служба по вписванията - гр. София с вх. рег. № г., номер от двойно вх. рег. въз основа на която е образувано гр. д. . по описа на СРС, 45 с-в, само по отношение на следните имоти: 1/ ателие № , представляващ самостоятелен обект в сграда пл. №с предназначение: ателие за творческа дейност, парцел II, площ по документи – 30,400 кв.м., местност „М Столична община, местност „Зона за отдих-плажа“, У Посочва, че към подаденото заявление били приложени всички необходими документи, но въпреки това с определение от 17.07.2023 г. на съдията по вписванията при СРС, бил постановен отказ за вписване, като единственият мотив за това бил, че таксата за вписване на исковата молба била в размер на 180 лв., поради което таксата за заличаване е в размер на 90 лв., а към 1 представеното заявление е заплатена такса в размер на 26,49 лв. Посочва, че заплатената държавна такса била правилно изчислена от подателя на заявлението за частично заличаване, поради което отказът на съдията по вписванията е неправомерен.

С оглед изложеното С Д, чрез своя упълномощен адвокат Е. Н. У., е депозирал жалба против постановения отказ, въз основа на която е образувано ч.гр.д. г. по описа на СГС, IV-Б състав. С Определение № отказът на съдията по вписванията е отменен, а Службата по вписванията – София, е задължена да извърши исканото вписване на заличаването, така както е поискано със заявление вх.№ г. Ищецът сочи, че е представлявал заявителя в производството по жалбата срещу отказа от страна на съдията по вписвания по договор за безплатна защита и съдействие, на осн. чл.38, ал.1, т.3, предл. второ ЗАдв. Посочва, че при благоприятен изход на делото за представляваната от ищеца страна, на адвоката на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се дължи възнаграждение в размер, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, но в производството по обжалване на отказ на съдията по вписванията по чл.32а ЗАдв. разноски на страните не се присъждат. Поради това ищецът поддържа, че е претърпял имуществени вреди - загуби, изразяващи се в неплатено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита по чл.

38, ал. 2 ЗАдв., което не е могло да му бъде присъдено в производството по обжалване на отказ на съдията по вписванията по чл.32а ПВ., доколкото в това производство разноски не се присъждат. Ето защо счита предявяването на настоящия иск за единствената възможност за обезщетяване на положения от ищеца труд. Твърди, че ответникът е отговорен по иска, доколкото същият бил работодател на съдията по вписванията. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Министерство на правосъдието. Ответникът оспорва иска като недопустим и в тази връзка излага, че обжалването на отказа на съдията по вписвания се разглежда в рамките на охранително производство, поради което и разноските следвало да останат в тежест на молителя съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК. Оспорва иска и като неоснователен и сочи, че не е осъществен фактическият състав на чл. 49 ЗЗД. Не оспорва, че съдията по вписвания е постановил отказ, но оспорва действията му да са противоправни и виновни. Излага подробни доводи, че решението по чл. 577 вр. с чл.

274 ГПК не формира сила на пресъдено нещо по отношение на противоправно поведение на съдията по вписванията при постановяване на отказ, поради което в настоящото производство съдът следва да извърши самостоятелна преценка за наличието на противоправно поведение на съдията по вписванията. Оспорва също и наличието на причинна връзка между вредите и постановения отказ, тъй като вредите са претърпени не пряко от постановения отказ, а от неговото обжалване по съдебен ред, а ползването на адвокатска помощ по дела не е задължително. Сочи, че определенията на СГС не го обвързват, тъй като не е страна по делото и не е привлечен. Оспорва претенцията и по размер. Претендира разноски.

Третото лице – помагач Й. Д. У.а – Г ангажира становище за неоснователност на предявения иск.

По предявения обратен иск:

В условията на евентуалност, в случай че главният иск бъде уважен, ответникът е предявил срещу третото лице – помагач Й. Д. У.а - Г обратен осъдителен иск с правно основание по чл. 54 ЗЗД вр. с чл. 203 и сл. КТ за заплащане на сумата от 400,00 лева, представляваща регресно вземане за обезщетение за претърпени имуществени вреди загуби, което ищецът по обратния иск, като възложител на работа, е осъден да заплати срещу виновния причинител на вредата – съдия по вписванията при СРС поради 2 постановен отказ за частично заличаване на вписване на искова молба, ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателно погасяване.

Ищецът по обратния иск Министерство на правосъдието твърди, че с ответника по обратния иск Й. Д. У.а - Г се намират в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор. Изложени са твърдения, че съдиите по вписванията носят пълна имуществена отговорност за сумата, която възложителят /в случая Министерството на правосъдието/ е платил. Сочи се, че при отговорност за вреди, причинени от чужди противоправни действия по чл. 49 ЗЗД възложителят има право на иск срещу изпълнителя за това, което е заплатил, поради което се прави искане обратният иск да бъде уважен, в случай че Министерството на правосъдието бъде осъдено да заплати претенцията на първоначалния ищеца. Претендира разноски.

Ответникът по обратния иск Й. Д. У.а – Г в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба. Признава, че е в трудово правоотношение с Министерството на правосъдието, възникнало по трудов договор № г. Ответникът по обратния иск оспорва иска с правно основание чл. 49 ЗЗД като недопустим и излага, че работодателят не твърди вредата да е причинена умишлено, а ограничената имуществена отговорност за вреди, причинени от работник при непредпазливост, се обезщетяват по реда на чл.203-206 КТ, което изключва възможността за предявяване на иск за търсене на отговорност на ответницата като лице по трудово правоотношение с ответника. Оспорва и обратния иск като неоснователен. Развива съображения в насока, че отказът й е законосъобразен, тъй като съдиите по вписванията извършват правна преценка, която се извършва по вътрешно убеждение на съдията по вписванията при оперативна самостоятелност. Оспорва възможността за търсене на разноски в охранително производство като се позовава на разпоредбата на чл. 541 ГПК. Посочва, че в хода на делото пред СГС по обжалване на отказа за заличаване на вписване, съдията по вписванията е постановила исканото заличаване със Заявление с вх. № г., но жалбоподателят не е уведомил СГС и не е поискал прекратяване на производството по делото, поради което според ответницата е налице злоупотреба с права от страна на ищеца по главния иск. Моли съдът да отхвърли исковете. Претендира разноски.

По предявения главен иск по иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1 / отказ на поискано заличаване на вписване на искова молба, извършено от служител при ответника във връзка с възложената му дейност; 2/ противоправен характер на отказа на съдията по вписванията; 3/ настъпили вреди за ищеца в сочения размер; 4/ причинна връзка между отказа на съдията по вписванията и вредите на ищеца.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 19.06.2024 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 19.09.2024 г., на осн. чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите, че: 1/ съдия по вписванията Й. Д. У.а - а е постановила в кръга на служебните си задължения по възлагане от Министерство на правосъдието посредством сключен трудов договор отказ за заличаване на вписване на искова молба по отношение на ателие2/ отказът на съдията по вписванията е обжалван и отменен с влязло в сила Определение № г. по възз. ч. гр. д. г. по описа на СГС, ЧЖ-IV-Б състав по подадена жалба от С чрез адв. Е. Н. У..

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на 3 отделените за безспорни факти за доказано, като същите се установяват и с приетите по делото писмени доказателства.

Съобразно обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, предмет на разглеждане в настоящото производство е претенция за ангажиране на гаранционно обезпечителната отговорност на ответника за противоправно поведение на лица, на които е възложил работа, което поведение се изразява в незаконосъобразен отказ за частично заличаване на искова молба, от който ищецът претърпял имуществена вреда, изразяваща се в неплатено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в процесния размер.

Първият елемент от фактическия състав на спорното материално право, е установен по делото, поради безспорност на факта, че лицето, постановило отказа, се намира в правоотношение с ответника, след проведен конкурс, както и поради безспорност на факта, че в кръга на служебните си задължения съдия по вписванията Й. Д. У.а – Гочева е постановила отказ, отменен с влязло в сила Определение № г. по възз. ч. гр. д. . по описа на СГС, ЧЖ-IV-Б състав.

Отговорността на ответника се иска да бъде реализирана при твърдения за причиняване на имуществени вреди, от незаконосъобразен отказ на съдията по вписванията да разпореди частично заличаване на исков молба. Произнасянето на Софийски градски съд, с определение № г. по възз. ч. гр. д. ., с което отказът е отменен като незаконосъобразен, не обвързва настоящия съдебен състав, но след извършена от него самостоятелна преценка за законосъобразността на отказа, съдът споделя изводите на въззивната инстанция. Съгласно чл. 3, ал.1 от Тарифата за държавните таксите, събирани от АВ /Тарифата/ за извършване на отбелязване, за заличаване и за подновяване на вписване се събира половината от събраната такса за вписване.

Съгласно чл. 2 от Тарифата За вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси. Постановеният отказ от съдия по вписвания Й. Г е поради невнасяне на дължимата държавна такса в пълен размер от 90 лева, представляващ половината от внесената държавна такса за вписване на исковата молба. Следва да се посочи, че в хипотезата на искане за отбелязване/заличаване към вписана искова молба разпоредбата на чл. 3 от Тарифата изрично сочи колко е дължимата такса, и тя не зависи от данъчната оценка на имота, а зависи от събраната вече такса за вписване. Видно от представената по делото преписка, заявителят С Д е депозирал заявление за частично заличаване на искова молба само по отношение на конкретно посочени имоти. При искане за заличаване на вписването само на някои от имотите, за които е вписана исковата молба следва да се събере половината от таксата, събрана за вписването на исковата молба само по отношение на тези имоти, за които се иска заличаването. От приетите по делото данъчни оценки се установява изпълнение на задължението на заявителя за внасяне на държавна такса в изискуемия размер от 26,48 лева, от което се налага извод, че не е било налице основание да се откаже искането по заявлението от 17.07.2023 г. Предвид изложеното постановеният отказ от съдия по вписвания Й. Гочева е постановен в неправилно приложение на закона, поради което е незаконосъобразен.