Определение № 515 от 09.09.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 515

08.09.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

7-ми наказателен

На 08.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Емилия Колева

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20201000600993 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.

С протоколно определение № 2750 на Софийски градски съд, НО-30 състав от 07.08.2020 г., постановено по н.ч.д. № 2183/2020 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения Е. П. В. с ЕГН ********** за постановяване на условно предсрочно освобождаване по изпълняваното към момента наказание лишаване от свобода за срок от три години, определено му по НОХД № 180/2015 г. по описа на СРС.

Срещу така постановеното определение е депозирана жалба от осъдения Е. П. В. с оплаквания, че същото е несправедливо и неправилно.

АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

По отношение на осъдения Е. П. В. е приведено в изпълнение и към момента се изтърпява наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 180/2015 г. на Софийски районен съд за извършено престъпление по чл. 198 ал.1 от НК. Началото на изтърпяването на това наказание е считано от 08.02.2019 г., като към датата 17.08.2020 г. лишеният от свобода Е. П. В. е изтърпял фактически 1 година, 10 месеца и 14 дни; от работа е изтърпял 5 месеца и 24 дни, или всичко е изтърпял 2 години, 04 месеца и 08 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 7 месеца и 22 дни.

Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на 1 останалата част от наказанието лишаване от свобода, СГС правилно и обосновано е приел, че доколкото осъденият Е. П. В. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му и търпяно в момента наказание за престъпление, което не представлява опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното и търпяно наказание.

Същевременно първостепенният съд е счел, че в случая не се установява да е налице другата законоустановена и необходима предпоставка, за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно – че по делото не са налице убедителни доказателства за приключил корекционен процес спрямо осъденото лице, в рамките на който да са постигнати поправително-превъзпитателните цели на наказанието. СГС е основал този си извод на съдържащите се по делото документи, установяващи становищата на затворническата администрация, че с осъдения Войводов следва да продължи да се работи в местата за лишаване от свобода; че не е налице в пълна степен позитивна промяна от провежданата корекционна дейност; както и че оценката на риска от рецидив възлиза на сравнително високите 82 точки, което на практика сочи, че първоначалните стойности не са променяни в позитивна насока.

Въззивният съд в настоящия си състав напълно споделя решаващия извод на СГС за отсъствието на законоустановената предпоставка, касаеща поправянето на осъдения, тъй като този извод е правилен и обоснован и се основава на приложените по делото доказателства и на установените от тях фактически положения.

Въз основа на данните по делото обосновано и законосъобразно е прието, че тази втора предпоставка все още не е изпълнена. Изследването на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение при изтърпяването на процесното наказание води до еднозначния и недвусмислен извод, че към момента лишеният от свобода Е. П. В. категорично не е дал доказателства за поправянето си, доколкото по делото не са налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот; доколкото в поведението му не са утвърдени модели, адекватни на обществените очаквания, и все още не е постигнато необходимото преосмисляне на човешките ценности и приоритети; и доколкото корекционният процес по отношение на него следва да продължи в насока промяна на нагласите и поведението му, а именно – към спазване на законовия ред и на установените социални правила.

В този смисъл е постъпилото по делото отрицателно становище от началника на затвора - София по повод молбата на осъдения Е. П. В. за условно предсрочно освобождаване. В същото е посочено, че не са налице достатъчно данни за поправянето на лишения от свобода в рамките на 2 пенитенциарното заведение; че целите и задачите, заложени в плана на присъдата, не са изпълнени към момента; че има актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи; че прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена в своята цялост; както и че рискът от вреди към обществото и рецидив са с непроменени първоначални високи стойности.

По делото е постъпило и отрицателно становище от ИФ НС ЗО „Кремиковци“ ст. инсп. М. А. по отношение на възможността за условно предсрочно освобождаване на осъдения Е. В.. Същото е мотивирано с констатациите в експертния доклад на ИСДВР, че лишеният от свобода не е с дължимо поведение по време на престоя в затворническото общежитие.

Мотивирано е и с констатациите, че в резултат на провежданата корекционна дейност не е налице позитивна промяна в пълна степен; че рискът от рецидив е висок в рамките на 82 т.; че продължават да са налице проблемни зони настоящото правонарушение, начин на живот и обкръжение, умения за мислене; че рискът от сериозни вреди е висок за обществото; че лишеният от свобода в значителна степен омаловажава извършеното и само формално декларира мотивация за промяна. В обобщение е посочено, че целите на наказанието не са постигнати.

От приобщения по делото доклад на ИСДВР по повод подадената от осъдения Е. П. В. молба за условно предсрочно освобождаване се установява, че същият е постъпил в ЗО „Кремиковци“ на 30.11.2018 г.; изявил е желание да полага труд и в момента работи като работник на норма в цех „пликове и папки“; не са му налагани дисциплинарни наказания, като е награждаван 3 пъти; не декларира пряко дискриминационни нагласи; към момента се наблюдава относително добро отношение към пенитенциарния персонал; че оценката на риска от рецидив е във високи стойности - 82 т.; че рискът от сериозни вреди за обществото е висок; че са отчетени ясно изразени дефицити в зоните на нуждите – настоящото правонарушение /има утвърден модел на поведение/; отношение към правонарушението /не приема отговорността за деянието и не разбира мотивите за криминалното си поведение, не приема присъдата за справедлива, не зачита и признава правата на другите/; управление на финанси и доходи /не умее да разпределя средства, разчита на доходи от престъпна дейност/; начин на живот и обкръжение /приобщен към хора с трайно утвърдени криминални нагласи, с безразсъдно и рисково поведение/; умения за мислене /не разпознава проблемите си, което води до липса на способност за тяхното разрешаване, не осъзнава последствията от собствените си действия/. В доклада на ИСДВР е отбелязано също, че не са налице достатъчно доказателства за успешно проведена и приключила корекционна работа; че целите и задачите, заложени в индивидуалния план на присъдата, се изпълняват, но не са изпълнени в тяхната цялост, поради което корекционната работа следва да продължи за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК; че на този етап не са налице достатъчно позитивни промени в мисленето и поведението на осъдения, за да може да бъде обоснован извод, че целите на наказанието са постигнати и че е налице личностна готовност за живот на свобода.

3

Така, след анализ на затворническото досие на л.св. Е. П. В. и на останалите приложени доказателствени материали се установява, че не са налице доказателства, сочещи на трайни и необратими положителни промени в мисленето и поведението му, годни да обосноват извод, че при него съществува личностна готовност за живот в условията на свобода. В частност данни за неговото поправяне не се съдържат в цитираните по-горе становища и оценки на затворническата администрация - в становището на началника на затвора София, в доклада на ИСДВР Затвора София и в становището на ИФ НС ЗО“Кремиковци“, според които за постигане целите на наказанието е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Следва да се подчертае, че именно работещите в затворническата администрация осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не инцидентно, а за един по-продължителен период от време, какъвто се явява изтърпяната част на наказанието. Като тези служители на практика не са констатирали позитивна корекция в поведението му /съгласно цитираните документи и в частност съгласно доклада на ИСДВР/ и обективно са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да продължи /в насока изграждането на устойчива и трайна мотивация за коренна промяна на начина му на живот с цел постигане на социалноприемливи модели на поведение и за пълното осъзнаване на извършеното от него правонарушение/.

Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и възпитателната работа, която се води по отношение на осъдените на „лишаване от свобода“ за постигане целите на специалната превенция, обхваща целия период от време, през който те са в затворническото общежитие.

Предвид горните констатации се налага извода, че по отношение на поправителния ефект корекционното и възпитателното въздействие спрямо осъдения Е. П. В. без съмнение следва да продължи, доколкото не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Запазването на дефицитни зони у молителя, свързани най-вече с нагласите му и в частност с отношението му към правонарушението, начин на живот и обкръжение и с /не/уменията за мислене означават, че не е постигната никаква положителна промяна в отношението му към правонарушението /осъзнаване последствията от извършеното и поемане на отговорност за деянието/ и във формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от свобода. Т.е., липсата на положителни промени в личността и поведението на л. св. Е. В. категорично не може да обоснове извод за завършеност на процеса на поправяне при него, а с оглед на това не може да обоснове и извод, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода във връзка с изтърпяването на процесното наказание се явява безпредметен и нецелесъобразен.

4

За целите на условното предсрочно освобождаване е необходимо да се представят достатъчно убедителни доказателства за настъпилото необратимо поправително въздействие на наказанието спрямо личността на извършителя на престъпление и това да не е формално, а да има своите действителни и трайни прояви и измерения. В настоящия случай такива доказателства категорично липсват и не са представени. При това положение апелативният съд приема, че наличните по делото доказателства не са достатъчни да се заключи, че поправителният и коригиращ процес по отношение на осъдения Е. В. е изцяло и необратимо завършил и че е достатъчен за постигането на целите на наказанието.

Така, съобразно установените по делото обстоятелства относно поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода по време на изтърпяване на процесното наказание въззивният съд намира за напълно обоснован решаващият извод на първостепенния съд, че осъденият не се е поправил, респ. че поправянето му не е завършено и не е реализирано, доколкото отсъстват данни за трайна и необратима положителна промяна в поведението и мисленето му. С оглед на това и АС-София счита, че към момента лишеният от свобода Е. В. не е доказал положителна промяна в поведението си, респ. не е дал доказателства за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК, за да се приеме наличието и на другата предпоставка на чл. 70 от НК за постановяване на условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на процесното /търпяното в момента/ наказание лишаване от свобода.