Решение № 30 от 20.08.2026, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Административно наказателно дело 23/2026
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 20.08.2026
- В сила
- 24.09.2026
- Състав
- Доротея Петкова Янкова
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.1, ал.2 и ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.1, ал.2 и ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.1, ал.2 и ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.33 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. Елхово, 20.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. МЕТОДИЕВА като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Административно наказателно дело № 20262310200023 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. И. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, подадена чрез пълномощник адв. А. И. П. от АК – Хасково, срещу Електронен фиш серия К № 11121769, издаден от ОД на МВР – Ямбол, с който на жалбоподателката, в качеството й на собственик на МПС – лек автомобил марка „Т. Я.“, с рег. № *******, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева /51,13 EUR/ на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система АRН САМ S1 с № 120сd12, за това, че на 16.07.2025 г. в 11:03 часа, в обл. Ямбол, общ. Елхово, гр. Елхово, по път I-7, км 295, в населено място, при разрешена скорост 50 км/ч, е установено движение на посоченото МПС със скорост 69 км/ч след приспадане на толеранса, т.е. с превишение 19 км/ч, като нарушението е извършено при условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 9441022.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен. Навеждат се доводи, че жалбоподателката не е извършила вмененото й административно нарушение, тъй като на процесната дата не е управлявала автомобила, а същият бил предоставен за ползване на друго лице от мъжки пол. Поддържа се и възражение за допуснато процесуално нарушение при издаване на фиша, тъй като в него не бил посочен срок за възражение, с което било накърнено правото й на защита. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуалният й пълномощник. С писмена молба адв.П. е заявил, че не възразява да бъде даден ход на делото, от името на жалбоподателката поддържа жалбата, оспорва изцяло електронният фиш и се иска неговата отмяна. Направено е доказателствено искане да се изиска снимка на водача на МПС, установяваща, че същият е лице от мъжки пол. Представен е списък на разноските.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Ямбол, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез процесуален пълномощник – юрисконсулт Здравка Андонова, е депозирала писмени бележки, в които излага доводи за неоснователност на жалбата и моли електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане 1 на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура – Ямбол, ТО – Елхово, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С електронен фиш серия К № 11121769, издаден от ОД на МВР – Ямбол, Т. И. З. е санкционирана за това, че на 16.07.2025 г. в 11:03 часа в обл. Ямбол, общ. Елхово, гр. Елхово, по път I-7, км 295, в населено място, при разрешена скорост 50 км/ч, е било установено движение на лек автомобил марка „Т. Я.“, с рег. № *******, нейна собственост, със скорост 69 км/ч след приспадане на толеранса, т.е. с превишение 19 км/ч. Нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е прието, че е извършено при условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 9441022. За това нарушение на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 100 лева /51,13 EUR/.
Видно от електронния фиш нарушението е било установено и заснето с АТСС АRН САМ S1 с № 120сd12.
Качеството на жалбоподателката на собственик на МПС с рег. № ******* се установява от приложената справка „КАТ Регистрация“ от АИС на МВР, както и от подадената от жалбоподателката декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Към административнонаказателната преписка е приложен и приет като доказателство Протокол за използване на автоматизирано техническо средство АRН САМ S1 с № 120сd12 от дата 16.07.2025 г., от който е видно, че на 16.07.2025 г. мобилното АТСС е било използвано за контрол в гр. Елхово, на път I-7, км 295, в населено място, при въведено общо ограничение на скоростта 50 км/ч, в интервала, в който попада и часът на нарушението. Дейността по контрол на движените по пътищата на процесната дата е била осъществена от мл. автоконтрольор в група ОП при РУ – Елхово Г- Костов.
По делото са приети като доказателства пет броя снимки на процесното МПС и снимка на автоматизираното техническо средство, както и справка преглед от ЕЦОН на нарушението от 16.07.2025 г. за МПС с рег. № *******. От същите са видни датата, часът, мястото на заснемане, регистрационният номер на автомобила, ограничението на скоростта и отчетената скорост. Видно от снимковия материал скоростта, отчетена от техническото средство, е 72 км/ч, като в електронния фиш е отразена наказуема скорост 69 км/ч след приспадане на допустимия толеранс.
От представения Протокол от проверка № 159-СГ-ИСИС/30.04.2025 г. на БИМ се установява, че преносимата система за контрол на скоростта АRН САМ S1 с № 120сd12 е преминала проверка в периода 04-30.04.2025 година и отговаря на изискванията на раздел XXVI от Наредба за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол на одобрения тип.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 23.01.2026 година.
На 30.01.2026 г. жалбоподателката е подала възражение срещу електронния фиш, в което е посочила, че на процесната дата не е управлявала собствения си автомобил, а той бил управляван от лице от мъжки пол, на което го била предоставила за ползване, но не може да си спомни на кого точно. Към възражението е приложена и декларация, в която също не се съдържат данни за конкретно лице, извършило нарушението, нито копие от свидетелство за управление на такова лице.
От приложената по делото справка за нарушител/водач от АИС на МВР относно жалбоподателката , се установява, че същата е била санкционирана с влязъл в сила електронен фиш серия К № 9441022 съставен на 31.07.2024 година от ОДМВР – Кърджали, влязъл в сила от 21.11.2024 година за друго такова нарушение, а именно за нарушение на скоростта по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което й е било наложено административно наказание по чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което процесното нарушение е извършено в рамките на едногодишния срок от влизане в сила на предходния фиш.
2
Жалбата срещу електронния фиш е подадена в законоустановения срок на 04.02.2026г.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от доказателствата, приложени по административно-наказателна преписка, вкл. и от снимковия материал от автоматизираната система за контрол на скоростта. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес да обжалва издаденият електронен фиш и в законоустановения срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакувания електронен фиш, съдът прие, че в производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
Съгласно §1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон „електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш. Електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й заплащане.
В конкретния случай съдът намира, че процесният електронен фиш формално отговаря на законовите изисквания. В него са посочени териториалната структура на МВР – ОДМВР Ямбол, мястото, датата и точният час на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, описанието на нарушението, нарушената разпоредба, санкционното основание, размерът на глобата, както и начините за доброволното й заплащане.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че е налице процесуално нарушение поради непосочване във фиша на срок за възражение. Такъв реквизит не е сред задължителните елементи на електронния фиш, а и в случая правото й на защита не е било ограничено, доколкото жалбоподателката реално е подала възражение до административнонаказващия орган, а впоследствие е упражнила и правото си да подаде жалба срещу електронния фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в разпоредбата стойности на скоростта в км/ч. Допустимата скорост за движение на МПС от същата категория като процесното /категория В/ съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП „в населено място е 50 км/ч“.
Нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е установено по несъмнен начин. От приетите по делото веществени доказателствени средства – снимков материал и справка „Преглед на нарушение от ЕЦОН“, се установява движението на процесния автомобил на посочените дата, място и час, при разрешена скорост 50 км/ч и отчетена скорост 72 км/ч. След приспадане на допустимия толеранс е правилно отразена наказуема скорост 69 км/ч, т.е. превишението на скоростта е с 19 км/ч в населено място.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че не тя е управлявала автомобила и че поради това не следва да носи административнонаказателна отговорност. При този вид нарушения законът предвижда специален режим на отговорност на собственика на МПС, когато нарушението е установено с автоматизирано техническо средство. Собственикът може да се освободи от отговорност, ако в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП представи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС. В случая това не е сторено. В подаденото възражение и приложената декларация не са посочени 3 индивидуализиращи данни за конкретно лице, управлявало автомобила, нито е представено копие от свидетелство за управление. Заявлението, че автомобилът бил управляван от „лице от мъжки пол“, без възможност това лице да бъде установено, не изпълнява изискванията на закона и не е основание за анулиране на електронния фиш.
В хода на производството съдът прие за неоснователно искането да бъде издирвана „снимка на водача“, която да установи, че същият е лице от мъжки пол. Дори хипотетично да се установи различен пол на водача, това обстоятелство само по себе си не би довело до отмяна на електронния фиш, при положение че не е изпълнен специалният ред за посочване на конкретния нарушител.
Предвид горното съдът приема, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателката в качеството й на собственик на МПС за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В нормата на чл. 182, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДвП са предвидени съответни наказания, при конкретно посочени стойности на превишение на скоростта в зависимост от мястото на извършване на нарушението /ал.1 и ал.2/ и вида на моторното превозно средство /ал.3/, а нормата на ал.4 на чл.182 от ЗДвП в приложимата й редакция, тази действала към момента на нарушението - ДВ, бр.
Разпечатката съдържа 38 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ead5aef-029c-40ee-bb1b-4c5825de353c