Решение № 1471 от 13.03.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3516/2024
- Вид
- Решение № 1471
- Подписан
- 13.03.2025
- В сила
- 13.03.2025
- Състав
- Пепа Маринова-Тонева, Цветина Костадинова, Василена Дранчовска
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 145 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 145 · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 145 · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 145 · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 145 · Закон за енергетиката
- чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 145 · Закон за енергетиката
- чл. 139 - чл. 145 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1471 гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пепа Маринова-Тонева
Членове:
Василена Дранчовска
Цветина Костадинова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100503516 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение 19043 от 20.11.2023 г. по гр.д. № 34357/2023 г. Софийски районен съд, 163 състав признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в отношенията между ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, и ответника Р. В. Н., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 778.79 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.02.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 07.04.2023 г. (датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда) до изплащане на вземането, сумата 282.26 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 27.03.2023 г., и сумата 67.43 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 07.04.2023 г. до изплащане на вземането, като сумите се дължат за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, бул. ****, аб. № 177641 и инсталация № **********, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 11324/21.04.2023 г. по чл. 410 ГПК по 1 ч.гр.д. № 18917/2023 г. на СРС, като отхвърлил иска за главница за топлинна енергия за разликата над 1 778.79 лева до предявения размер от 2 459.31 лева и за периода 01.05.2020 г. - 31.01.2021 г. поради погасяване по давност, както и иска за лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 282.26 лева до предявения размер от 296.77 лева, както и отхвърлил иска за сумата 12.57 лева, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. - 27.03.2023 г. Съобразно изхода на спора и чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК са разпределени разноските за исковото и за заповедното производство. Решението е постановено при участието на „ДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 121125435, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Р. В. Н., която го обжалва в частите, с които исковете са уважени, при твърдения за недопустимост и същевременно - за неправилност, като се иска отмяната му в обжалваните части. Въззивницата поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила районният съд не обсъдил релевираните с отговора на исковата молба възражения, освен това за погасяване по давност на част от вземанията. Съдът игнорирал и възражението срещу искането на ищеца за допускане на експертизи, които били само мнение, но не и доказателство, като не обсъдил представените от ответницата доказателства за нулево потребление в имота. При доказателствена тежест за ищеца, същият не ангажирал доказателства за основателността на исковете. Доказано било, че липсва потребление на топлинна енергия в обекта, поради което не се дължали никакви суми. От друга страна нямало договорни условия между страните, от които да произтичат задължения за плащане на исковите суми.
Наличието на партида за даден обект не правело собственика или ползвателя потребител на енергия. Нямало и данни за т.нар. щранг лира, нито било ясно как и колко е начислено. Ищецът не представил план, от който да е видно, че е налична сградна инсталация. Нямало и доказателства за замерванията на доставена топлинна енергия. По делото не били представени и действащите ОУ и договор между ищеца и „Бруната“, заявление-декларация за откриване на партида, пълномощно, удостоверения за „актуалност“ и легитимация и това било оспорено с отговора, но съдът не го взел предвид. Нямало данни за реално доставена и потребена топлинна енергия. Липсвали документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в обекта за 2 периода. Съдът не посочил от кои доказателства стига до извода за основателност на исковете, а такива нямало. Освен това формулата по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., била отменена от ВАС като незаконосъобразна. Въззивницата навежда и доводи за неправилно определяне от районния съд на разноските по делото, като след дадени й от районния съд указания, с молби от 08.02.2024 г. и 12.03.2024 г. изрично заявява, че жалбата в тази част не съставлява искане по чл. 248 ГПК. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции. С молба от 03.02.2025 г. навежда доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустим иск при твърдения, че по ч.гр.д. № 18303/2023 г. на СРС, 85 състав ищецът претендирал вземания в по-малък размер, но за същия период, като на 22.01.2024 г. се снабдил с изпълнителен лист.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Третото лице помагач на ищеца – „ДИРЕКТ“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Доводите на въззивницата решението да било недопустимо като постановено по недопустим иск са неоснователни. С отговора на исковата молба същата е твърдяла исковете да са недопустими, тъй като исковата молба не била подадена в срок, била нередовна, за ищеца липсвала 3 процесуална правоспособност, липсвала „представителност пред съда“ и представителна власт. Тези възражения са несъстоятелни. Видно от приложеното ч.гр.д. № 18917/2023 г. на СРС, 163 състав, указанията за предявяване на установителните искове са съобщени на ищеца на 26.05.2023 г., а исковата молба е подадена в съда на 21.06.2023 г., в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. С исковата молба претендираните вземания са надлежно индивидуализирани по вид, размер и период, като съответстват на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Дали е доказано или не твърдяното в исковата молба субективно право е въпрос на основателност, а не на допустимост на иска. Ищцовото дружество е правосубектно – съществуващ правен субект – търговец, видно при проверка в публичния ТРРЮЛНЦ. Що се отнася до възражението исковете да били предявени от лице без представителна власт, ответницата не е легитимирана да оспорва представителната власт на ищеца по арг. от разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС. Отделен въпрос е, че по делото са налични и доказателства за надлежно учредена представителна власт на юрисконсултите, представлявали ищеца в производството.
Неоснователно е и възражението за недопустимост, заявено с молбата от 03.02.2025 г., тъй като видно от приетото копие от заповед за изпълнение № 18071 от 22.06.2023 г. по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 18303/2023 г. на СРС, 85 състав, предмет на това дело са вземания за незаплатена топлинна енергия за друг имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 146232, различен от процесния имот, находящ се в гр. София, бул. ****, аб. № 177641.
Въззивният съд намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно в обжалваните части по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 459.31 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, бул. ****, аб. № 177641, за сумата 296.77 лв. – лихви за забава върху главницата за топлинна 4 енергия за периода 15.09.2021 г. – 27.03.2023 г., за сумата 67.43 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2023 г., и за сумата 12.57 лв. – лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. – 27.03.2023 г.
Предмет на въззивна проверка е решението в частите, с които исковете са уважени. Предвид извода за валидност, в необжалваните отхвърлителни части първоинстанционното решение е влязло в сила.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 . Според чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.
Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и в един местен всекидневник, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от 5 законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.