Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 449 от 21.12.2023, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 660/2023
Вид
Определение № 449
Подписан
21.12.2023
В сила
19.12.2023
Състав
Яника Тенева Бозаджиева, Андон Георгиев Миталов, Мариета Неделчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Наказателен кодекс
  • чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 12, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 212, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 223 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 6, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 34 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 449 гр. С., 19.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно частно наказателно дело № 20231800600660 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по протест, подаден от прокурор при РП - К., ТО - С., срещу определение № 179 от 30.10.2023 г., постановено по ч.н.д. № 381/2022 г. по описа на РС - К., с което е отменено постановление на прокурор при РП-К., ТО-С. от 04.05.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 130/2020 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 1139/2016 г. по описа на РП-К., ТО-С., водено за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.

В протеста се твърди, че отмененото от първоинстанционния съд постановление съдържа достатъчно мотиви, като са обсъдени всички данни, доказателства и доказателствени средства. Иска се от въззивния съд да осъществи преценка дали задължителните указания, дадени от съда, биха допринесли за допълнително изясняване на релевантните обстоятелства чрез събиране на нови доказателства за разследваното деяние, извършено през лятото на 2016 година.

Въззивният съд, след като се запозна с наведените в протеста доводи, с атакувания съдебен акт и с приложените по делото материали, намира следното:

Протестът против определението от 30.10.2023 г. на СРС е процесуално допустим, тъй като е подаден от надлежна страна - прокурор при РП-К., ТО-С., в предвидения в закона срок. Съгласно чл. 243, ал. 7, определението по чл. 243, ал. 6 от НПК, може да се протестира от прокурора. Разгледан по същество, протестът се явява неоснователен по следните съображения:

Наказателното производство по ДП № 130/2020 г. по описа на ОСлО при СОП (ДП № 24/2017 г. по описа на РУ-С.), пр. пр. № 1139/2016 г. по описа на РО-С., е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК - с постановление на прокурор от 03.01.2017 г. и е водено 1 срещу Я. П. П. от гр. К. за това, че на 27.07.2016 г. в гр. К. ул. „*******“ № 92, около 2020:30 часа се е заканил на Н. А. Ц. от гр. С., че ще гръмне нейната племенница, а след това и нея, като насочил пистолет срещу нея и отправил към нея словесни заплахи „….какво мислиш, че няма ли….“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

С постановлението, предмет на контрол в настоящото производство, наказателното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал 1, т. 2 НПК - тъй като обвинението не е доказано. За да достигне до този извод, прокурорът е посочил, че по делото не са събрани достатъчно достоверни доказателства, които да обосноват извод за осъществено деяние по чл. 144 НК или по който и да е друг текст от Наказателния кодекс, без да излага каквито и да било изводи във връзка с релевантните по делото факти. Посочено е, че събраните свидетелски показания касаят момент, датиращ повече от 5 години назад във времето, като се твърди „безспорен извод“, че не следва да се възприемат за достоверни такива показания. Обсъдени са други доказателства, като недвусмислено е заявено, че не са налице данни за осъществена закана с убийство спрямо пострадалата.

С атакуваното определение от 30.10.2023 г. по ч.н.д. № 381/2022 г. на РС-К. е отменено на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК горепосоченото прекратително постановление. Първоинстанционният съд е установил, че в атакуваното постановление липсва изложение на фактите, приети за установени и обосновали правните изводи, мотивирали прокурора да прекрати наказателното производство, поради което постановлението е необосновано. На следващо място съдът е посочил, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като липсва дължимата оценка на доказателствената съвкупност.

Посочено е, че коментираните от прокурора свидетелски показания са неправилно отхвърлени единствено поради отдалечеността им спрямо инкриминирания момент, а заключението по СППЕ е игнорирано без ясни доводи. В разрез с констатираното от прокурора, се сочи, че пострадалата е подала сигнал още на 27.07.2016 г. Аргументира се възможността за изясняване на фактите по делото чрез събиране на допълнителни доказателства - издирване на данни за притежаваните от Я. П. оръжия към инкриминираната дата и приобщаването им по делото, като едва след това вече поставените въпроси бъдат възложени на вещото лице. Сочи се и порок в извършения разпит на пострадалата по реда на чл. 223 НПК, при който неправилно е ползвано дадено от същата сведение, което не е процесуално годен доказателствен източник.

Проверката от настоящата съдебна инстанция констатира нарушаване на правилата на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК при преценката и анализа на събраните доказателства, проверката и действителното съдържание на същите, без да се допуска превратно възприемане на съдържащата се в тях информация, изискването за мотивираност на съдебните актове при прилагане на закона и правилата на формалната логика - чл. 34 НПК, вр. чл. 14, ал. 1 НПК, търсене и разкриване на обективната истина по чл. 13 НПК, както и гарантиране на равенството на страните в процеса в съответствие с чл. 12, ал. 2 НПК фундаментални принципи, начала, стоящи в основата на наказателния процес, изграждащи 2 същността му и гарантиращи постигане на целите, към които е насочен.

В тази връзка следва да се припомни, че разпоредбите на чл. 243, ал. 5, вр. чл. 14, ал.

1 НПК установяват изискването актовете на прокуратурата - и конкретно тези, с които се слага край на наказателното производство, да бъдат мотивирани така, че да бъде ясна волята на ръководно-решаващия орган в процеса на вземане на решение, касаещо хода на производството. Всеки прокурорски и съдебен акт следва да се основава на взето по вътрешно убеждение решение след съобразяване на всички събрани доказателства, при което би трябвало да са ясни всички съображения, касаещи съществените за делото въпроси.

В нарушение на това правило решаващият прокурор е пропуснал да изложи каквито и да било съображения по фактите, предмет на разследване по воденото наказателно производство. Както е посочил първоинстанционният съд, това съставлява самостоятелно основание за отмяна на постановлението, тъй като представлява липса на мотиви абсолютно нарушение на процесуалните правила. С постановяването на негоден от процесуална гледна точка акт се препятства изначално възможността за страните и съда да научат какви са приетите за установени факти, като по този начин осъществяването на действителен съдебен контрол на прокурорския акт е обективно невъзможно.

На следващо място, прокурорът е посочил спорни от теоретична гледна точка постановки в изложения прочит на доказателствата и е пропуснал да изложи и минимални съображения по каква причина приема съществени от събраните доказателства за изначално негодни или недостоверни - показанията на пострадалата свидетелка Н. Ц. и изготвените СППЕ и балистична експертиза. По този начин прокурорът е допуснал грубо нарушение на забраната по чл. 14, ал. 2 НПК, позовавайки се на неизвестни теоретични съображения „по наказателно право и процес“ и „обсъждания с психиатри и психолози“ и с един-единствен аргумент - изминалия времеви период от датата на деянието до депозирането на свидетелските показания. Така при пълно пренебрегване на особено значими по делото доказателства и превратно тълкуване на други, постановлението страда от пълна липса на основни реквизити от неговото законово определено съдържание.

При констатираните процесуални нарушения е достатъчно да се обобщи, че постановлението на прокурора страда от липса на мотиви, защото не съдържа никаква фактическа обстановка, не са обсъдени и оценени доказателствата съобразно заложените в НПК стандарти, липсват основани на фактите по делото изводи от правна страна. Всичко това води до пълна неяснота на прокурорската воля, поради което и изложените в атакуваното определение съображения напълно се споделят от въззивния съд.

За пълнота следва да се посочи, че дадените от първоинстанционния съд указания в насока събиране на допълнителни доказателства следва да бъдат съобразени и изпълнени и едва след това прокурорът би могъл да ги подложи на анализ и съпоставка с останалите доказателства, като изгради отново своите изводи, съобразно принципите в чл. 13 и чл. 14 НПК.

По изложените съображения въззивната инстанция констатира, че постановеният прокурорски акт е необоснован и незаконосъобразен, и на практика е непроверим от гледна 3 точка на предмета в производството по чл. 243 НПК, а протестираното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 179 от 30.10.2023 г., постановено по ч.н.д. № 381/2022 г. по описа на РС - К., с което е отменено постановление на прокурор при РП-К., ТО-С. от 04.05.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 130/2020 г. по описа на ОСлО при СОП, пр. пр. № 1139/2016 г. по описа на РП-К., ТО-С., водено за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, и делото е върнато на РП-К., ТО-С..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4