Решение № 387 от 13.12.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. гр. Димитровград, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610100842 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, както и искове с правно основание чл.55 от ЗЗД- за връщане на недължимо платени суми по договор за потребителски кредит и по договор за поръчителство.

Ищецът Т. Т. Ч. твърди в искова молба, че на 15.10.2021г. сключила с ответното дружество "Кредисимо" ЕАД Договор за потребителски кредит №2457151, за сумата от 1500 лева и за срок от 12 месеца. Съгласно Договора, ГПР бил в размер на 48.21%, а ГЛП- 40%.

В чл.4, ал.1 от Договор за потребителски кредит било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Това трябвало да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл.4, ал.1 били определени вида на обезпеченията, които кредитоискателят следвало да представи. Във връзка с тази разпоредба на датата на сключване на договора за кредит, на кредитополучателя бил връчен Договор за предоставяне на поръчителство с ответника „Ай Тръст" ЕООД. Съгласно този договор, от кредитополучателя се изисквало заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 1337,40 лева. Предвидено било "Кредисимо" АД да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по договора за поръчителство, както и всички вземания на поръчителя по този договор. В резултат на всичко това, за кредит с главница 1500 лева, задълженията само към кредитора възлизали на 1952,28 лева и след като към тази сума се добавело възнаграждението за поръчителство в размер на 1337,40 лева, сочената сума нараствала до 3289,68 лева. Кредитополучателят бил физическо лице, което при сключване на договора действало именно като такова, т. е.

1 страните имали качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Поддържа, че сключеният договор за паричен заем представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон — Законът за потребителския кредит. Така посоченият договор бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречал на законоустановените императивни правила, както и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Същият договор за кредит бил сключен в нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Той не отговарял и на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Договорът не бил сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител" по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК, като в него липсвали както саморъчни, така и електронни подписи. Всичко това водело до нищожност на целия договор на основание чл.10, ал.1 във вр. чл.22 от ЗПК. На следващо място, договорът за кредит бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК във връзка с чл.19 от ЗПК. В договора, кредиторът се бил задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл.11, ал1, т.9 от ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, в т.ч. кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. В настоящия случай дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за гарант не било включено при изчисляването на ГПР. Предвид обстоятелството, че договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на поръчителство били сключени в един и същи ден, двете дружества били „свързани лица". Кредиторът бил включил размера на възнаграждението за гарант в погасителния план, от което следвало, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. Поради това, кредиторът нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 от ЗПК и незаконосъобразно не включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР. При условие, че същото било включено, действителният ГПР би възлизал на повече от 200 %. С тези си действия кредиторът заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника. В договора бил уговорен лихвен процент в размер на 40% и ГПР в размер на 48.21%. Не ставало ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

На следващо място, Договорът за потребителски кредит бил нищожен и защото клаузата за заплащане на догoворна лихва накърнявала „добрите ирави". Съдебната практика приемала, че при формиране на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен нейния лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне можел да бъде размерът на законната лихва, без последният да се приеме като максимален размер.

2

Трайно се приемало, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай в договора била предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който надхвърлял повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави.

Същевременно, видно от информацията в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД (дружеството поръчител) било Кредисимо ЕАД (дружеството кредитор). В тази връзка печалбата на "Ай Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "Кредисимо" ЕАД, което потвърждавало обстоятелството, че изисканото от потребителя възнаграждение за гаранция представлявало скрито възнаграждение за кредитора по договора за кредит.

Счита, че клаузата на чл.4 от процесния договор за кредит е неравноправна и нарушава изискванията на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл.147, ал.1 от ЗЗП. Тя противоречала на добрите нрави и добрите търговски практики като представлявала уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължавала последния, при неизпълнение на негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 5 ЗЗП).

Самият Договор за предоставяне на поръчителство бил нищожен на основание чл.26 от З3Д и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Той бил сключен в нарушение на правилата на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Нарушени били изискванията на чл.11, чл.19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл.

22 от ЗПК. Договорът противоречал на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В настоящия случай за кредит в размер на 1500 лв. и срок за ползване от 12 месеца, от кредитополучателя се изисквало да заплаща за допълнителна услуга по поръчителство в размер на 1337,40 лева, която сума е съизмерима с главницата по договора и надвишавала значително договорната лихва (възлизаща на 452,28 лв.). Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице бил способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК по отношение на заложения лимит на разходите. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по договор за кредит не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗДД, поради липса на основание /кауза/.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 от 33П във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от 3ПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

3

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. В тази връзка нaлице бил правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответното дружество "Кредисимо" ЕАД на основание чл.23 от 3ПК, вр. чл.22 от 3ПК, вр. чл.55, ал.1, предл.1 от 33Д за сумата от 50 лева, представляващ частичен иск от 452,28 лева, т.е. за разликата между заплатената по кредита сума и чистата стойност на кредита, възлизаща на 1500 лева. Счита, че е нaлице правен интерес и от предявяване на осъдителен иск срещу ответното дружество "Ай Tpъст ЕООД на основание чл.26 от ЗЗД и чл.146, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.55, ал.1, предл.1 от 33Д за сумата от 50 лева, като частичен иск от 1337,40 лева, представляващи заплатени суми по нищожен договор за предоставяне на поръчителство.

Иска съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 2457151 от 15.10.2021г., сключен с ,,Кредисимо ЕАД, като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП; Да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с Ай Тръст" ЕООД във връзка с обезпечаването на Договора за потребителски кредит № 2457151 от 15.10.2021т., като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП, както и като заобикалящ изискванията на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави; Да осъди на основание чл.23 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК, чл.26, ал.1 от 33Д и чл.146 от ЗЗП вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД ответника "КРЕДИСИМО" ЕАД, да заплати на Т. Т. Ч., сума в размер на 50 лева, като частичен иск от 452.28 лева, представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателно й заплащане; Да осъди на основание чл.26, ал.1 от З3Д вр. чл.55, ал.1, предл.1 от 33Д ответника "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, да заплати на Т. Т. Ч., сумата в размер на 50 лева, като частичен иск от 1337,40 лева, представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателно й заплащане. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

В проведеното на 29.10.2024г. съдебно заседание по делото, по искане на ищеца, на основание чл.214 от ГПК, съдът допусна изменение на размера на предявените искове с правно основание чл.55 от ЗЗД, като увеличи размера на този против „Кредисимо ЕАД от 50 лева, като частичен иск от 452,28 лева на 526,01 лева, а по иска предявен против „Ай Тръст“ЕООД увеличи размера от 50 лева, като частичен иск от 1337,40 лева на 857,34 лева.

Ответникът „Кредисимо“ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че между страните действително имало сключен Договор за потребителски кредит №2457151/15.10.2021г., както и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „Ай тръст“ЕООД на същата дата. Получената от Т. Ч. сума била в размер на 1587,66 лева, от които 1500 лева били усвоени от кредитополучателя с потребителски цели, а със сумата от 4