Определение № 816 от 23.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 816 гр. Б., 23.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20231200501226 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.413, ал.2 във вр. с чл. 279 във вр. счл. 278, ал.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от П.К. ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б.№***, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С., Я.К.Ч. - управители, чрез пълномощника юрисконсулт Г.С.-К. срещу Разпореждане № 2370/01.11.2023 г.. на Районен съд – Б., постановено по ч. гр. д. № 2270 по описа на съда за 2023 г., в частта, с което първоинстанционният съд e отхвърлил подаденото му заявление, срещу К. В. Н., с ЕГН ********** и с адрес: Б., ул. П.Х.№*ет.*, за сумата от 309,69 лева /триста и девет лева и шестдесет и девет стотинки/ - неплатено договорно възнаграждение за периода 10.02.2019 г. до 25.07.2019 г..

В жалбата се твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Заповедният съд не разполагал с правомощия, на този етап от производството, да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Той превишил своите правомощия и нарушил съдопроизводствените правила. Първата инстанция била длъжна не само да изследва представените доказателства, но и да ги подведе под нормата на чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправност на клаузи от ДПК, което заповедният съд не сторил. Той не направил задълбочен анализ на кумулативните критерии за неравноправна клауза, тъй като същите не се съдържали в клаузите на ДПК.

Заповедният съд неправилно не отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената 1 или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Дружеството предоставило на потребителя необходимата преддоговорна информация съгласно ЗПК.

Изготвен бил и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който бил връчен на длъжника заедно с ДПК. Процесният договор отговарял на всички законови императивни изисквания. Длъжникът не обективирал желание да се откаже от сключения договор, каквато възможност му била дадена по закон.

Уговореният ГЛП отговарял на законовите ограничения и не противоречал на добрите нрави. В отношенията между правните субекти действал принципът на свободно договаряне. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК било въведено ограничение за максималния размер на ГЛП, който не можел да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а според ал. 5, клаузите, надвишаващи тези размери, се считали за нищожни.

Ако съдът поставел граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30 %, то автоматично и абсолютно неоснователно се ограничавал и размерът на ГПР до 35-40 %, каквото правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми или за дописване на изключения към тях, все още не било дадено на нито един държавен съд.

Кредиторът нямал задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като бил уговорен фиксиран лихвен процент. Подобно изискване имало единствено при наличието на референтен лихвен процент. Спазена била и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Страните уговорили ГЛП в индивидуалния договор, който бил фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР в законовите граници. При условие, че били спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то нямало как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза. Не можела да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което било позволено от закона с императивна правна норма. Механичното съобразяване със съдебна практика, игнорираща законодателните промени от 2014 г., без да са изследвани в цялост и задълбочено изискванията на закона и фактите по делото, би довело до сключването на договори, непротиворечащи на закона, но пък противоречащи на добрите нрави, което било своеобразен правен абсурд. Уговореното договорно възнаграждение не противоречало на добрите нрави. Същото било уговорено в съответствие с принципа за добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, както и в съответствие със законовите ограничения и изисквания.

Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР, процесният договор бил изцяло действителен и породил своите правни последици и за двете страни.

Прави искане атакуваното разпореждане в отхвърлителната му обжалвана част да бъде отменено и да бъде уважено искането, касаещо договорна лихва.

Желае да му бъдат присъдени сторените разноски във въззивното 2 производство.

На основание чл. 413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. Същата отговаря на изискванията на закона. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта – в обжалваната му част. Ако отмени обжалваното разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч. гр. д. по описа на Районен съд – Б., намира за установено следното:

Заявлението е подадено за парично вземане в общ размер на 5119.28 лева и както следва: а) размер и валута: 3627.49 лева. Паричното вземане включва: остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 1450 лева; непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 309.69 лева, дължимо за периода от 10.02.2019 г. до 25.07.2019 г. - дата на предсрочната изискуемост; непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1837.8 лева; непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева. дължими за периода от 25.02.2019 г. до 25.07.2019 г. - дата на предсрочната изискуемост. б) лихва: 31.68 лева непогасена лихва за забава от 11,02,2019 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 25.07.2019 г. - дата на предсрочната изискуемост.

Законна лихва:

В размер на 1460.11 лева, дължима от 25.07.2019 г. - датата на предсрочна изискуемост до 30.10.2023 г.

От датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.

Обосновано е, че паричното вземане е за неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № 3039484239 от 20.12.2018 г.

Посочени са следните обстоятелства, от които произтича вземането:

Преди да бъде сключен процесният договор, длъжникът К. В. Н. отправила до П.К.Б. ЕООД искане за отпускане на потребителски кредит като задала параметрите му. Длъжникът получил разяснения, които са му дали 3 възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите му и на неговото финансово състояние.

След одобрение, на 20.12.2018 г. между заявителя П.К.Б. ЕООД и длъжника К. В. Н. бил сключен договор за потребителски кредит № 3039484239. Договорът бил подписан при Общи условия. ОУ станали неразделна част от Договора, подписани били от клиента и той сам декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.

По силата на сключения договор, П.К. ЕООД изпълнил точно и в срок задължението си като превел по посочения от длъжника начин заемната сума.

Последният от своя страна поел задължения по Договора за потребителски кредит, а именно: да върне договорената като общо задължение сума, посочена в т. VI от Договора за срок от 36 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 121.8 лева и падежна дата всяко 10-то число на месеца.

Съгласно Общите условия към Договор за потребителски кредит № 3039484239, длъжникът дължал на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема било предварително определено в договора. Страните по този ДПК се споразумяли договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото било в размер на 309.69 лева, дължимо за периода от 10.02.2019 г. до 25.07.2019 - датата на предсрочната изискуемост.

Клиентът по Договор за потребителски кредит № 3039484239 е закупил пакет от допълнителни услуги, по силата на който К. В. Н. е получил приоритетно разглеждане и становище на искането му за потребителски кредит, преди клиентите, без закупен такъв пакет, както и за целия срок на договора му е предоставено правото да променя едностранно погасителния си план. като отлага и/или намаляване плащането по вноски и/или променя падежната дата по всяка вноска. За предоставените услуги клиентът дължал възнаграждение, което става изискуемо със закупуването на пакета от допълнителни услуги. Страните по този ДПК се съгласили възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на договора, на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Неизплатеното възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги бил в размер на 1837.8 лева.

К. В. Н. не била изпълнила задължението, което е поела по договора, направила 0 погасителни вноски и била изпаднала в забава. Кредиторът направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в Тарифа на таксите на П.К.Б. ЕООД. Поради това за периода от 25.02.2019 г.

(датата на допусната забава повече от 14 дни и извършване на допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането) до 25.07.2019 г. (датата на обявяване на предсрочна изискуемост) били начислени суми за обезщетяване на разходите, направени от заявителя за извънсъдебно събиране на вземането 4 си в остатъчен неизплатен размер от 30 лева. За периода от изпадане на длъжника в забава 11.02.2019 г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 25.07.2019 г. длъжникът дължал и лихва за забава, която била в остатъчен непогасен размер от 31.68 лева.

Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал задължението си за извършване на плащания съгласно изготвения погасителен план и е изпаднал в забава, съгласно уговореното от страните в ОУ към ДПК, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от страна на П.К.Б. ЕООД на 25.07.2019 г., за което длъжникът бил уведомен. Предсрочната изискуемост била настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът бил уведомен с нарочно писмо.

Съгласно уговореното в ОУ при предсрочна изискуемост размерът на кредита ставал предсрочно изискуем, като клиентът дължал следните суми: остатъчна предсрочно изискуема главница - 1450 лева; непогасено договорно възнаграждение 309.69 лева, дължимо за периода от 10.02.2019 г. до 25.07.2019 г. (датата на предсрочната изискуемост); остатъчно непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги -1837.8 лева; непогасена лихва за забава -31.68 лева, дължима за периода от 11,02,2019 г.

(дата на изпадане в забава) до 25,07,2019 г. (дата на предсрочната изискуемост); непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането 30 лева, дължими за периода 25.02.2019 г. (датата на допусната забава повече от 14 дни и извършване на допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането) до 25.07.2019 г. (дата на предсрочната изискуемост); Законна лихва в размер на 1460.11 лева, дължима от 25.07.2019 г. - датата на предсрочна изискуемост до 30.10.2023 г.; законна лихва от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.