Решение № 20 от 06.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от М. Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000502990 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 260353 от 11 юни 2024г. по гр. д. № 5233/2014г.

Софийски градски съд, І ГО, 13 състав е признал за установено по отношение на О. Г. М.-Т. с ЕГН **********, В. С. Т. с ЕГН ********** и А. С. Т. С ЕГН ********** чрез адв. Д. С. от САК и адв. Ц. М. (за О. Г. М.-Т.) от САК, че СТОЛИЧНА ОБЩИНА, Булстат 000696327, с адрес: гр. София, ул.

„Московска“ № 33, е собственик на основание изкупуване на съсобствени дялове от Държавата и преминаване на собствеността в общинска с влизане в сила на § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА на недвижим имот - АПАРТАМЕНТ, с площ 183,59 кв. м., състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл, килер, баня, клозет, черно антре и зимнично помещение № 3, находящ се на четвърти /трети жилищен над магазини/ етаж в лицевата, жилищна сграда на ул. „***“ № *, град София, заедно с 19,38 ид. ч. от общите части на сградата и 20,67 ид. ч. от поземлен имот, целият с площ от 619 кв. м., който имот е с идентификатор ***, съгласно одобрената ККР за район

„Средец“, със заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на изпълнителния директор на АГКК и за който е съставен АЧОС № 417/17.02.1999г., на район „Средец” 1 Столична община; осъдил поотделно всеки от ответниците О. Г. М.-Т. с ЕГН **********, В. С. Т. с ЕГН ********** и А. С. Т. с ЕГН ********** да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА сумата от по 395 лв.- по 1/3 от общия размер на разноските на ищеца 1 185 лв.

Срещу първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от ответниците О. М., В. Т. и А. Т.. С доводи за недопустимост на решението поради липса на представителна власт у пълномощника на ищеца, евентуално неправилност на акта поради процесуални нарушения при обсъждането на доказателства по делото, неупражняване на инцидентен съдебен контрол, необоснованост и като резултат нарушение на материалния закон, се иска защита срещу обжалваното решение, съответна на изтъкнатия порок на решението. Извън срока за обжалване са релевирали доводи, които според тях обосновават недопустимост на предявения иск поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, произтичаща от липсата на право на собственост, поискано е прекратяване на производството с определение, което въззивният съд е указал, че не може да бъде осъществено преди да бъде упражнен инстанционният контрол върху допустимостта на обжалваното решение.

Столична община е подала отговор на въззивната жалба, с който е оспорила доводите, релевирани в нея.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че предявеният главен установителен иск за собственост е основателен, тъй като държавата е изкупила съсобствен недвижим имот на основание чл. 72 НДИ вр. чл. 33 ЗС при условията на гл. 2 ЗСГ, въпреки че съгласието за това е изразено в различни документи, като за това е било достатъчно спазването на обикновена писмена форма, а АДС не създава права; с влизане в сила на § 6 и § 7 от ЗМСМА (1991 г.), по силата на закона процесният апартамент е преминал от държавна в общинска собственост като обект на общинска инфраструктура с местно значение, предназначен за битово обслужване, - на основание § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, във вр. с чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗС (1991 г.), а АЧОС № 417 от 17.02.1999г. само констатира настъпилата промяна,като обстоятелството, че към датата на влизане в сила на законовото основание имотът бил стопанисван и управляван от БКС „Средец“ ЕООД и е бил включен в уставния му капитал първоначално като държавно предприятие 2 не влияе на вещно-прехвърлителния ефект, настъпил ex lege; впоследствие с решение № 46 от 29.03.1999 г. на СОС на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 137, ал. 1, т. 4 от ТЗ е постановено отписване на имота от капитала на дружеството.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо. При спор относно принадлежността на правото на собственост, какъвто е наличен между страните по делото, предявяването на иска с искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху имота на конкретно придобивно основание е обосновано от правния интерес, възникнал от спора (процесуална предпоставка и за възникване на правото на иск), за установяване на правото на собственост на ищеца. Начинът, по който е прехвърлено спорното право, както и прехвърляне на спорното право на друго лице, което може да се установи по съществото на спора, не лишава ищеца от правен интерес от установяване на твърдяното право, вкл. срещу прехвърлителя /вж. разрешението в т. ЗБ от ТР № 4 от 14.03.2016г. по тълк. д. № 4/2014г., ОСГК на ВКС, почиващо на положението, че действителният собственик има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот фактически е оспорил правото на собственост на действителния собственик/.

За допустимостта на процеса е достатъчно твърдението за нуждаещо се от защита право, накърнено от ответника, а санкцията за несъвпадане на твърдението с реалните страни на материалното правоотношение не е отричане на възможността да се води процес, а неблагоприятно за ищеца решение. Следователно при твърдения, обуславящи процесуалната легитимация на ответника, въпрос по същество е дали те отговарят на действителното положение. Произнасянето „минус петитум“, както се твърди, също не прави решението недопустимо, а може да е основание за допълване на решението, в случай, че съдът не се е произнесъл по цялото спорно право, като в конкретната хипотеза от съдържанието на решението става ясно, че с него ищецът е признат за собственик на спорния имот, въпреки че не е пояснено, че е „единствен“. Непроизнасянето по предявен от ищеца евентуален иск, при положение, че съдът е уважил главния, също не прави 3 решението недопустимо, както поддържат жалбоподателите, обратно, именно поради несъбдване на вътрешното процесуално условие, под което е предявен евентуалният иск, съдът не дължи произнасяне по него, а само в случай, че въззивният съд счете, че решението, постановено по главния иск подлежи на отмяна и искът на отхвърляне, тогава следва да се произнесе по евентуалния иск /чл. 271, ал. 2 ГПК/. На следващо място, упражняването на правото на иск не може да бъде ограничено, с оглед правната последица от решението по иска (сила на пресъдено нещо относно собствеността върху имота), от евентуално право на жалба на ищеца срещу действия на съдебния изпълнител по въвод във владение в имота или от правото му да предяви владелчески иск за защита на владението. Същевременно ответникът не може да се позовава на ненадлежно представляване на другата страна, упражнявайки чужди права, поради което доводите на жалбоподателите за недопустимост на решението и в тази насока са неоснователни.

По съществото на спора, с оглед посоченото в жалбата и доводите срещу нея, въззивният съд намира следното:

Ищецът е предявил главен иск за собственост с предмет апартамент на 4 етаж – 3 наджилищен етаж с площ от 183, 59 кв. м, находящ се в гр. *** на ул. „***“ № *, единствен апартамент на етажа – частна общинска собственост, за който е съставен АЧОС № 417/17.02.1999г., издаден въз основа на АДС от 1985г. Посочил е, че след извършени отчуждавания и делба от 1965г. се е формирала съсобственост при дялове – СГНС 40, 68 % ид. части, за М. Ч. – 29, 08 % ид. части и 30, 24 % ид. части за Л. Ч.. През 1985г. СГНС изплатил дяловете на съсобствениците били изплатени – с платежни нареждания от 18.10.1985г. и от 1985г. имотът станал държавна собственост. След изменението през 1991г. на ЗС със ЗМСМА § 6 и 7, имотът станал общински, като до 1999г. бил стопанисван от БКС Благоевски район, с правоприемник БКС „Средец“, впоследствие БКС „Средец“ ЕООД и до 2013г. върху него било упражнявано непрекъснато владение. В имота били настанявани наематели в продължение на 28 години без реституционни претенции, като с решение № 46 по протокол № 56 от 29.03.1999г. на СОС имотът бил изключен от капитала на БКС „Средец“ ЕООД и предоставен за стопанисване на район „Средец“.

Като идентификатор на имота сочи ***. След като бил направен опит за въвод във владение на имота въз основа на изпълнителен лист в полза на наемател на ответника С. Т. и след като не могла да се защити успешно като 4 трето лице чрез обжалване действията на ЧСИ, СО предявява правата си по исков ред. Иска от съда да признае за установено, че СО е единствен собственик на описания недвижим имот, евентуално да я признае за единствен собственик въз основа на придобивна давност /молба-уточнение 12.03.2015г./.

В срока за отговор ответникът С. Т. е предприел на първо място процесуална защита срещу иска, по която въззивният съд, преценявайки допустимостта на обжалваното решение, изложи съображения, и защита по същество чрез правоизключващи твърдяното право на собственост възражения. Възражанията почиват на твърдения, че ищецът представя АЧОС за имот на 4 етаж, а той е придобил правото на собственост върху апартамент на същия административен адрес на 3 етаж по наследство от майка си М. Ч., която притежавала имота в съсобственост с още 5 лица, нейни сродници, придобили имота през 1942г. с договор за дарение, отчуждени по реда на ЗОЕГПНС, като собствеността е възстановена по ЗВСОНИ, а в ПИ се намират две сгради без в АЧОС да е посочено за коя сграда се отнася. Само собствеността на майка му и на леля му Л. Ч. не била отчуждавана, като процедурата по ЗСГ не била довършена – няма изплащане на цената на подготвения за продажба имот, като няма и предложение за продажба от М. Ч. по чл. 18, ал. 2 ЗСГ, не е спазена процедурата по чл. 23, ал. 3 ЗСГ и чл. 26 ЗСГ и издадена заповед по чл. 34 ППЗСГ, а в АДС е записано като основание чл.

72 НДИ без да има решение на председателя на изпълкома на СГНС и без имотът на М. Ч. да е бил отчуждаван, поради което АДС е издаден без основание. Поддържа, че АДС е нищожен поради липса на подпис, дата и име на одобряващ председател на изпълкома на БлРНС и като издаден на основание НДИ вместо по ЗСГ, по който не е развито производство по прехвърляне, няма плащане, посочено в АДС. Липсва договор за изкупуване и по НДИ – чл. 72 и чл. 73. АОС се съставят след отписването на имота от актовите книги за държавна собственост, което не е спазено – чл. 58, ал. 4 ЗОС. Отделно е възразил, че апартаментът не е обект на общинската инфраструктура. Възразил е още, че имотите на търговските дружества не са общинска собственост, а и апартаментът на 3 етаж никога не е бил в активите на БКС „Средец“ ЕООД.Така е обобщил, че правото му на собственост е възстановено по силата на закон – чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ.

В представения от ищеца акт за държавна собственост /АДС/ № 9560 за държавна собственост на недвижим имот, съставен на 27.11.1985г., е 5 посочено, че имотът, находящ се на 3 етаж на ул. „***“ № *, е държавен от 18.10.1985г. на основание чл. 72 НДИ и платежни нареждания от 18.10.1985г. на у-ние на „Финанси“ – на 59, 32 % ид. части; бивши собственици са М. Ч. – 29, 08 % и Л. Ч. - 30, 24 % ид. части, а държавата е собственик на 40, 68 %; имотът е предоставен за управление на РСП – БКС – Благоевски район.

Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 417 от 17.02.1999г., вписан на 02.08.2007г., е съставен на осн. §7, т. 6 ЗМСМА/91г., чл. 2, ал. 1 ЗОС за апартамент с площ от 183, 59 кв. м на 4 етаж на ул. „***“ № *; бивш собственик е държавата, отбелязано е с печатен текст /който не фигурира в представения от ответника препис/, че с решение № 46 по протокол № 56 от 29.03.1999г. на СОС се отписва от баланса на БКС „Средец“ ЕООД /представено по делото, на него се позовава и ищецът, - с това решение № 46 по протокол № 56/29.03.1999г. на СОС от баланса и капитала на БКС „Средец“ ЕООД на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 137, ал. 1, т. 4 ТЗ е отписан имот на ул. „***“ №24 с посочена площ от 334, 18 кв. м./, на основание чл. 13 ЗОС и чл. 9, ал. 1 НРПСУРОИ/96г. на СОС имотът се стопанисва и управлява от район Средец. В справка за недвижимите имоти, предоставени за стопанисване и управление на посоченото дружество, към 01.08.1998г., вписани според административния адрес на имотите, в поредност според адресите, започващи „А“ до „Я“, на ул. „*** „ № * са вписани 2 имота – жилища – на 4 етаж с площ от 183, 59 кв. м и на 5 етаж с площ от 148, 59 кв. м.