Решение № 411 от 29.12.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. Б., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К.В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К.В. Н. Гражданско дело № 20251810101010 по описа за 2025 година

С исковата молба от А. Н. П. и В. Н. П. срещу „Е. М.“ ЕООД са предявени субективно и обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основА.е чл. 439, ал. 2 от ГПК - съответно за сумите от 7077,56 лв. – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2011 г. до окончателното изплащане на вземането; 35,00 лв. – заемни такси; 2222,23 лв. – лихва за забава за периода от 05.12.2010 г. до 02.06.2011 г. вкл.; 211,00 лв. – държавна такса и 420,04 лв.

– юрисконсултско възнаграждение, за които суми са издадени Заповед № 2117/06.06.2011 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по гр. д. № 852/2011 г. по описа на РС – Б. и изпълнителен лист от 06.06.2011 г.

Ищците сочат, че срещу тях е образувано изп. д. № 2024*0400524 по описа на ЧСИ М. С. рег. № *, с район на действие – Софийски окръжен съд. Банковте им сметки били запорирА.. Изпълнителното дело било образувано по изпълнителен лист от 06.06.2011 г., изд. по ч. гр. д. № 852/2011 г. по описа на БРС. Ищците били осъдени да заплатят солидарно на „*“ ЕАД сумата от общо 9334,79 лв., от които 7077,56 лв. – главница по банков кредит, 35,00 лв. – заемни такси, 2222,23 лв. – лихва за забава за периода от 05.12.2010 г. до 02.06.2011 г. (вкл.), законната лихва върху главницата, считано то 03.06.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 211,00 лв. – държавна такса и 420,04 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Преди въпросното изп. дело имало образувано друго такова на 14.09.2011 г. по описа на ЧСИ М. Б. рег. № * с район на действие СГС. На 14.09.2011 г. по отношение на ищците били наложени запори. През 2012 г. вземА.ята били цедирА. на „О. Ф. Б.“ ЕАД, което 1 дружество било конституирано като взискател по изп. дело. Последното плащане по запора на А. Н. П. било от 19.05.2016 г. През 2020 г. с нов договор за цесия вземА.ята били прехвърлени на отв. „Е. М.“ ЕООД, конституиран на 05.05.2020 г. като взискател по изп. дело. На 17.05.2024 г. изпълнителното дело по описа на ЧСИ Б. било прекратено по искане на взискателя. С молба от 28.06.2024 г. било образувано горепосоченото изп. дело по описа на ЧСИ С.. В заключение ищците твърдят, че към датата на образуване на второто изпълнително дело, вземА.ята са били погасени по давност. В продължение на осем години не били предприемА. никакви действия по изпълнението, които да прекъснат давността. По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат плащане на процесните суми, тъй като вземА.ята са погасени по давност. Претендират се и съдебно – деловодните разноски в настоящото производство.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозирал отговор. Oспорва предявените искове като неоснователни. Твърди се, че процесното изпълнително дело е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., поради което давност не е текла до 26.06.2015 г. След 26.06.2015 г. приложение намирала т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т. д.

№ 2/2013 г. След 26.06.2015 г. били предприемА. множество действия по изпълнението, прекъсващи погасителната давност, последното такова от 05.05.2020 г.

При изчисляване на изтеклия срок за погасяване на вземА.ята следвало да се съобрази и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрА.е от 13.03.2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му. Новообразуваното изп. дело № 524/2024 г. било инициирано преди изтичане на погасителната давност. По същество се иска отхвърляне на исковете.

Претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна за адвокатски хонорар. Моли ищецът да бъде задължен да посочи своя банкова сметка с разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК.

В откритото съдебно заседА.е ищците, чрез своя процесуален представител заявяват, че поддържат исковете. Подробни аргументи доразвиват в писмени бележки.

Ответното дружество, не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на Изпълнителен лист от 06.06.2011 г., издаден от Районен съд – Б. въз основа на Заповед № 2117/06.06.2011 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по гр. д. № 852/2011 г. по описа на БРС, ищците А. Н. П. и В. Н. П. са осъдени да заплатят солидарно на „*“ ЕАД следните суми: 7077,56 лв. – главница по договор за банков кредит от 31.10.2007г., 2 ведно със законната лихва, считано от 03.06.2011 г. до окончателното изплащане на вземането; 35,00 лв. – заемни такси; 2222,23 лв. – лихва за забава за периода от 05.12.2010 г. до 02.06.2011 г.; 211,00 лв. – държавна такса и 420,04 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на кредитора „*“ ЕАД от 14.09.2011 г. е образувано изп. д. № 6381/2011 г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег.

№ *, район на действие СГС.

На 21.09.2011 г. на ищците са връчени покА. за доброволно изпълнение, което се установява от известия за доставяне от същата дата (л. 14 и 15 от изпълнителното дело).

С връчването на 15.09.2011 г. и 16.09.2011 г. на запорни съобщения с изх. номер от 14.09.2011 г. (л. 16 – 53 от изп. дело) до търговски банки са наложени запори по сметки на ищците.

На 04.10.2011 г. по сметка на ЧСИ М. Б. по изп. д. № 6381/2011 г. е преведена сума от 72,72 лв. от работодателя на ищцата А. Н. П., удържана от трудовото й възнаграждение. Посоченото се установява от Платежно нареждане референция BS.12664-002727 от 04.10.2011г., Писмо вх. № 29339/06.10.2011 г. по описа на ЧСИ М.

Б. и Служебна бележка изх. № 1083/29.09.2011 г. от „Е. Е. А.“ ЕООД. Последвали са още плащА.я по изпълнителното дело чрез работодателя, извършил удръжки от трудовото възнаграждение, а именно на 03.11.2011г., 05.12.2011 г., 29.12.2011 г., 01.06.2012 г., 03.07.2012 г., 02.08.2012 г., което се установява от платежни нареждА.я на л. 70-77 от изпълнителното дело.

На 14.08.2012 г. с молба вх. № 40951/14.08.2012 г. дружеството „О. Ф. Б.“ ЕАД е поискало конституирането си като взискател по делото, позовавайки се на договор за цесия от 06.03.2012 г., сключен с кредитора на ищците „*“ ЕАД.

От 01.10.2012 г. до 01.06.2016 г. са извършвА. и превеждА. на ЧСИ ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата А. Н. П., за което са налични извлечения за банкови преводи на л. 87-150 вкл. от изпълнителното дело.

С Молба вх. № 19179 от 05.05.2020 г. до ЧСИ М. Б. с рег. № *, район на действие СГС, ответникът „Е. М.“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по изп. д. № 6381/11г. в качеството си на цесионер по Договор за цесия от 19.03.2020 г., сключен с „О. Ф. Б.“ ЕАД. В молбата е отправено и изрично искане да се насрочи опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжниците.

С Молба от 09.05.2024 г. ответното дружество „Е. М.“ ЕООД е поискало от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по отношение на длъжника и ищец в настоящото производство В. Н. П.. С Постановление от 09.05.2024 г. изпълнителното дело № 6381/2011 г. на ЧСИ М. Б. с рег. № *, район на действие 3

СГС, е прекратено по отношение и на двамата длъжници - А. Н. П. и В. Н. П..

Постановлението е влязло в сила на 27.05.2024 г.

Със съобщения от 28.05.2024 г. (л. 174-194) наложените запори са вдигнати.

С Молба вх. № 9766/28.06.2024 г. на ищеца „Е. М.“ ЕООД е поискано образуване на изпълнително дело за процесните вземА.я при ЧСИ М. С. рег. № *, с район на действие – Софийски окръжен съд и е поискано налагане на запори. Новото изпълнително дело е образувано с постановление от същата дата под № 524/2024 г. по описа на ЧСИ М. С.. В молбата се прави и искане за налагане на запори.

На 04.03.2025 г. е подадена нова молба от ответника до съдебния изпълнител, с която отново се иска налагане на запори върху банкови сметки на двамата ищци.

На 30.04.2025 г. са изпратени запорни съобщения.

На 14.05.2025 г., видно от приложените известия за доставяне, ищците са уведомени за образуваното срещу тях ново изпълнително дело по описа на ЧСИ М. С..

С Молба от 15.05.2025 г. на ответника е поискано запориране на вземА.я на ищците в „Изипей“ АД.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете

Ответникът счита исковете за недопустими за сумите извън присъдената по изпълнителен титул главница, т. к. с погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните такива. Възражението за недопустимост е неоснователно, тъй като се касае за отделни вземА.я и ищците имат правен интерес от формиране сила на пресъдено нещо за всяко вземане.

По същество на исковете

Предявените отрицателни установителни искове са с правна квалификация чл.

439, ал. 2 от ГПК.

Всеки ищец носи доказателствената тежест да установи в процеса: твърдените правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което са издадени съответните изпълнителни основА.я.

Ответникът, в условията на насрещно доказване, следва да докаже всички свои възражения, включително че погасителната давност е била прекъсвана.

По реда на действащия ГПК, заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила. По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.

2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно 4 дирене не се провежда (в този смисъл - Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д.

№ 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). На новонастъпили факти (след влизане в сила на заповедта за изпълнение, независимо от това, че в заповедното производство съдебно дирене не се провежда) длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК – в този смисъл са и Решение № 781 от 25.05.2011г. на ВКС по гр. д. № 12/2010г., ІІІ ГО и Решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, І ТО. Касае се за съдебно признати с влязла в сила заповед по чл. 418 във вр. с чл. 417 ГПК парични вземА.я, които се погасяват с общата 5 – годишна давност.

Първото изпълнително производство срещу ищците е образувано през 2011 г. С ТР № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС се прие, че докато трае изпълнителният процес относно вземане по изпълнителни дела, образувА. до 26.06.2015 г., погасителна давност не тече, тъй като се прилага ППВС № 3/1980 г.

Според даденото с ППВС № 3/1980 год. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство, давност не тече. В настоящия случай изп. д. № 6381/2011 г. по описа на ЧСИ М. Б. е образувано преди 26.06.2015 г., поради което от образуването му до 26.06.2015 г. погасителна давност се счита, че не е текла, тъй като е приложимо ППВС № 3/1980 г.

От 26.06.2015 г. влиза в сила ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като от тази дата за процесните вземА.я е започнала да тече 5 – годишна давност.

В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е разрешен въпросът кои действия по принудителното изпълнение прекъсват погасителната давност за вземА.я и кои не. Прието е разрешението, че всяко валидно изпълнително действие в рамките на избрА.я изпълнителен способ е годно да прекъсне погасителната давност, независимо дали е инициирано от взискателя или от съдебния изпълнител. Такива изпълнителни действия, които прекъсват давността, са: налагането на запор, налагането на възбрана, присъединяването на кредитор, извършването на опис, извършването на оценка, назначаването на пазач, насрочването на продан, извършването на продан и др. С цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че не спадат в обсега на изпълнителните действия, респ. не прекъсват давността дейности, които имат обслужващ и подготвителен характер спрямо изпълнителните действия, като например: самото образуване на изпълнително дело, връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване имуществото на длъжника, снабдяването с книжа, документи и справки в тази връзка, назначаването на експертиза, извършването на разпределение, плащането по разпределението и т.н.

Разпечатката съдържа 49 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7eab4d06-4c9f-4a83-a72b-763b5f0f9669