Решение № 873 от 03.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. П., 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20235220104181 по описа за 2023 година

В исковата си молба срещу Д. В. В. с ЕГН ********** от село К. Д., община П., ул.“Х. Б.“№13 ищецът С. А. В. с ЕГН ********** от село Г. община П., ул.“16-та“№21 чрез пълномощника си адвокат К. У. твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 02.06.2002г в град П., от който брак имат родени две деца, едното от които е пълнолетно, а другото А. С. В. с ЕГН ********** е непълнолетен. Твърди се , че от начало бракът бил хармоничен. През 2004-2005г ищецът започнал работа в Испания, където се преместило цялото семейство и където се родил непълнолетния им син А.. Твърди се, че до момента ответницата и децата продължават да живеят в град Мойет дел Вайес, Испания. Твърди се, че с времето, преди около пет години отношенията между съпрузите се влошили. Нарушила се близостта и разбирателството между тях, като двамата започнали почти ежедневно да се карат. Твърди се, че от 06.09.2019г съпрузите са във фактическа раздяла , като на няколко пъти се опитвали да заживеят отново заедно, но без резултат и след няколко дни отново се разделяли. Ищецът твърди ,че не е получавал никакво разбиране и подкрепа от ответницата.

Сринало се доверието помежду им , което довело и до фактическата им раздяла. Твърди се, че бракът на страните е изпразнен от смисъл и съдържание. Моли се съда да постанови решение, с което да се прекрати брака с развод ,без произнасяне по въпроса за вината.

Упражняването на родителските права по отношение на детето А. С. В. с ЕГН ********** да се предоставят на майката като се определи режим на лични отношения между бащата и детето и се осъди бащата да заплаща на детето си месечна издръжка в порядъка на 250300лв. Сочат се доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответницата не е подаден писмен отговор.

1

Видно от протоколно определение №609/19.03.2024г, постановено по настоящото дело предвид изложените в исковата молба твърдения и събраните данни съдът е направил извод, че обичайното местоживеене на непълнолетния син на страните. С оглед тези данни съдът е приел, че в случай е приложим Регламент/ЕС/№2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно международното отвличане на деца. Съобразил е,че съгласно разпоредбата на чл.3, б.“б“ от Регламента, българският съд е компетентен да разгледа иска за развод, тъй като двамата съпрузи са български граждани.

Приел е, че българският съд не е компетентен да се произнесе по въпросите за родителската отговорност и издръжката на децата, тъй като съгласно чл.7, ал.1 от Регламента компетентността за разглеждане на делата за родителската отговорност е предоставена на съдилищата на държавата-членка, в която детето има обичайно местопребиваване към момента на сезирането на съда като в случая компетентен е испанския съд, тъй като детето има обичайно местопребиваване в Испания. Приел е, че общата подсъдност не е дерогирана от никое от предвидените в регламента изключения – чл.8/ при преместване на детето8, чл.9/ при неправомерно отвеждане или задържане на детето/, чл.11/ при неустановено обичайно местопребиваване на детето/ чл.13/ при липса на компетентен съд/ и чл.12/ при прехвърляне на делото от компетентния съд/. Приел, че в случая няма пророгация на компетентност по чл.10 от Регламента, тъй като не е налице условието на буква“б“ – тя да е приета от страните недвусмислено към момента на сезиране на българския съд. Въз основа на така изложените мотиви със соченото протоколно определение съдът е обявил, че не е компетентен да разгледа исковете по чл.59, ал.2 от СК и чл.143 от СК относно родителската отговорност и издръжката на детето А. С. В. . В тази част протоколното определение е подлежало на инстанционен контрол, но същото не е обжалвано и е влязло в сила.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си, поддържа брачния иск.Подробни съображения по същество са развити в хода на устните състезания.В съдебно заседание ответницата не се явява, не се представлява и не изразява становище по иска.

Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, доводите на страните, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното:

Не се спори между страните, а се установява и от представените в тази връзка писмени доказателства-удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №132 от 02.06.2002г., съставен от община П., удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1315/30.08.2007г, съставен от община П., че ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 02.06.2002г. Съпругата е приела фамилното име на съпруга си и след сключване на брака е с фамилно име В..От брака си имат родено дете А. С. В., роден на 06.09.2006г.

От разпита на свидетеля П. Л. се установява , че с ищеца се познават от деца, тъй като живеят в едно населено място. Свидетелят познава и ответницата , както и децата на 2 страните. Свидетелят обясни, че първоначално двамата съпрузи живеели добре.

Впоследствие ищецът заминал да работи в Испания като малко след това през 2003г заминала и ответницата. Двамата си идвали често в България , но от известно време само ищецът започнал да си идва в България. Ищецът споделил на свидетеля, че семейните отношения с ответницата не вървят и че от 5-6 години не живеят заедно.

От приетите по делото социален доклад, както и писмо вх.№3882/13.02.2024г от ДСП-П. се установява, че детето А. В. живее и учи в Испания, заедно с майка си/ ответницата по делото/. Двамата трайно са се установили да живеят в град Мойет дел Вайес, Испания, поради което не би могло да се извърши социално проучване за нуждите на настоящото производство.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:Районният съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от ГПК във вр. с чл.49, ал.1 от СК, който е основателен по следните съображения:

Законът допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в случаите когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищецът и ответницата съществува формално и само по документ, тъй като от 5-6 години съпрузите не живеят заедно. Разделното живеене на съпрузите е в отклонение от законовото предписание на чл.15 от СК. Фактическата раздяла между страните по делото е довела до прекъсване на съпружеските им отношения. Прекъсната е духовата и физическата връзка между тях.

Фактическата раздяла между съпрузите е предизвикала дълбокото и непоправимо разстройство на брачната им връзка, като това обективно съС.ие според съда не би могло да се преодолее, тъй като е продължило дълго и довело до изчерпване на всякакви възможности за възстановяване на брачното партньорство.В тази насока са и гласните доказателствени средства, които не бяха разколебани в хода на съдебното дирене. При това положение формалното съществуване на брака не е в интерес на съпрузите. Бракът им не би могъл да изпълни и социалната си функция, която обществото отрежда на една пълноценна и хармонична брачна връзка, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК следва да бъде прекратен с развод.

Въпросът за вината в този брачен съдебен процес не се поставя, тъй като ищцовата страна още с исковата молба е направила изрично искане съдът да не се произнася по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Спор досежно ползването на семейното жилище не съществува. Тъй като съгласно чл.322, ал.2 от ГПК съдът дължи произнасяне по този въпрос и предвид твърденията в исковата молба ползването на семейното жилище, находящо се в село Г., ул.“16-та“№21 се предоставя на С. А. В.. Досежно фамилното име на съпругата след развода, при условие, че ответницата не е заявила изрично, че желае да възстанови фамилното си име преди брака, то съдът следва да постанови същата да продължи да носи брачното си фамилно име В..

3

Въпросите досежно упражняване на родителските права , лични отношения и издръжка не подлежи на уреждане по изложените по-горе съображения и тези обективирани в протоколно определение №609 от 19.03.2024г, постановено по настоящото дело.

По разноските:

Съдът определя окончателна държавна такса за производството по допускане на развода в размер на 50 лв.,половината от която е внесена при образуване на делото. Ето защо следва да се осъди ищеца да внесе сумата от 25 лв., представляващи разликата между окончателната ДТ и внесената при завеждане на делото. Предвид липсата на произнасяне по въпроса за вината на основание чл.329, ал.1, изр.2 ро от ГПК направените от ищеца разноски в производството остават за негова сметка.

Воден от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК Пазарджишкият районен съд:

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между С. А. В. с ЕГН ********** от село Г., община П., ул.“16-та“№21 и Д. В. В. с ЕГН ********** от село К. Д., община П., ул.“Х.

Б.“№13, сключен на 02.06.2002г в град П., / акт за граждански брак №132/02.06.2002г./като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината.

ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ: Ползването на семейното жилище, находящо се в село Г., община П., ул.“16-та“№21 се предоставя на С. А.

В..

ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА: След прекратяване на брака съпругата Д. В. В. ще продължи да носи брачното си фамилно име В..

ОСЪЖДА С. А. В. с ЕГН ********** от село Г., община П., ул.“16-та“№21 да заплати по сметката на РС-П. държавна такса в размер на 25 лв. по допускане на развода.

Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4