Решение № 3882 от 13.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3882 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20211100512232 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 30.7.2021 г. на ответника П. И. А. срещу решение № 20152523/06.7.2021 г. по гражданско дело № 14303/2021г. на Софийския районен съд, 177 състав в частта, с която признава за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 912,98 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за имот с адрес гр. София, ж.к. ******* ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2020 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал.

2 ЗС сумата от 33,96 лв. – главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2020 г. до окончателното изплащане, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата от 593,82 лева – разноски в производството и сумата 1 от 50,98 лева – разноски в производството.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд се произнесъл по нередовна искова молба. Представляващият ищцовото дружество не бил снабден с представителна власт. В нарушение на процесуалния закон съдът отхвърлил искането на жалбоподателя по чл. 183 ГПК за изискване на оригинала на представения към исковата молба нотариален акт, след което приел въз основа на него наличие на облигационно правоотношение. По делото не било доказано и количеството потребена в имота топлинна енергия. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ищец по исковете „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита обжалвания акт за правилен в обжалваната част.

Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

„Т.С.“ ЕООД /трето лице – помагач на ищеца/ не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като не е допуснато нарушение на императивни правни 2 норми

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

Според настоящия състав на въззивния съд исковата молба е редовна като е ясни са основанието, периодът и размерът на всяка от претенциите, като е необходимо ищецът да сочи количеството доставена енергия помесечно и/или по пера.

Неоснователно е и възражението на ответника жалбоподател за недопустимост на решението поради липса на представителна власт. Първо доказателства са представи. Второ, страната не е легитимирана да оспорва представителства власт на лицето, представляващо противната страна /вкл. и предвид т. 2 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК/.

Първоинстанционният не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е уважил искането на жалбоподателя по чл. 183 ГПК. Ответникът не оспорва годността на преписа – не твърди да не съществува оригиналът, а единствено сочи, че ищецът не разполага с такъв. Ето защо и доколкото липсват твърдения, че този акт не съществува обективно /а не в държане на ищеца/, както и че преписът не съответства на оригинала, а и оспорване от страна на ответника да е бил собственик на процесния имот в процесния период, то няма никакво основание за уважаване на искането по чл. 183 ГПК. Представеното решение на СГС, постановено по друг спор между страните, не обвързва настоящия състав.

Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 3

17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. От нотариалния акт за продажба на недвижим имот се установява, че през 2007г. ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот. Ето защо и доколкото няма твърдения и доказателства към началото на процесния период ответникът да се е разпоредил с правото на собственост, съдът намира за доказано, че в процесния период ответникът е бил титуляр на правото на собственост върху описания имот. Следователно установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на СТЕ. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. В процесния период в имота на ответника е начислявана единствено топлинна енергия за отопление на имот от два броя отоплителни тела, на които са били поставени ИРРО, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. За количеството ТЕ за отопление на имота и за БГВ са били представени на вещото лице документи за главен отчет на увредите за ДР и водомера, носещи подпис, а ТЕ от сградната инсталация е определена коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца. .Ответникът не е провел насрещно 4 доказване, с което да опровергае или разколебае проведеното доказване от носещия тежестта на доказване, че сумите, представляващи цена на топлинна енергия, са в размер, по-малък от определения посредством заключението на СТЕ, вкл. не е провел насрещно доказване възможна ли е грешка в измерването предвид възраженията във въззивната жалба /вкл. не твърди да липсват документи за главен отчет за процесния период, които да носят подпис на потребителя или на лице в имота/. По горните съображения въззивният съд счита, че доводите срещу правилността на решението в обжалваната част не могат да имат за правна последица отмяната му и отхвърляне на исковете в уважената част, поради което са неоснователни.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд потвърдено като правилно в обжалваната част.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20152523/06.7.2021 г. по гражданско дело № 14303/2021г. на Софийския районен съд, 177 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА П. И. А., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието в процеса на „Т.С.” ЕООД, 5 като трето лице помагач на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6