Решение № 1032 от 29.11.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. Стара Загора, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530102164 по описа за 2023 година

Предявен е иск от „......... - гр.София против В. Ж. А. от гр. Стара Загора – по чл.

422 ал. 1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1364/2023г. на Старозагорския районен съд, а именно: главница - 1291,89 лв.; договорна лихва - 1,30 лв. за периода от 15.04.2022г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 15.12.2022 г. /падеж на последна погасителна вноска/; лихва за забава - 102,83 лв., считано от 16.04.2022г. до 30.03.2023г. - датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от 30.03.2023г. - датата на подаване на заявлението в районен съд, до окончателно изплащане на задължението. Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство.

Ищецът твърди, че на 08.08.2022г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022г., на основание чл.

99 от ЗЗД, между „.....“ и ищеца, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № .......... било прехвърлено в полза на ищеца изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.

99 ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „.....“ с Уведомително писмо с изх. № ....... от дата 15.08.2022г., изпратено с известие за доставяне от страна на ищеца, в качеството му на пълномощник на цедента.

С цел спазване изискванията на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните /ОРЗД/ предоставя приложение № 1 със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в настоящия съдебен процес.

1

По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до ответницата било изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от БНП Париба Пърсънал Файненс С.А. - клон България, чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД с изх. № ........../......-1 8235569 от дата 15.08.2022г., за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Излага подробни съображения и се позовава на съдебна практика относно уведомяването на длъжника – ответницата.

Твърди, че на 17.11.2020г. между „.....“ - като кредитор и - като кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит с № ......-18235569, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждали от договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 2695,23 лв.

Застрахователната премия била в размер на 395,23 лв.

Предоставянето на посочената по-горе сума съставлявала изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създавала задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“.

Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 3717,36 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 1022,13 лв.

На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 15.12.2022г., на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 154,89 лв. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 15.12.2022 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, предвид което по отношение на вземанията по договора на кредит не била обявявана предсрочна изискуемост.

Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 16.04.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда, която възлизала в общ размер на 102,83 лева, като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който счита предявената искова претенция за неоснователна и недоказана.

Твърди, че ищцовото дружество е представило Договор за потребителски паричен кредит - ........... между ........ и В. Ж. А., /кредитополучател/, при следните параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели – 2300 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” – 395,23 лв., застрахователна премия - 0.00 лв., общ размер на кредита – 2695,23 лв., такса 2 ангажимент – 80,50 лв., брой погасителни вноски - 24, месечна погасителна вноска – 154,89 лв., обща стойност на плащанията – 3717,36 лв., годишен процент на разходите – 39.16 %, лихвен процент - 30.44 %. В договора бил инкорпориран и погасителен план, съдържащ падежни дати на месечните погасителни вноски, размер на вноските и размер на оставащата главница след всяка вноска. Видно било обаче, че не било посочено каква част от отделните задължения на длъжника по договора се погасяват с всяка погасителна вноска - главница, надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, добавка, съставляваща печалба на кредитора, както и застрахователна премия, които формирали размера на погасителните вноски, съгласно чл. 2 и 3 от договора. В договора не бил посочен и размерът на уговорената възнаградителна лихва за кредитора - нито като общ размер на вземането за целия период на договора, нито като месечно плащане, включено в погасителната вноска.

Съгласно чл. 2 на договора, кредитополучателят заплащал и „такса ангажимент“, срещу която кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора, като тази такса се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита и кредиторът я удържал от общия размер на кредита.

В чл. 5 на договора за кредит било уговорено, че при забава на една или повече погасителни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, ведно с направените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора. Уговорено било също така, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората просрочена вноска вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщения за настъпване на предсрочната изискуемост.

Сключеният между страните договор за кредит представлявал потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, тъй като същият отговарял на условията на чл. 9 от ЗПК.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следвало да бъде сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи следвало да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. В случая било видно, че текстът на договора и условията по него били изписани на шрифт, който е по-малък от 12.Това обстоятелство можело да бъде установено и без назначаване на съответна експертиза, тъй като използваният от ищеца образец на договор бил свободно достъпен в интернет на следния адрес: https://www.bnpparibaspf.bg/media/downloaddocuments/2020/Obrazets%20na%20dogovor%20za%20potrebitelski%20kre и след изследването му можело да се установи, че това бил шрифтът Garamond, размер 11.5. Такъв бил размера и в подписания от страните договор, което водело до неговата недействителност, на основание чл. 22 от ЗПК. За извършване на визуално сравнение между два текста, относно размера на шрифта не били необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ог ГПК. Разликата можела да бъде визуализирана, чрез цитиране на част от текста на договора /например част от т.7/. изписан на различни размери шрифтове:

„7. Месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски , лихви , главница.“ - шрифт 11;

„7. Месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски , лихви , главница .“ - шрифт 11.5;

3

„7. Месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски , лихви , главница. „ - шрифт 12.

С оглед на това и на осн. чл. 22 от ЗПК счита, че процесният договор се явява недействителен, поради неспазване изискванията на чл. 10 ал. 1 от закона.

Видно от съдържанието на договора, в случая не били спазени и изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 12 и т. 20 от 3ПK, тъй като погасителният план не съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, а договорът не съдържал наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право могло да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29 ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден, всяко от които представлявало самостоятелно основание да се приеме, че договорът за кредит бил недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.

По принцип не било проблем едно вземане за бъде застраховано, но застрахователните отношения били различни от кредитните и било недопустимо да се формира обща сума, по която се погасявали едновременно и двете задължения без да е ясно с конкретната погасителна вноска каква част от главницата се погасява, каква част от застраховката се погасява, каква част от лихвата се погасява. Така нареченият „Погасителен план“ в конкретния случай бил неясен. Кредитополучателят бил поставен в ситуация да не може да разбере какво точно се погасява с погасителните вноски, които прави.

Нормите от ЗПК били императивни и неспазването им водело до недействителност на договора.

На следващо място, договорката за лихвата била нищожна поради прекомерност, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва /цитира съдебна практика/. В случая договорената възнаградителна лихва била в годишен размер 30.44%. За сравнение, законната лихва по чл. 86 ЗЗД била 10% на година.

Счита предявеният иск за възнаградителната и законната лихви за неоснователен по изложените по-горе мотиви, а именно, че на осн. чл. 23 от ЗПК в случая ответникът - кредитополучател дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви и други разходи по договора за кредит.

По отношение на претендираната главница в размер на 1291,89 лева, ответникът направил осем погасителни вноски в размер на 154,89 всяка от тях или общо заплатила сумата от 1239,12 лв. Никъде в исковата си молба ищцовото дружество не споменало какви суми са постъпвали от ответника за погасяване на задължението.

Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните, че сключеният Договор за потребителски паричен кредит ......-18235569, сключен на 17.11.2020 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл.