Решение № 11433 от 22.10.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11433

Варна, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - V състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар ЕЛЕНА ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ административно дело № 20247050702545 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д. В. А., с [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], вх. А, ет. 6, ап. 29, чрез адвокат И. С., против Заповед № 365з - 8408/17.10.2024 г. на Директора на Областна дирекция /ОД/ на МВР – Варна, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 от ЗМВР, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор Д. В. А. – младши автоконтрольор I степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто Районно управление /РУ/ при ОД на МВР – Варна, считано от датата на връчване на заповедта.

Жалбоподателят счита обжалваната заповед за незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че е нарушен принципът на безпристрастност по чл. 10 от АПК, тъй като дисциплинарно наказващият орган /ДНО/ е формирал убеждение за доказаност на дисциплинарните нарушения и за наличие на виновно поведение още към момента на образуване на дисциплинарното производство. Твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в нарушение на чл. 35 от АПК и чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са оценени събраните доказателства. Изтъква, че не са посочени конкретните служебни правомощия, за които се твърди, че не са изпълнени от наказания служител, като нарушенията не са ясно и конкретно описани. Посочва, че не е възможно да се изведе точен фактически състав, съдържащ обстоятелства за извършване на описаното дисциплинарно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 13 от ЗМВР от обективна страна, както и субективната страна на деянието, вменено на служителя. Аргументира, че не е доказана втората предпоставка за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение, а именно: уронване на престижа, още по-малко при форма на вината пряк умисъл. Излага доводи за допуснато нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като ДНО не е изпълнил императивно вмененото му задължение преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Твърди, че липсва покана, отправена от ДНО до служителя, за даване на писмени обяснения. За такава не може да се приеме тази, по която в заповедта е посочено, че са дадени/отказани обяснения, тъй като производството е било върнато на дисциплинарно разследващия орган /ДРО/ с изрично указание, че лицето има право на обяснения и защото в текста на поканата, във връзка с която евентуално са дадени, са допуснати противоречия, квалифицирани от ДНО като процесуални нарушения. Като друго процесуално нарушение сочи обстоятелството, че един от членовете на ДРО е бил в отпуск и извън пределите на Република България, поради което не е ясно как е подписал становището и действал ли е в изпълнение на служебни задължения. Счита, че нарушенията не са установени с годни и безпротиворечиви доказателствени средства. Елемент на фактическия състав на описаното от ДНО дисциплинарно нарушение е извършването от страна на служителя на престъпление по чл. 302 от Наказателния кодекс НК/, поради което за да се приемат за доказани фактите, описани в заповедта, е необходимо наличие на влязла в сила осъдителна присъда. Твърди наличие на неяснота на волята на ДНО относно тежестта на конкретните нарушения, доколкото същата е обсъдена общо, без да се прави разграничение. Иска се съдът да отмени оспорената заповед, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски. При евентуално отхвърляне на жалбата и претендирани разноски от ответната страна се прави възражение за прекомерност и за редуциране до законоустановения минимум поради липса на фактическа и правна сложност на делото. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата. Подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта са развити в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Директорът на Областна дирекция на МВР – Варна, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Г. Г., оспорва жалбата. Счита оспорения административен акт за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Обстойни доводи за законосъобразност на обжалваната заповед са изложени в депозирана писмена защита.

Административен съд – Варна, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от приложената на л. 164-165 от адм. преписка кадрова справка рег. № 365р-19882/05.04.2024 г., че Д. В. А. е страна по валидно възникнало служебно правоотношение с Областна дирекция на МВР – Варна, като считано от 28.09.2023 г. е назначен на длъжност „младши автоконтрольор I степен“ в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, която длъжност заема и към момента. По време на службата си е награждаван 5 пъти с „писмена похвала“ и 9 пъти с индивидуални „Парични награди“ и няма наложени дисциплинарни наказания.

В ОД на МВР – Варна е постъпило Писмо рег. № 7855р-1968/27.02.2024 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, в което се съдържат данни, че на 26.02.2024 г., на автомагистрала „Черно море“, на отбивката за местност „Крушките“, кв. „Аспарухово“, в посока гр. Бургас, са задържани служителите от група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна: мл. инспектор Д. В. А. – младши автоконтрольор I степен, и мл. инспектор З. К. Н. – младши автоконтрольор I степен, поради установени данни, че като длъжностни лица и възползвайки се от служебното си положение, приемат неследваща се облага от граждански лица, водачи на МПС.

Посочено е, че по случая е образувано ДП № 26/2024 г. по описа на Окръжен следствен отдел /ОСлО/ при Окръжна прокуратура /ОП/ – Варна, пр. пр. № 1240/2024 г. по описа на ОП – Варна, за извършено престъпление по чл. 302 („За подкуп, извършен: 1. от лице, което заема отговорно служебно положение, включително ..... или от полицейски орган, ...“) вр. чл. 301 от НК.

От Окръжна прокуратура – Варна с писмо УРИ № 365000-12838/28.02.2024 г. по описа на ОД на МВР – Варна /л. 321-322 от адм. преписка/ е предоставена информация, че на 27.02.2024 г. по ДП № 26/2024 г. по описа на ОСлО – Варна при ОП – Варна, пр. пр. 1240/2024 г. по описа на ОП – Варна, мл. инспектор Д. В. А. е привлечен в качеството на обвиняем, за това че на 26.02.2024 г. в гр. Варна, в съучастие като съизвършител със З. К. Н., и двамата като полицейски органи от Четвърто РУ – Варна, в качеството им на длъжностни лица, които заемат отговорно служебно положение – младши автоконтрольор I степен, при условията на продължавано престъпление, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение, поискали и приели от двама водачи на МПС – от К. К. В. от гр. Бургас и от А. Р. П. от гр. София, дар, който не им се следва – поискали и приели пари, съответно от К. В. сумата от 100 лева – две банкноти по 50 лева, и от А. П. сумата от 50 лева в такава банкнота, за да не извършат действия по служба.

Въз основа на така постъпилите предварителни данни за извършени от мл. инспектор Д. В. А. – младши автоконтрольор I степен, тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР и с оглед установяване на реалната фактическа обстановка по извършените от страна на служителя действия, със Заповед рег. № 365з-1734/07.03.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Варна /л. 94-100 от адм. преписка/, на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 214, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 40, ал. 3 и чл. 44, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, срещу мл. инспектор Д. В. А. е образувано дисциплинарно производство и същият временно е отстранен от длъжност, като е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личният знак и служебното оръжие.

Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство е определен дисциплинарно наказващ орган /ДРО/ в състав: председател: ст. инспектор И. Д. Д. – ВПД началник на група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ при ОД на МВР – Варна, и членове: 1. инспектор И. З. Ж. – полицейски инспектор V степен в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Варна; 2. инспектор С. Д. П. – инспектор VI степен в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ – Варна, който да проведе разследване по дисциплинарното производство.

С покана рег. № 433000-5830/12.03.2024 г. /л. 143-144 от адм. преписка/, връчена на 12.03.2024 г., мл. инспектор Д. В. А. е поканен за запознаване със Заповед рег. № 365з-1734/07.03.2024 г. на Директора на ОД на МВР – Варна, с която срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 297, ал. 1, т. 2 и ал. 2, чл. 214, ал. 4 от ЗМВР.

Установено е, че на 26.02.2024 г., за периода от 08:00 ч. до 20:00 ч., мл. инспектор Д. А. е назначен в наряд като автопатрул /АП/ с позивна 414 съвместно с мл. инспектор З. Н. /старши на наряда/. Служителите са изпълнявали дейност по контрол на пътното движение, определени са точките за контрол и времето за престой, със служебен автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], който е оборудван със система за GPS позициониране. В Разпореждане с рег. № 442р-5792/23.02.2024 г. на Четвърто РУ – Варна /л. 293-298 от адм. преписка/, автопатрул 414, дневна смяна, е определен да обслужва - Участък за обслужване № 1 с посочени места (16 броя) за осъществяване на ППД на територията на Четвърто РУ – Варна, с продължителност на установъчните пунктове – до 60 минути. Съгласно часови график рег. № 442р-8802/23.02.2024 г. /л. 313 от адм. преписка/ на 26.02.2024 г., за времето от 17:15 ч. до 18:15 ч., АП 414 трябвало да бъде на точка за контрол – М.К. Път 1-9 км 120+500 м след АМ „Черно море“, посока гр. Бургас. От Пътен лист 1 № ********** /л. 314 от адм. преписка/ е видно, че на 26.02.2024 г., за времето от 09:38:35 ч. до 11:07:06 ч. и за времето от 15:03:12 ч. до 20:00:00 ч. АП 414 е бил с местоположение 2,6 км от Звездица /Път 1-9 км 120+500 м след АМ „Черно море“, посока гр. Бургас/.

В ежедневна форма на отчет (Приложение № 11, към чл. 75, ал. 2, т. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г.) /л. 275-278 от преписката/ за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, за дата 26.02.2024 г., смяна 08:00 ч. – 20:00 ч., липсва информация за извършена проверка на лицето К. К. В., [ЕГН], управляващо л.а. „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] и на лицето А. Р. П., [ЕГН], управляващо л.а. „БМВ 523И“ с рег. № [рег. номер].

В хода на производството са събрани данни (сведения рег. № 433000- 18674/01.08.2024 г. от А. Р. П. и разпит в качеството на свидетел пред следовател от 26.02.2024 г. на А. Р. П. по ДП № 26/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна) /л. 229-238 от адм. преписка/, съгласно които е установено, че на 26.02.2024 г., около 17:00 ч., пътувайки за гр. Бургас с л.а. „БМВ 523И“ с рег. № [рег. номер], в края на автомагистрала „Черно море“, където движението става двупосочно, водачът забелязва, че има спрян полицейски автомобил [Марка], отстрани на пътя в посока гр. Бургас, на който не може да посочи номер. От него излиза униформен служител със светлоотразителна жилетка и го спира, като подава сигнал със стоп-палка. Не помни дали полицаят се е представил по име. Полицаят поисква неговите документи и тези за автомобила и отива до служебния автомобил, като след няколко минути се връща и кани П. да отиде с него. От служебния автомобил излиза друг униформен служител и тримата (двамата полицаи и П.) застават между двата автомобила, заявявайки му че е превишил разрешената скорост на движение. П. заявява, че полицаите му казват, че могат да изтрият записа с нарушението му, а той им заявява, че може да почерпи. П. се връща до автомобила си, взема една банкнота с номинал 50 (петдесет) лева, слага я в калъфчето с документите, връща се, предава го в ръцете на единия полицай, но не помни на кой точно, полицаят го взима и почти веднага го връща, без сложената вътре преди това банкнота. Не може да опише и разпознае полицаите. Помни единствено, че са били на средна възраст, като единият е бил с бяла брада на няколко дни, а другият – гладко обръснат. В разпита си като свидетел пред следовател, който е от 26.02.2024 г. (непосредствено след случилото се) по ДП № 26/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, А. Р. П. заявява, че полицаят, който го е спрял, е бил над средната възраст с брада. Документите предава на колегата му, който е бил на същата възраст, но без брада, който го пита дали знае защо го спира, като подчертава, че магистралата е свършила. П. предполага, че може да е превишил скоростта и го пита, с колко, но полицаят само потвърждава, че има превишена скорост, без да уточнява. П. се интересува как по-бързо може да плати глобата, която предстои да му бъде наложена, като полицаят казва, че може да не се стига до това и П. му казва, че е благодарен за това. В този момент полицаят, който държи документите на П., нищо не казва. От контекста на разговора П. разбира, че снимката за превишена скорост може да бъде изтрита, но той трябва да даде някаква сума пари на полицая. Казва, че ще почерпи и полицаят му връща документите. Връща се до автомобила, слага банкнота с номинал 50 (петдесет) лева в калъфа с документите, връща се и ги дава на същия полицай, който почти веднага връща калъфа с документите, като в тях липсва поставената от П. банкнота.