Решение № 551 от 04.03.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14499/2021
- Вид
- Решение № 551
- Подписан
- 04.03.2022
- В сила
- 29.03.2022
- Състав
- Добрина Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1 , т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 551 гр. Варна, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Добрина П. при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20213110114499 по описа за 2021 година
Предявен е иск с пр. основание чл.55 от ЗЗД от М. Д. СЛ., ЕГН **********, с адрес в с.П. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище гр.София за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1436,65 лв. представляваща сбор от платени при първоначална липса на основание месечни вноски по Договор за паричен заем № 3097174/07/12/2017 г. сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт" АД, вземането по които е прехвърлено впоследствие на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-07.10.2021г. до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 07/12/2017 г. е сключил договор за потребителски кредит № 3097174 с „Изи Асет Мениджмънт" АД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 2500.00 лева, размерът на двуседмичната погасителна вноска е 210.91 лева, срокът на заема е 13 месеца /26 вноски/, уговореният фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 35.00 %, а общата сума която следва да върне М.С. е в размер на 2741.83 лева. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 41.19 %. Уговорено е, че при неизпълнение на задължението си по договора за предоставяне на обезпечение в посочения срок, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1129.83 лева. Уговорено е, че неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочени в договора се добавя сума в размер на 86.91 лева.
Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 1129.83 лева, тъй като същият не е представил в срок обезпечения - поръчители или банкова гаранция, посочени в процесния договор.
За периода от датата на сключването на процесния договор /07/12/2017 г./ до 25/06/2018 г. М.С. е заплатил на каса в офис на „Изи Асет Мениджмънт" АД сумата в общ размер на 2069.74 лева /1 вноска от 282.82 лева, както и 6 вноски по 297.82 лева всяка/.
Неизвестен период от време след датата 25/06/2018 г., „Изи Асет Мениджмънт" АД прехвърлило вземането си по процесния Договор за паричен заем № 3097174/07/12/2017 г. с договор за цесия на ответното дружество „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В пряко нарушение на императивното си задължение по чл. 99, ал. 3 от ГПК обаче „Изи Асет 1
Мениджмънт" АД не съобщило на своя длъжник М.С. за извършеното прехвърляне и данните на новия кредитор.
Ищецът излага, че на 04.09.2018 г. е получил CMC от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в който е посочено следното „Г-н С., дължите 1866.91 лв. на Агенция за събиране на вземанията. Платете в кратък срок. За информация: ***". След проведен разговор за извършеното прехвърляне на задължението, ищецът М.С. заплатил на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата в общ размер на 1866.91 лева, както следва: 300 левана дата 10.09.2018 г.;500.00 лева3 на дата 14.09.2018 г.; 500.00 лева -на дата 27.09.2018 г. и 566.91 лева-на дата30.10.2018 г.
Ищецът счита процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Смята, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Смята, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.
Сочи, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора. Ето защо счита, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът сочи, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С тези действия „Изи Асет Мениджмънт" АД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Ищецът сочи, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.
Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал. 1 , т.
9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Твърди, унищожаемост на процесния договор на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия. При приемане договора за валиден и действителен ищецът, сочи че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните клаузи от процесния договор. На отделно основание смята , че нищожността, респективно унищожаемостта на процесния Договор за потребителски кредит води до нищожност, респективно унищожаемост и на свързания с него Договор за цесия.
С оглед на изложеното ищеца претендира връщане на сумата .
Ответникът оспорва иска. Възразява, че договорът не е с шрифт по –малък от 12, като сочи, че е формулиран по ясен и разбираем начин. Отбелязва, че елементите на дълга са ясни, точно и константно дефинирани, а договорът не съдържа възможност за промяна на ГПР. Представените предварително на потребителя договор за кредит и стандартен 2 европейски формуляр са съдържали подробна информация за правата и задълженията по облигационното отношение.Сочи, че е фиксирана договорна, възнаградителна лихва, която е в допустимия размер от 35%, съобразно чл.19 ал.4 от ЗПК. Възразява клаузите за възнаградителна лихва да са в противоречие с добрите нрави. Счита, че процесния договор в чл.7,ал.3 съдържа изчерпателна информация относно правото на отказ на потребителя.
Излага, че ищецът е бил уведомен писмено за извършената цесия на вземането.
Оспорва твърдението за сключване на договора при крайна нужда и явно неизгодни условия. Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен сключен между ищецът, като кредитополучател, и "Изи Асет Мениджмънт" АД, като кредитодател, Договор за паричен заем № 3097174/07/12/2017 г., с който на ищецът е предоставен паричен заем размер от 2500 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 35 %, и посочено ГПР от 41, 19 % и обща дължима сума – 2741,83 лв. Съгласно чл.
4, ал. 1 от Договора, заемателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да предостави едно от посочените в договора обезпечения, а именно: 1. / да осигури две физически лица поръчители, отговарящи на посочени в клаузата изисквания, вкл. да имат месечен осигурителен доход над 1000 лв., да работят по безсрочен трудов договор и да нямат задължения към други банки или финансови институции; 2. / да предостави банкова гаранция с бенефициер – ответното дружество заемодател, за сума, равна на общата сума по кредита. В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидена клауза за заплащане на неустойка от кредитополучателя в размер на 1129,83 лв., в случая, че не осигури едно от посочените обезпечения в срок.
От заключението на назначената и приета от съда и неоспорена от страните ССЕ се установява, че Видно от изложеното в констативно-съобразителната част М. Д. СЛ. е заплатил към ИАМ и АСВ суми в общ размер 3 964,91 лв, в т.ч.- 2 098,00-към "Изи Асет Мениджмънт" АД и 1866,91-към АСВ. От тази сума 45,00 лв представляват погашения на разходи за събиране на вземанията и 48,25 лв - законна лихва за забава към 01.09.2018 г. по месечни вноски, т.е. за задължения по погасителен план са отнесени 3 871,66 лв (3964,91-2718-48,25). ССЕ в табличен вид посочва данни за разпределението на получените при заемодателя суми в общ размер 2 098 лв. С получените при АСВ суми в общ размер 1 866,91 лв, изцяло са погасени задълженията по процесния договор, които АСВ е закупило от ИАМ, без да са начислявани допълнително лихви и разноски за забава. Уговорения с процесния договор ГПР в размер 41,19% не надвишава петкратния размер на законната лихва - 50,00% (5*10%). На ССЕ не са представени данни по какъв начин е определен вписания в договора ГПР в размер 41,19% и какви компоненти участват при изчислението му. Не са представени и данни за начина на изчисление на посочената в договора фиксирана неустойка в размер 1129,83 лв. ССЕ извършва условни изчисления на ГПР по договора съобразно общата стойност на плащанията над главницата в две хипотези - ако се приеме, че заплатената неустойка следва да участва като компонент при изчислението на ГПР и ако не следва.
Общият размер на погасените суми за главница, възнаградителна лихва и неустойка възлиза на 3 871,66 лв., в т.ч.- 2 500,00 лв. главница; 241,83 лв. възнаградителна лихва и 1 129,83 лв. неустойка. В първата хипотеза, действителния процент на заплатените разходи за възнаградителната лихва и неустойката (1371,66) спрямо главницата (2500) възлиза на 54,8664% (1371,66/2500) за период от 6,5 месеца (13 седмици) или 101,29 % на годишна база (54,8664/12*6,5). Тоест при допускането че неустойката е елемент на изчисленията на ГПР, в конкретния случай ГПР по договора възлиза на 101,29 %. При условие, че неустойката не следва да бъде добавяна към разходите по кредита, то същите в конкретния случай биха се равнявали на стойността на възнаградителната лихва, която по процесния договор е 3 фиксиран ГЛП 35%.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Между ищецът и "Изи Асет Мениджмънт" АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем Договор за паричен заем № 3097174/07/12/2017 г., при което ищецът е имал качеството на кредитополучател и на потребител. В тази насока той се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.
На 01.09.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт"АД и "Агенция за събиране на вземания"ООД, по силата на което вземането на "Изи Асет Мениджмънт"АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3097174 било прехвърлено в собственост на "Агенция за събиране на вземания"ООД, сумата в размер на 1866,91 лв. и 48,25 лв. лихви за просрочие към 01.09.2018г., включващо всички непогасени задължения,ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, вкл. и с изтекли лихви, засечени към датата на подписване на Приложение 1. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. "Агенция за събиране на вземания"АД/понастоящем "Агенция за събиране на вземания"ЕАД, с ЕИК 203670940 била правоприемник на "Агенция за събиране на вземания"ООД с ЕИК 201318404. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от "Агенция за събиране на вземания"ЕАД, изпратено видно с известие за доставяне редовно връчено на 17.09.2018г.