Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 311 от 23.12.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 711/2025
Вид
Решение № 311
Подписан
23.12.2025
В сила
14.01.2026
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Руменова Йорданова-Момова, Атанас Дечков Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 191 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456 - 459 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456 - 459 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456 - 459 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 492, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Шумен, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500711 по описа за 2025 година

Производство по чл. 463 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на депозирана жалба вх.

№ 36434/24.11.2025 г. при ЧСИ рег. № ... на КЧСИ, депозирана С. В. С., в качеството й на длъжник/взискател по изп.д. № 20248760401179 по описа на ЧСИ рег. № ... на КЧСИ, против разпределение, извършено с протокол за разпределение от 19.11.2025 г. по посоченото изпълнително дело. Жалбоподателката излага, че била съделител по воденото делбено производство, приключило с решение, по силата на което недвижимия имот, предмет на делбата, бил изнесен на публична продан. Същата възразява срещу разпределянето на сума в полза на ТД на НАП – Шумен, като се позовава на изтекла погасителна давност на това вземане. Поради незаконосъобразността на разпределянето на сума в полза на държавата, счита, че не дължи и лихви върху това вземане. По т. 14 от протокола възразява, че не дължи обезщетение в размер на 9788,32 лв., тъй като през последните две години не ползвала процесния имот.

Предвид всичко изложено, жалбоподателката моли съда да отмени разпределението, като жалбата й бъде разгледана в открито съдебно заседание, като бъдат допуснати свидетелски показания за установяване на твърденията й.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателите В. К. В., ТД на НАП – Шумен, не вземат становище по депозираната жалба.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Община Шумен е депозирал становище, в което счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие по реда на чл.

436, ал. 3 от ГПК, намирайки жалбата за неоснователна. Моли съдът да остави същата без уважение. Сочи, че в съответствие с разпоредбата на чл. 458 от ГПК е изискал справки за двамата длъжници за дължими от тях публични задължения, в резултат на което Държавата 1 се явява присъединен взискател. Жалбоподателката не представяла доказателства за влязъл в сила съдебен акт, въз основа на който да бъде установено, че не дължи суми, представляващи данъци. За съдебният изпълнител не съществувало задължение да следи служебно за изтичане на давностни срокове.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, както и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Видно от приложеното изпълнително дело 20248760401179 по описа на ЧСИ Д. З. рег.

№ .... на КЧСИ, с район на действие ШОС е, че същото е образувано по молба от 12.11.2024 г., депозирана от В. К. В. с ЕГН ********** въз основа на два изпълнителни листа, както следва: № 260017/05.11.2024 г. и № 260017/05.11.2024 г., издадени по гр.д. № 464/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен, по силата на които: имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....., с адрес гр. ..., ул. „...“ №..., ет...., ап. ..., представляващ апартамент № ..., със застроена площ 100,91 кв.м, с принадлежащото избено помещение № ... с площ 6,34 кв.м, заедно с 1912/100000 идеални части от общите части на сградата, е изнесен на публична продан; С. В. С. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на В. К. В. сума в размер на 8925,00 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен, от неползването на припадащата му се част от описания недвижим имот, за периода 25.03.2019 г. – 11.03.2024 г., както и разноски в размер на 863,32 лева.

Към това дело е присъединено изпълнително дело 20228760400996 по описа на ЧСИ Д. З. рег. № ... на КЧСИ, по молба на В. К. В. срещу С. В. С., образувано въз основа на изпълнителен лист № 264/04.02.2019 г. по гр.д. № 2421/2018 г. по описа на ШРС за сума в размер на 1385,15 лв. и за разноски в размер на 580,41 лв.

На 23.12.2023 г. е извършен опис на имота, за който съделителите са уведомени от ЧСИ и са присъствали на описа.

Според изготвената СТЕ от 07.01.2025 г., пазарната стойност на имота възлиза на 160000,00 лв. След неуспешна първа публична продан, е насрочена публична продан за периода 29.03.2025 г. – 29.04.2025 г. при начална тръжна цена 115200,00 лева. С определение № 1174/12.03.2025 г. по гр.д. № 494/2025 г. по описа на ВКС, било спряно изпълнението по делото. След постановяване на решение № 303/05.06.2025 г. по цитираното дело на ВКС, била насрочена публична продан за периода 23.08.2025 г. – 23.09.2025 г. при същата начална тръжна цена. На 24.09.2025 г. са отворени постъпилите четири наддавателни предложения и по реда на чл. 492, ал. 2 от ГПК, за купувач на имота е обявен М.Р.М., предложил най-висока цена – 144001,00 лева. След плащане на остатъка от предложената цена, с постановление за възлагане от 29.09.2025 г., имотът бил възложен на посочения купувач.

Частният съдебен изпълнител изискал от ТД на НАП – Шумен и Община Шумен справка за дължими публични задължения на двамата съделители. Също така, изискал информация от Държавен съдебен изпълнител за дължимите от страните суми в полза на Районен съд – Шумен.

След представяне на удостоверение/справка за дължими данъци, по реда на чл. 458 от ГПК като взискатели по делото са присъединени Държавата за дължимите й от двамата длъжници публични вземания, както и Община Шумен.

С протокол от 19.11.2025 г. съдебният изпълнител извършил разпределение на събраната сума в посочения по-горе размер. В него посочил взискателите и техните вземания, а именно:

1/ В. К. В. /съделител/, притежаващ 65,56 % и С. В. С., притежаваща 34,44 % от имота;

2/ В. К. В. срещу длъжника С. В. С. за сума в размер на 8925,00 лв., съдебни разноски в общ размер 863,32 лв.

В. К. направил разноски в общ размер 520,00 лв.

3/ В. К. В. срещу длъжника С. В. С. за сума в размер на 1385,15 лв. – главница, 1134,00 лв. – лихви и 930,41 лв. – съдебни разноски.

В. К. направил разноски в общ размер 95,50 лв.

4/ Община Шумен срещу С. В. С. – присъединен взискател за задължения по ЗМДТ 2 за имота за сума, възлизаща на 35,41 лв.;

5/ ТД на НАП – Шумен срещу В. К. В. – присъединен взискател за публични задължения за сума в размер на 4360,96 лв.;

6/ ТД на НАП – Шумен срещу С. В. С. – присъединен взискател за публични задължения за сума в размер на 2244,96 лв.;

7/ Районен съд – Шумен срещу С. В. С. – присъединен взискател за сума в размер на 165,00 лв.;

С оглед описаното, ЧСИ извършил следното разпределение на сумата, възлизаща на 144001,00лв.:

1. На ЧСИ Д. З. сума в размер на 7001,52 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ;

2. На Община Шумен сума в размер на 35,41 лв. – данък недвижими имоти, дължим от С. В. С.;

3. На ЧСИ Д. З. сума в размер на 12,00 лв. – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ;

4. На ТД на НАП – Шумен сума в размер на 2244,96 лв., дължима от С. В. С.;

5. На ЧСИ Д. З. сума в размер на 239,52 лв. – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ;

6. На ТД на НАП – Шумен сума в размер на 4360,96 лв., дължима от В. К. В.;

7. На ЧСИ Д. З. сума в размер на 442,66 лв. – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ;

8. На Районен съд – Шумен сума в размер на 165,00 лв., дължима от С. В. С.;

9. На ЧСИ Д. З. сума в размер на 19,80 лв. – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ;

10. на В. К. В. – сума по изп. лист № 260016/05.11.2024 г. в размер на 9788,32 лв.

11. на В. К. В. – сума по изп. лист № 264/04.02.2019 г. в размер на 3449,56 лв.

12. на В. К. В. – направени разноски по изпълнителното дело – сума в размер на 95,50 лв.

13. на В. К. В. – сума, съобразно присъдената квота в размер на 94407,06 лв., като след приспадане на дължимите суми, сумата за получаване е посочена на 72355,05 лв., а общата сума за получаване от него – 85688,43 лв.

14. на С. В. С. – сума, съобразно присъдената квота в размер на 49593,94 лв., като след приспадане на дължимите суми, сумата за получаване е посочена на 29615,44 лв.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, депозирана от надлежна страна – длъжник и е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Чрез процесуалният способ разпределение осребрената сума от приложен изпълнителен способ в изпълнителното производство се разпределя между всички присъединени взискатели, когато с тази сума е невъзможно да се удовлетворят всички парични притезания, предмет на изпълнението. Тоест, съдебният изпълнител следва да извърши преценка дали тази сума е достатъчна да удовлетвори всички кредитори и когато сборът на всички парични притезания на взискателите и разноските по изпълнението надвишават постъпилата сума, той трябва да съобрази кой измежду присъединените взискатели притежава право на предпочитателно удовлетворяване. Чрез акта на разпределението съдебният изпълнител не извършва изпълнително действие, а определя каква част от постъпилата сума да бъде изплатена на присъединените кредитори.

Според приетото в т. 1 на ТР № 2/2021 г. от 22.11.2022 г. по т.д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, при проверката, извършвана по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. В този случай 3 съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени всички присъединени по право взискатели и дали обжалваният акт е издаден от компетентен съдебен изпълнител в кръга на неговата властническа компетентност.

Предвид изложеното, относно законосъобразността на разпределението окръжният съд е ограничен само до оплакванията, наведени в жалбата и ако тя е основателна, той може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата, и доколкото това по необходимост рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението.

Първото оплакване в жалбата на С. С. е разпределение в полза на ТД на НАП на сума в размер на 2244,96 лв.

В правната доктрина и константната съдебна практика се приема, че публичната продан на неподеляем делбен имот е особен вид изпълнително производство, в което участници са всички съделители-съсобственици на имота, които в образуваното изпълнително производство имат качеството едновременно на взискател и на длъжник. От това им двуяко качество в изпълнителното производството по публичната продан на неподеляем делбен имот следва, че в това производство намират приложение и нормите на чл. 456 - 459 ГПК. Ето защо, в това производство следва да се погасят, както дължимите за имота данъци /което е сторено по делото/, но така също и да се съобрази разпоредбата на чл.

458 от ГПК, като се изиска удостоверение по чл. 191 от ДОПК и при наличие на публични задължения за някой от двамата съделители, имащи качеството на длъжници по делото, държавата да се присъедини като взискател за дължимите й от тези съделители – длъжници или от някой от тях, публични задължения. В случая, съдебният изпълнител надлежно изискал удостоверение по чл. 191 от ГПК и разпределил на ТД на НАП – Шумен, сума, представляваща задължение на С. С. към Държавата, имаща и привилегировано вземане.

Относно направеното възражение от длъжника за погасяване на това вземане по давност, ШОС намира същото за неоснователно. Преценката за изтекла давност не може да бъде направена от частния съдебен изпълнител в производството по принудително изпълнение. Същият няма правомощие да извършва преценка за съществуването на материалните права в отношенията между взискател и длъжник. Такова възражение не може да се релевира и в настоящото производство, без страната да е провела успешно иск по чл.

439 от ГПК.