Решение № 269 от 22.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Мария Г. Паскова в присъствието на прокурора Михаела Н. Георгиева като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600206 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

С присъда от 26.10.2023г, постановена по нохд № 1000/2019. Софийски градски съд, наказателно отделение, 27-ми състав, признал подс. А. И. С. за виновен в това, че:

На неустановена дата в периода от началото на 2017г. до 11.02.2017г. в гр. София, в съучастие като подбудител със С. Н. Г. - извършител, умишлено го склонил да умъртви лицето Б. С. П., като убийството е извършено от Г. предумишлено и по особено мъчителен за пострадалия начин на 11.02.2017г., около 18:25 часа, в ***, до блок 440, в таксиметров автомобил „Киа” с peг. № ***, а смъртта е настъпила на 18.02.2017г. – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.3, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 20 /двадесет/ години.

Оправдал подс. А. И. С. за квалифициращия признак по т.6, пр.2 на чл. 116, ал.1 от НК.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС определил първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“.

На основание чл. 59, ал.1 НК приспаднал от така наложеното наказание 1

„лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и НПК с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.

С присъдата съдът признал подс. С. Н. Г. за виновен в това, че:

На 11.02.2017г. около 18:25 часа, в ***, до блок 440, в таксиметров автомобил „Киа” с peг. № ***, действайки като извършител в съучастие с А. И. С. - подбудител, умишлено умъртвил Б. С. П., като смъртта е настъпила на 18.02.2017г. в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, и убийството е извършено предумишлено и по особено мъчителен начин за пострадалия П. поради което и на основание чл. 116, ал.

1, т. 6, пр. 2 и т. 9 вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 18 /осемнадесет/ години.

Признал подс. С. Н. Г. за виновен в това, че:

На 17.09.2017г. до 01:16 часа, в гр.София, в лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 220 CDI” с peг. № ***, спрян на АМ „Тракия“ 1-ви км. посока гр.София, в сак в багажното отделение, без да има за това надлежно разрешение, издадено съгласно разпоредбите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия: чл. 50, ал. 2 вр. чл. 50, ал. 3 ЗОБВВПИ и чл. 56 ал. 2 ЗОБВВПИ, държал огнестрелно оръжие - пистолет „FEG“, мод. „АР“, кал. 7,65 мм със заличен номер, технически изправен и годен да произведе изстрели и 8 броя годни за употреба патрони кал. 7,65 мм „Browning“, предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 7,65 мм – престъпление по чл. 339, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК го осъдил на „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 23, ал.1 НК определил на подсъдимия С. Г. едно общо найтежко наказание - 18 години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС постановил да се търпи при първоначален „строг” режим.

На основание чл. 59, ал.1 НК приспаднал от така наложеното едно общо найтежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 18 години, времето, през което подс. С. Н. Г. е бил задържан по ЗМВР и НПК с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

На основание чл.189, ал.3 НПК осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски.

Срещу присъдата са постъпили въззивни жалби от подс. С. Г., Р. Г., защитник – съпруга на подс. С. Г., адв. Е. К. – служебен защитник на подс. С. Г., а. И. служебен защитник на подс. А. С..

Срещу жалбата на подс. С. Г. и на защитника – съпругата Р. Г., съответно, са постъпили становища от а. И. – защитник на подс. А. С..

С жалбата си подс. С. Г. изразява недоволство от размера на наложеното наказание. Счита го за завишено. Подържа доводи, че съдът не е отчел характера и обема на смекчаващите отговорността обстоятелства. Представя съображения за пристрастност на състава на съда, който показал отрицателно лично отношение. Моли наказанието да бъде намалено при условията на чл. 55 НК при наличие на 2 многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

В допълнение към въззивната жалба подс. С. Г. представя доводи за намаляване на наказанието, включително и поради съдействието, което е оказал на органите на разследване и с оглед продължителността на процеса. Описва начините, по които е сътрудничел на органите на наказателното разследване. Заявява, че е признал вина и че е искал да се приложи редът на съкратеното съдебно следствие с признаване фактите на обвинението. Възразява срещу оценката на съда на част от доказателствата.

Завява, че не е имал намерение да наранява жертвата Б. П.. Оспорва възприетите от съда факти относно механизма на деянието и мотивацията за извършването му. Прави искане за намаляване на наказанието от 18 на 10 години лишаване от свобода.

Алтернативно моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

С жалбата на защитника -.та Р. Г., се заявява недоволство от присъдата като несъобразена с доказателствата по делото, постановена без анализ на всички обстоятелства, включително тези от значение за наказанието. Прави се искане да се намали наказанието на десет години лишаване от свобода, с приложение на чл. 55 НК.

В допълнение към жалбата защитникът съпруга Р. Г. разширява аргументите за наказанието като несправедливо и представя основания за намаляването му с оглед заявеното желание на подсъдимия за съкратено съдебно следствие и направените самопризнания. Представя доводи за липса на воля на подсъдимия да причини смърт на Б. П. че със самопризнанията си не е изграждал защитна версия и не се е оневинявал. Повтаря доводите на жалбата на подсъдимия относно недооценяването от съда на част от доказателствата. Оспорва изводите на съда за механизма на деянието.

Оспорва фактическия извод на съда и за финансовата мотивираност на подсъдимия за извършване на деянието. Отбелязва факта, че подсъдимият и тя като негова съпруга, били защитени свидетели по друго дело, а подсъдимият е оказвал съдействие за разкриване на престъпна дейност касаеща сигурността на страната. Моли за отмяна на присъдата в частта на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, тъй като подсъдимият не е извършвал такова престъпление и притежава законно оръжие. Алтернативно моли поради допуснати процесуални нарушения делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на съда или на досъдебната фаза.

С жалбата на адв. Е. К., служебен защитник на подс. С. Г., се заявява недоволство от присъдата като незаконосъобразна и необоснована. Защитникът моли присъдата да се отмени и постанови нова, с която подсъдимият да се оправдае изцяло.

Алтернативно моли наказанието като явно несправедливо да се намали с приложение на чл. 55 НК или присъдата да се отмени и делото върне за ново разглеждане на прокурора поради съществени процесуални нарушения.

С жалбата на а. И., служебен защитник на подс. А. С. се заявява недоволство от присъдата като неправилна и незаконосъобразна. Ревелират се допуснати от съда съществени процесуални нарушения Оспорва се доказаността на обвинението. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан.

В допълнение към жалбата защитникът поддържа, че съдът не е провел нужния анализ на доказателствата и неправилно е приел за установена фактическата 3 обстановка на обвинителния акт. Счита, че обвинителният акт съдържа недостатъци.

Заявява, че съдът неоснователно отхвърлил доказателствени искания на защитата, провел превратен анализ на доказателствата, имал избирателен подход към тях, както и незаконосъобразно разгледал делото в отсъствие на подсъдимия. Представя различен прочит на доказателствата, от който извежда, че не се установява цел за убийство на пострадалия, а само за сплашването му.

Към жалбата представя становище наименувано „Опровергаване на обвинителния акт“ с твърдение, че принадлежи на подс. А. С., подписано от защитника.

С него се правят конкретни възражения срещу обвинителните твърдения. Представя и становище по жалбата на подс. С. Г., с която оспорва заявените в нея фактически и доказателствени положения. Представя и становище по жалбата на защитника съпругата Р. Г., с което се оспорват твърденията й.

В съдебно заседание пред апелативния съд защитникът на подс. А. С., а. И., пледира, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. В частта на поръчителството от страна на подс. С. тя почивала изцяло на косвени доказателства. Счита, че обвинението не е представило никакви доказателства за твърдяното престъпление, доколкото косвените доказателства следва да изграждат такава система, от която следва единствен възможен извод. Релевира недостатъци на самото обвинение, в което не се посочва дата и часови интервал на извършване на деянието, не се посочва точно място, не се посочва и начин на извършване на деянието. Намира, че между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт са налице несъответствия.

Обвинителният акт не съдържал обстоятелства за това убийството да е извършено с „особена жестокост“. Имало разминавания и в твърденията за обещаната парична облага и реалното плащане, както и за това, че жертвата не е умъртвена в дена на покушението, а е починала седмица по – късно. Тези недостатъци на обвинителния акт намира, че накърняват правото на защита на подсъдимия. Счита за неизяснен въпроса как точно разследването е стигнало до подс. С. като поръчител на убийството, доколкото заинтересован и с мотиви за убийството би могъл да бъде и друг. Посочва, че по делото са налице доказателства за други лица заинтересовани от покушението.

Защитникът възразява и срещу начина на събиране на доказателства и в частност на разпита на св. Й. Н. в досъдебното производство пред съдия, който е могъл да бъде проведен след привличането като обвиняем на подс. С., респективно да се осигури участието на подсъдимия в този разпит. Излага доводи, че единственото доказателствено средство срещу подсъдимия, и то производно, са показанията на св.

Й. Н., чиято достоверност е неясна. Поставя под съмнение и обясненията давани от подс. С. Г., когото посочва като заинтересован от изхода на делото, както и че обясненията му са изменчиви. С тях подс. Г. разкривал други заинтересовани от убийството лица. Спира се и на показанията на св. В. С. за извършена на подс. С. операция на менискус. Прави анализ и на експертизата изследвала трафични данни.

Излага подробно съдържанието на показанията на множество свидетели, от които според него се извеждат две противоречиви тези. От тях обосновава достоверност на оправдателните и недостоверност на обвинителните доказателства. Намира за процесуално недопустимо конституирането на Р. Г., свидетел към онзи момент, като защитник, чийто показания намира за важни и необходими за изясняване на фактите.

4

Твърди, че с това си действие прокурорът е накърнил правото на защита на подс. С..

Прави искане да се отмени присъдата и постанови нова, с която подс. С. да бъде оправдан. Алтернативно моли присъдата да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на права на подсъдимия.

Подс. А. С. не се явява в съдебно заседание. Производството за него протича при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и 3 НПК.

Подсъдимият в производството пред СГС е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, с електронно наблюдение, но я е нарушил, напуснал адреса на изпълнението й и се укрил. Не се е явил в съдебно заседание на 14.09.2023г., редовно призован. Съдът се е уверил, че за подсъдимия няма уважителна причина за неявяване, както и не е могъл да установи самия подсъдим чрез действията на МВР, каквито е разпоредил. Подс. С. е обявен за общодържавно издирване с определение на СГС от 15.09.2023г., когато му е изменена мярката за неотклонение от „Домашен арест“ в „Задържане под стража“. Обявен е и за международно издирване с Европейска заповед за арест, издадена от въззивния съд с определение № 332 от 02.04.2024г., с подаден и въведен сигнал в Шенгенската информационна система и Интерпол, с цел задържане и екстрадиция. Издирването му не е дало резултат.