Решение № 1416 от 13.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1416 гр. Русе, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520103658 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 от ЗПУПС и чл.86 ЗЗД от Д. А. Д. от гр. Русе против „Банка ДСК“ АД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1287,39 лв., представляваща сбор на сумите, преведени при изпълнение на две неразрешени платежни операции – картови трансакции, извършени на 20.07.2024 г. /събота/ в 17,36 ч. и в 17,37 ч. от банковата му сметка в ответната банка с IBAN ...... по сметка на трето лице, за възстановяване на салдото по посочената сметка в състоянието отпреди извършване на посочените платежни операции, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението. Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че ищецът е титуляр на банкова сметка в „Банка ДСК“ АД и притежател на банкова карта, че на 20.07.2024 г. получил имейл на личната си електронна поща с подател [email protected], в който му било указано да актуализира данните по сметката си в „Банка ДСК“ АД, включително да промени статичния си ПИН код в система за онлайн плащания. В имейла бил посочен активен линк за връзка към платформата. Ищецът отворил линка, изпълнил всички визуализирани стъпки и изписал номера на банковата си карта, текущия си ПИН, нов ПИН и личния си телефонен номер.

Няколко минути по-късно получил телефонно обаждане от служител на банката, който го попитал дали е извършвал две плащания чрез банковата си карта на стойност 400 евро и 250 евро. След като ищецът го уведомил, че не е извършвал такива плащания, банковият служител го информирал, че полученото съобщение е фишинг съобщение. Уведомил го е, че ще блокира посочените плащания, банковата сметка и банковата карта, за да не бъдат извършени други ненаредени от Д. преводи, съветвайки го да посети офис на банката в понеделник. Ищецът твърди, че в първия работен ден след случилото се – 22.07.2024 г.

1

/понеделник/ посетил офис на банката и банков служител го уверил, че двете трансакции на обща стойност 1287,39 лв. не са изпратени и няма да бъдат изпратени. Д. подал искане за оспорване на двете трансакции и попълнил анкетен лист. На следващия ден установил, че паричните преводи са извършени. На 28.08.2024 г. получил отговор от „Банка ДСК“ АД, според който оспорените трансакции били извършени успешно и нямало данни за неправомерна употреба на банковата му карта, тъй като били потвърдени чрез мобилно приложение, използвано за генериране на еднократна парола, с оглед на което банката отказвала да му възстанови сумите по трансакциите. Ищецът счита, че ответникът е длъжен на осн. чл.79 ЗПУПС да му възстанови стойността на неразрешените платежни операции.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Банка ДСК“ АД оспорва иска. Заявява, че ищецът е клиент на банката, че е подал искане за достъп до ДСК Директ и е получил плик с потребителско име, пароли за достъп, подал е и искане за достъп до банковата си сметка чрез телефонно и интернет банкиране, както и за извършване на преводи по сметки на трети лица с цифров сертификат, като е посочил тел. номер за получаване на SMS. С подписване на договор и споразумения към него ищецът се съгласил да извършва преводи по сметки на трети лица чрез използване на комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от банката и Тоукън технология, използвана чрез мобилно приложение и ПИН за него. Към банковата сметка на ищеца била издадена дебитна карта, чрез която били извършени процесните плащания. Ответникът твърди, че на 20.07.2024 г. ищецът е получил на телефонния си номер SMS съобщения в 20,32 ч. и в 20,35 ч. с временен ПИН за активиране на DSK mToken и временна парола за създаване на ПИН код. Заявява, че в 20,30 ч. на 20.07.2024 г. са налице данни за вход в интернет банкирането на ищеца с правилно въвеждане на потребителско име и парола от първия път. Към интернет банкирането било добавено ново устройство и били извършени двете платежни операции. Картата и интернет банкирането на ищеца били своевременно блокирани от служител на банката на 20.07.2024 г., но преводите били извършени, тъй като при нареждането им били въведени коректно потребителско име, парола и кодове за достъп. Ответникът сочи, че процесните преводи са извършени вследствие на коректно въведени номер на дебитната карта на ищеца, валидност, имена на картодържател, СVС/СVV код, статичен ПИН код, както и потвърждение чрез DSK mToken и ПИН за него /биометрични данни/, както и че съгласно т. 71 от ОУ платежните операции с банковата карта се изпълняват незабавно след получаване на надлежно нареждане от картодържателя. Ответникът изразява становище за проявена груба небрежност от страна на ищеца, който разкрил информация за всички свои защитни характеристики, с което дал възможност да се осъществи достъп до интернет банкирането му от трети лица и да бъдат извършени процесните плащания. Счита, че банката не следва да носи отговорност, тъй като на осн. чл.80, ал.3 ЗПУПС платецът понася загубите, свързани с неразрешени платежни операции, ако ги е причинил чрез измама или с неизпълнение на някое от задълженията си по чл.75 ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна 2 следното:

В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване следните обстоятелства: сключването с ответника на договор за платежни услуги и изпълнението от банката на конкретните платежни операции, които факти не се оспорват. С оглед оспорването от страна на ответника, в тежест на ищеца е да докаже, че незабавно е уведомил банката за неразрешените платежни операции. В тежест на ответника е да установи автентичността на платежните операции /т. е. че е изпълнена процедура, въведена от доставчика на платежни услуги, която позволява на последния да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност/, както и че платежните операции са точно изпълнени и не са засегнати от техническа повреда или от друг недостатък, свързан с платежната услуга. В тежест на ответника е да докаже и насрещното си възражение за проявена от ищеца груба небрежност, вследствие на която са извършени платежните операции.

По делото не се оспорва, че по силата на сключен договор между страните ищецът Д.

Д. е бил титуляр на банкова сметка в „Банка ДСК“ АД към 20.07.2024 г. и е имал активирана услуга за ползване на интернет банкиране чрез ДСК Директ. Не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че на 20.07.2024 г. /събота/ са извършени две плащания чрез използване на банковата карта на ищеца, издадена от ответника, чрез интернет банкирането на ищеца за суми в общ размер на 1287,39 лв., след като той е отворил получен по имейл линк и лично е въвел номер на банковата /дебитната/ си карта, CVC/CVV код, статичен ПИН код, както и потвърждение чрез mToкen и ПИН за него /биометрични данни/, нов ПИН и личния си телефонен номер. Не се спори, че същата вечер е получил телефонно обаждане от служител на банката, който го е уведомил за наредените плащания и че банковата му сметка ще бъде блокирана. Не се оспорва, че ищецът е подал в банката на 22.07.2024 г. /понеделник/ искане за оспорване на двете извършени трансакции с банкова карта, но ответникът възразява уведомяването на банката от страна на ищеца да е своевременно извършено.

Ищецът е дал обяснения в с.з. по реда на чл.176 ГПК, посочвайки, че на 20.07.2024 г. бил в гр. Варна и получил имейл по електронната си поща с посочен подател „Банка ДСК“ АД – [email protected], в който се изисквало да извърши актуализация на данните си чрез последване на линк, което той направил и влязъл в сайт, който изглеждал като сайта на банката. Достъпвайки електронната страница на банката, се изисквало да въведе лични данни и след попълването им, на ползваното от него електронно устройство се визуализирал нов прозорец с ново искане за въвеждане на данни относно банковата му карта. След като ги въвел, актуализацията била завършена и сайтът се затворил. Получил 3 съобщения с данни, които да въведе – кодове и пароли. По време на описания процес смятал, че контактува с банката и въвел лично номера на банковата карта, номера, записан на гърба на картата, потребителско име и парола, всички данни, необходими за достъп до интернет банкирането.

При получаването на трите SMS съобщения, не се усъмнил, защото изпълнявал указанията от получения имейл да актуализира данните си. Няколко минути по – късно получил 3 обаждане от служител на ответната банка относно извършени банкови преводи, поради което не сметнал за нужно да уведомява банката чрез повторно телефонно обаждане. Съдът счита за достоверни дадените от ищеца обяснения, доколкото същите се потвърждават от приетата по делото СТЕ и удостоверяват неизгодни за него факти – че, последвайки получения от него по електронната му поща активен линк, лично е въвел данни за банковата си карта.

По делото е приобщен диск CD-R, съдържащ аудио запис на проведен на 20.07.2024 г. вечерта телефонен разговор между Д. Д. и служител на „Банка ДСК“ АД към дирекция „Сигурност“, след осъществяване на плащанията. Служителят уведомява ищеца, че от неговата карта са направени две плащания за 400 евро и 250 евро, при което ищецът заявява, че не са наредени от него и обяснява, че е получил имейл от банката и е въвел данни за електронното си банкиране. Служителят информира Д. Д., че имейлът не е бил изпратен от банката, че се касае за „фишинг“ и ще блокира достъпа до електронното му банкиране, като го съветва да посети офис на банката в понеделник, да подаде молба за оспорване на преводите и да заяви преиздаване на банковите си карти.

От писмените доказателства по делото се установява, че на 20.07.2024 г. от банкова сметка в „Банка ДСК“ АД с титуляр Д. Д. са извършени две картови операции на обща стойност 1287,39 лв. към търговеца Zen.com, относно които на 22.07.2024 г. той подал в офис на ответната банка искане за оспорване на трансакциите и попълнил анкетен лист /л.7 и л.10/.

Според показанията на свид. Н.Ц. – служител на „Банка ДСК“ АД през лятото на 2024 г. ищецът Д. Д. посетил офиса на банката, бил обслужен от нея и й съобщил, че от сметката му са изтеглени пари, без да е наредил трансакциите, след като по имейл, изпратен на личната му електронна поща от името на ответната банка, му била изискана актуализация на личните данни и на данни от неговата банкова сметка и картата му. Свидетелката пояснява, че при електронните плащания всички преводи, които са потвърдени, се изпълняват незабавно, но в сметката са със статус на блокирани суми за срок до 45 дни, до момента на осчетоводяване на плащанията, от който момент служителите могат да видят в системата на банката към кой сайт са осчетоводени преводите. Свидетелката си спомня, че са попълнени документи за издаване на нова банкова карта на клиента. Отрича да е уведомявала ищеца, че сумите по трансакциите няма да бъдат преведени, тъй като всички потвърдени онлайн трансакции се изпълняват незабавно.

Съдът кредитира показанията на свид. Ц., отчитайки на осн. чл.172 ГПК нейната заинтересованост като служител на ответника, съобразявайки, че тя е служителят, приел лично подадените от ищеца заявления на 22.07.2026 г. във връзка с оспорените трансакции и показанията й се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото.

По делото е приета неоспорена от страните съдебно техническа експертиза, според която на 20.07.2024г. в 20:30ч. има регистрирано влизане в платформата на ДСК Директ на Банка ДСК АД на потребител с имена Д. Д. с ID: 3785695. Влизането е достъпно през IP 4 адрес 45.89.242.81, за който вещото лице въз основа на публичните регистри сочи, че е с локация в гр. Лондон, Англия. Няма данни за въвеждане на парола, различна от регистрираната в системата. За тази парола вещото лице няма данни от къде, как и чрез какви методи е идентифицирана и въведена правилно. До този момент потребителят на платформата е използвал mToken, като при влизането е сменен с нов в 20:32ч. и е успешно верифициран. От този момент според вещото лице системата разпознава само последно добавеният mToken и само чрез него е можело да се верифицират платежни преводи. Тази операция е осьществена чрез IP адрес: 85.203.36.71, който е с идентична локация - Лондон, Англия, през доставчик „Fa1co IRP BV“. С оглед липсата на данни и невъзможност да се снабди с такива, вещото лице не може да посочи информация, касаеща новия mToken — вид на устройство, марка, модел, OS или IMEI, чрез който да може да се направи последваща идентификация на потребителя. В 20:35ч mToken е оторизиран в системата, като има приложени СМС съобщения в 20:32ч. във временен код за активиране на mToken, в 20:35 и в 20:38ч. за създаване на временна парола за статичен ПИН код. Въз основа на представена от ответната банка справка вещото лице установява, че в предходния ден — 19.07.2024г. има достъпване до платформата през IP адрес: 151.251.242.88, който е на територията на България, чрез доставчик — А1 Bulgaria EAD. За този период няма регистрирани технически проблеми, чрез които е могло да се достъпи до платформата на потребителя, без да бъде коректно въведена парола за достъп и данни от изпратените СМС съобщения. Процесните платежни операции са успешно верифицирани чрез нововъведения mToken, посредством зададена от ползвателя му биометрия на устройството, непосредствено след добавянето на новото mToken устройство, като блокиране на сметката на потребителя е станало в 20:41:05ч, т.е. след оторизиране на платежните операции. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че след влизане в онлайн платформата или приложението на банката с правилната парола и даване на заявка за активация на приложението mToken за ново устройство, полученият код с есемес на устройството на ищеца е въведен на новото добавено устройство, където е инсталиран наново mToken. Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно, даващо подробен отговор на поставените задачи и допълнителни пояснения в съдебното заседание.