Решение № 2759 от 12.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2759 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20241110206232 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) №24-4332-005780 от 20.03.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя М. М. С., ЕГН: ********** на основание чл. 183, ал.

5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, която го е обжалвала в срок. В подадената от него жалба същият излага съображения, че АУАН е съставен за нарушение на 06.03.2024г. в 21:22 часа, а НП е издадено за нарушение на 07.03.2024г. в 01:04 часа, прави и оплаквания, че не е посочена разпоредбата, въз основа на която на жалбоподателя се отнемат 10 броя контролни точки. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, а за него се явява адв. Л. с пълномощно по делото. В пледоарията си моли за отмяна на НП с аргументи, че техническата грешка в АУАН не може да бъде поправена преди връчване на екземпляр от АУАН на нарушителя.

1

Претендира разноски.

Въззиваемата страна- началник сектор в СДВР, ОПП редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема отношение по подадената жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.03.2024 г. около 01:04 часа в град София свидетелите Е. и К., служители на ОПП СДВР, се движели с патрулен автомобил и достигнали кръстовището на ул.Околовръстен път и ул.Пушкин, което се регулирало със светофарна уредба. Същите забелязали, че по ул.Околовръстен път с посока на движение от бул.Цар Борис III към бул.Братя Бъкстон, М. М. С. управлявал товарен автомобил ФОЛКСВАГЕН АМАРОК с регистрационен номер СВ****ХТ,собственост на фирма "Керът Ренталс" ЕООД с ЕИК 206577516, като на кръстовището с ул.Пушкин и ул.Околовръстен път, водачът приближил, навлязъл и преминал през кръстовището на забранителен червен сигнал на трисекционната светофарна уредба, работеща в нормален режим.

Свидетелят К. имал пряка и ясна видимост към светофарната уредба, регулираща навлизането в кръстовището от пътя, по който се движел жалбоподателят, и възприел светещия за С. забранителен червен сигнал за навлизане в кръстовището към момента, в който същият преминал през него.

Поради тази причина свидетелите подали звуков и светлинен сигнал на водача на товарния автомобил, за да спре. При спирането и извършването на проверка от двамата свидетели, установили водача на автомобила.

На място свидетелят К., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № GA1211379, от 07.03.2024 г. против М. М.

С..

АУАН бил генериран от ползвания от свидетелите К. и Е. таблет чрез нарочен софтуер като съставителят на АУАН имал възможност при генерирането на АУАН да въвежда единствено регистрационен номер на МПС, име на водача, обстоятелства във връзка с нарушението като словесно 2 описание, нарушена разпоредба, както и имената на свидетеля по АУАН.

Служителят на ОПП СДВР нямал възможност да въвежда датата на нарушението ръчно или да я коригира, доколкото тя се генерирала автоматично и представлявала датата и часа на започване на проверката, който се запаметявал при въвеждане на ДКН на проверяваното МПС.

Поради грешка в софтуера, в генерирания проект за АУАН била посочена като дата на нарушението „06.03.2024г. в 21:12 часа“. Свидетелят К. констатирал грешката в проекта на АУАН, генериран от системата, но нямало техническа възможност същият да бъде поправен, като били принтирани три екземпляра от така генерирания проект на АУАН (два за ОПП СДВР и един за нарушителя) като тогава на ръка с химикал Крачунов нанесъл точната дата и час на нарушението и в трите екземпляра – „07.03.2024 г. около 01:04 часа“, запознал нарушителя С. с корекцията, подписал АУАН, свидетелят Е. също подписал така коригирания проект за АУАН, с което приключил фактическият състав по неговото съставяне. Така съставените и коригирани три екземпляра на АУАН били представени на нарушителя, който ги подписал след запознаване с тях, като получил екземпляр от АУАН с надлежно нанесена на ръка коректна дата и час на нарушението, не направил възражения срещу АУАН и такива не постъпили в законоустановения срок.

На база на съставения акт издал процесното Наказателно постановление (НП) №24-4332-005780 от 20.03.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя М. М. С., ЕГН: ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за извършено от него нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели К. и Е., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: справка картон на водача, Заповед от 08.09.2015г.; Заповед от 28.10.2019г. на министъра на МВР, заповед от 02.12.2021г., два екземпляра в оригинал на АУАН, едно заверено копие на АУАН, представено от жалбоподателя, НП, докладна записка и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични, 3 вътрешно непротиворечиви и добросъвестно депозирани. Същите се подкрепят от останалия доказателствен материал. От показанията на служителите на ОПП СДВР К. и Е. се установяват съставомерните факти, а именно че С. е преминал на посоченото в АУАН място на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. Изрично свидетелят К. посочва, че е имал видимост към светофара, регулиращ движението на жалбоподателя по навлизане в кръстовището, възприел е светещият към момента на навлизането му в кръстовището червен забранителен сигнал. Показанията му се кредитират, доколкото същите съдържат пряко доказателство за извършеното нарушение и не се оборват от други събрани по делото материали. Поради това съдът намира, че авторството на нарушението, както и неговия механизъм на извършване са безспорно установени.

Показанията и на двамата свидетели по отношение на проверката, начинът на съставяне на АУАН, използването на таблет и наличен софтуер за генериране на проект на АУАН изясняват в детайли процедурата. Видно от показанията на Е., няма възможност актосъставителят да нанася корекции в датата на нарушението преди принтиране на екземплярите, които се генерират, а едва след това и преди подписване на АУАН, което действие завършва процеса на неговото съставяне, се нанасят на ръка корекциите в трите екземпляра. Видно е, че в случая от събраните материали не се подкрепя фактическото твърдение на жалбоподателя, че в неговия екземпляр е вписана датата и час на нарушението – 06.03.2024г. в 21:22 часа, доколкото в изрично изискания екземпляр от жалбоподателя за установяване на това обстоятелство ясно е видно, че е нанесена корекцията и очевидно жалбоподателят е запознат с нея и е подписал АУАН с надлежно вписани данни за датата и час на нарушението. Действително на проекта на АУАН (преди неговото подписване от съставителя и другите лица) софтуерът е вписал друга дата и час, но няма пречка и не се нарушават правата на жалбоподателя по никакъв начин при корекцията, както е сторено в случая, като единствена възможност за отразяване надлежно на този реквизит. Видно е и че в трите екземпляра на АУАН корекцията е идентична. По свидетелски показния, а и чисто житейски логично с оглед момента на връчване на екземпляр от АУАН на нарушителя, поправката е извършена в присъствието на жалбоподателя, тя е ясно четима и различима. Ако да би АУАН съставен на друга бланка с ръчно вписване на тези реквизити, то тяхната корекция тогава очевидно не би съставлявала основание за повдигане на това възражение. В случая съдът намира, че така генерираният проект на АУАН в ползвания софтуерен продукт след разпечатване би могъл да подлежи на подобна корекция ако тя е сведена до знанието на жалбоподателя и не буди съмнение. В случая е видно, че трите оригинални екземпляра са коригирани на място, жалбоподателят е запознат, връчен му е АУАН с четима дата и час на нарушението, което по никакъв начин не го лишава от възможността да разбере за какво нарушение му е ангажирана отговорността. Видно и от справка от ОПП СДВР, с която представят и втория наличен при тях 4 екземпляр на АУАН, същият е издаден за нарушение на 07.03.2024г. в 01.04 часа, с което обстоятелство жалбоподателят е запознат с оглед изрично посоченото и в неговия екземпляр от АУАН.

Съдът изгради своите изводи и въз основа на приетите писмени доказателства, които са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съобразно представената заповед, действащи в кръга на техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма и съдържание на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.

34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Относно направеното възражение от страна на жалбоподателя за допуснато нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция намира същото за неоснователно. Съдът счита, че в издаденото наказателно постановление по достатъчно ясен и конкретен начин е описано твърдяното от АНО нарушение, като описанието му позволява на санкционираното лице да разбере за какво именно нарушение е ангажирана отговорността му. По този начин съдът намира, че не е ограничено правото на защита на жалбоподателката и в този смисъл не са налице допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП, които да са основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.

По изложените вече съображения за запознаване на жалбоподателя и надлежен ред за извършване на корекцията в неправилно генерираната от 5 софтуер дата и част на нарушението, съдът не намира, че е налице процесуално нарушение,ограничаващо правото на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и неговите темпорални рамки.

Датата на нарушението е коригирана още преди АУАН да бъде съставен (преди да бъде подписан от лицата), корекцията обхваща всички налични екземпляри, включително и връчения впоследствие на жалбоподателя, поправката е четима, не буди съмнение и е надлежно извършена.

По съществото на спора настоящата съдебна инстанция намери следното относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:

Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които съдът кредитира изцяло.

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, като в тази връзка възраженията на жалбоподателя са неоснователни и неподкрепени от нито едно доказателство по делото.

В случая жалбоподателят С. е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.

От обективна страна, същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП ) е навлязъл и преминал в нарушение на пътната сигнализация, осъществявана от светофарна уредба в нормален режим на работа, като чл. 7, т. 1 б. "б" от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, предвижда, че при регулиране на движението на ППС с немигаща червена светлина, означава "преминаването забранено". Съдът намира за неоснователен и доводът на защитата, че разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е бланкетна и нарушението не е описано конкретно. Законовият текст е пределно ясен – "Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка". Всяко несъобразяване със светлинните сигнали, вкл. и тези с червен цвят, съставлява нарушение на 6 закона. С оглед изложеното съдът намира, че дадената от административнонаказващия орган квалификация на нарушението е правилна. В този смисъл и Решение № 3995 от 15.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 3578/2022 г.